Честваме св. Климент Охридски

Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“, е наречен на негово име при основаването си през 1888 г. Днес там се провеждат Климентови тържества.Името на св. Климент Охридски носи и българската полярна база на остров Ливингстън в Антарктика.

На Климент Охридски са посветени няколко храма в България - Академичният параклис на Богословския факултет на СУ, храм „Свети Климент Охридски“ в квартал Люлин в София, построен през 1999 година, църквата в пловдивския квартал „Христо Смирненски“, осветена през 2008 година, както и новият храм в Добрич, осветен през 2010 година.

Към IX век, това означава, че Климент живял в границите на Първото българско царство. Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки – видими от качеството и обхвата на преводите му – говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в Македония, отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорещи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век). Към Македония сочи и фактът, че българският княз Борис I по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец.

Две жития отбелязват силното влечение на Климент към монашеския живот и поради близкото му сподвижничество с Методий може да се предположи, че Климент е бил подстриган за монах рано в живота си.По време на учителската си мисия в Кутмичевица, Климент основава в Охрид манастир посветен на свети Пантелеймон, който се превръща в основен център за обучение на местни духовници и допринася за славата на Охрид като люлка на българското християнство на Балканите.

През 889 г., около три години след пристигането на Климент в Кутмичевица, княз Борис отстъпва трона на първородния си син Владимир Расате и се оттегля в манастир. В продължение на четири години новият български владетел провежда политика на възраждане на езичеството и гонения на християнските духовници, диаметрално противоположна на тази на Борис. През 893 г. Борис напуска манастира, взима властта с помощта на верни съмишленици, и свиква народен събор в Плиска. Сред решенията на събора са замяната на гръцкия със старобългарски като официален език на българските администрация и църква, преместване на столицата от Плиска в близкия Преслав и установяването на третия син на Борис – Симеон (по-късно известен като Симеон Велики) – за владетел на държавата. Не е известно дали езическото възраждане е оказало непосредствено влияние върху работата на Климент в отдалечена Кутмичевица, но по всяка вероятност това е бил период на несигурност за него и той е приветствал решенията на събора от 893 г. 

Едно от първите действия на Симеон като владетел е да извика Климент в Преслав, и да го назначи за епископ. По думите на Теофилакт „така Климент станал пръв епископ на български език“. Точното местоположение и име на епархията на Климент са били предмет на множество спорове. Според „Пространното житие“ Климент бил назначен за епископ на „Дрембица или Велика“. Повечето изследователи предполагат, че епархията се е намирала в една от следните три области: централна Македония (долината на река Вардар), Южна Македония (северно от линята Солун – Бер), или западните склонове на Родопите. Каквото и да е точното местоположение на епархията, по всяка вероятност е била на известно разстояние от Охрид, в по-отдалечена и примитивна област. Въпреки това Климент продължава да поддържа връзката си с манастира, който основава в Охрид, и се оттегля в него за почивка и молитва при всяка възможност. 

Като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на български, и ръкополага свещеници, дякони, поддякони и миряни четци, но не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си. „Понеже по цялата българска страна“, пише Теофилакт, растели диви дървета, Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. 

В „Краткото житие“ на св. Климент Охридски се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж някои учени приемат, че св. Климент е създателят на кирилицата. Тази хипотеза обаче среща някои трудности. От една страна, в Охрид – седалището на Климент, глаголицата продължава да се използва още дълги години, докато кирилицата все повече се предпочита от книжовната школа в Преслав. От друга страна, не съществува надеждна традиция, която да свързва името на Климент с кирилицата, а в „Краткото житие“ са установени няколко сериозни исторически грешки, което налага предпазливост към твърденията в него. Затова по-голямата част от изследователите отхвърлят гледището, че св. Климент е създател на кирилицата. Преобладаващото мнение е, че той е използвал глаголицата и че „другите форми на буквите“ се отнасят за подобрение или опростяване на глаголицата.