Представителна изложба на Факултета по изобразително изкуство (ФИИ) при Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" под мотото “ФИИ на 50. В новото време с ново лице” гостува от 6 декември 2024 г. до 4 януари 2025 г. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Студентски дипломни работи и творби на действащи преподаватели са селектирани за гостуването във Варна. Експозицията поглежда към историята, настоящето и към визията за бъдещето на факултета и артистите, завършили своето художествено образование в него.
Погледът към историята разкрива основите, духа и възможностите, зададени от създателите. Стартирал като специалност в рамките на катедра „История“, Факултетът по изобразително изкуство е открит през август 1974 г. Сред първите преподаватели в специалността са художници, утвърдили имената си с приноса си в българското изкуство: Михаил Кац, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, Васил Захариев, Любен Белмустаков, Кою Денчев, Иван Маринов, Александър Терзиев, Никола Гелов, Панайот Димитров – Понката, Ненко Маров, Янаки Манасиев. Първите обособени катедри са: Живопис, Графика, Скулптура и специални теоретични дисциплини. В по-късен период и в по-широк структурен формат във ФИИ преподават: Величко Минеков, Димо Заимов, Христо Нейков, Никола Хаджитанев, Константин Денев, Цанко Петров, Георги Костов, Мотко Бумов, Георги Стойков, Димитър Трендафилов, Спиридон Борисов, Иван Бочев, Станислав Памукчиев, Стефан Лютаков, Кирил Мескин, Никола Николов, Илия Илиев, Олег Гочев, Пеньо Пенев, Йордан Парушев, Марин Добрев и др.
Настоящето е осмислено през преплитането на традиция и съвременност с идентичност и въображение, споделят от деканското ръководство:
“През 2024 г. Факултетът по изобразително изкуство на ВТУ става точно на половин век. Един кръгъл юбилей, който ни задължава да реализираме настоящата представителна и широкоформатна изложба, своеобразна ,,панорама“ на визуалното културно-представително ,,лице“ на Великотърновския университет, неговата присъща артистична ,,външност“. Изложбата е селекция от най-стойностните дипломни работи на възпитаници на Факултета, придружена с творби на действащи преподаватели. Оформена е като репрезентативна (но и актуална), посветена на юбилея експозиция, разкриваща многообразния артистичен профил на обучаваните във ФИИ студенти от различните специалности: Живопис, Скулптура, Графика, Графичен дизайн и визуални комуникации, Рисуване и интермедия, Стенопис, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Визуални изследвания. Освен ,,класически“ художествени жанрове в изложбата присъстват и някои сегменти от съвременните им пластични адепти и алтернативи: видеоарт, интермедиалност, инсталационни форми, видеодокументиран процес на художествена обработка на обемно духано стъкло. Чрез наблюдение върху интереса към тях ще изследваме приложимостта на подобни практики в контекста на традиционното художествено образование у нас.
Селекцията от дипломни студентски работи би спомогнала да се направи и времеви мост с настоящите студенти в търсене на оптимални художествени критерии, неподвластни на ,,мода“ и стилове, подчинени на академичното образование с висока професионална и естетическа стойност. В същото време насочваме вниманието на публиката и към мисията на преподавателския състав (част от тях участват със студентските си дипломни работи) – едно дълбоко хуманно и професионално призвание да отдадат собственото си артистично амплоа в полза на оформяне на бъдещи творци и педагози. Това всъщност е основната цел, която осмисля образованието във всички сродни висши художествени институции.
Чрез анализ на ,,панорамната картина“ на творческите резултати през този половин век целим предизвикване на диалог по отношение на възможностите, средствата и методите на преподаване в областта на изкуствата в България. Търсим да намерим необходимия баланс между традиционната ,,художественост“ и обновяващия тласък за нейната промяна чрез използване на съвременни технически средства. Чрез генерализиране на отношенията (синергия, конфликт или плурализъм) между двете, ще оформим и изведем определени тенденции за ,,образа“ на класическото в съвременния дигитализиран свят. Изложбата на ФИИ дава и възможност за обществен диспут относно художественото обучение във ВТУ, неговата ефективност, адекватност, качество и целесъобразност. Тя е и значителна подкрепа към младите ни наследници, мотивационен акт, оформящ бъдещето им професионално развитие.”
Факултетът по изобразително изкуство https://www.uni-vt.bg/bul/?zid=9 е обособен като основно структурно звено на ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” през 1974 г., като обучението по изобразително изкуство датира от самото създаване на висшето училище през 1963 г.
През периода на съществуването си той е изградил и затвърдил своите образователни и художествени традиции и днес предлага актуална подготовка, съчетала академичност и съвременност. Настоящото деканско ръководство на Факултета включва проф. д-р Светослав Косев – декан, доц. д-р Деница Янева – зам.-декан по учебната дейност и проф. д-р Владимир Аврамов – зам.-декан по художественотворческата и научноизследователската дейност.
Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията е тази вечер в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над 50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..
„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на америксанската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда „Перото“ за дебют за стихосбирката „Отвор“. Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно. "Имах книгата. Започнах да я..
Нова книга за черноморското крайбрежие на Варненска област през Късната античност излезе от печат. Книгата е на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей - „Archaeology of the Pontic Coast Coastal. Fortresses, Settlements and Harbour Zones in the Province of Moesia Secunda“. Тя е посветена на тайните на черноморското крайбрежие и..
Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..
Детството може би е периодът от живота на човек с най-много вкус на мед и сладко, с най-благи спомени. Чуйте повече от нейната изповед пред репортера ни Ваня Славова: Илияна Кръстева е била дълги години директор в училище в Брегово, Видинско. След като се пенсионира, се връща във Варна и сега работи като старши начален учител в ОУ..
Почит към приноса на Георги Лечев (1949 - 2025) в българското и европейското изкуство е изложбата, която е подредена в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Тя е организирана със съдействието на семейството на художника, а повечето от графичните произведения са предоставени от Галерията за графично изкуство - Варна. Името "Пътят"..
След анонса за завръщането на IRON MAIDEN в България с историческото турне „Run For Your Lives“, вече е ясно, че легендарните трашъри от ANTHRAX ще бъдат специални гости за концерта на Национален стадион „Васил Левски“ на 26 май догодина. Така шоуто в София събира на една сцена две от най-ярките и влиятелни имена в историята на тежката музика. ANTHRAX,..