Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя от 10 декември до края на 2024 г. изложбата “Графики и рисунки” на Радко Мурзов - емблематичен художник и създател на Школата по изобразително изкуство, оформила началните стъпки на поколения млади таланти от морската столица. Художникът е подготвил за тази изложба селекция от 65 произведения, които за знакови за посоките и периодите на творчеството му.
В дните на подготовка на изложбата Радко Мурзов споделя пред Нина Локмаджиева за ключови моменти от своето артистично израстване, белязани от творби, които са гръбнакът на изложбата в Градската художествена галерия на Варна:
“С тази изложба преминавам през целия си живот от Академията досега. Започвам с един етюд, в който ще видите академичната рисунка, за която професорите ме оцениха с отличен и похвала. Следват няколко цикъла рисунки - “За жената”, “Пулсации”, “Лято”, “Музи” и завършвам с графичния цикъл “Пространства” - модерни, почти абстрактни творби.
Включил съм и портрети - те са моя слабост, а и имах отлична оценка от Академията, моите професори виждаха в мен един добър портретист. Интересът към този жанр остана през целия ми живот и вие ще видите лицата на красиви жени и на мои приятели, на личности, които са били близо до мен и с нещо са ме впечатлили. Ще покажа дори едно портретче, правено преди Академията. А най-новият е на моя приятел Иван Кьосев, създаден миналата година. В портрета търся преди всичко силата на характера и приликата, той според мен трябва не само да носи философско излъчване, но и да има прилика. Винаги търся патетичното, героичното, лиричното, красивото най-вече.
Ще представя и последните ми графични творби, изпълнени в авторска смесена техника, които участваха в Биеналето на графиката - Варна 2023 - “Задушница” и “Балада за Стоимен Стоилов”. Кои мои работи от тази изложба бих посочил като ключови? Като цикъл бих отбелязал “Пулсации”. В него има графики, посветени на Яворов и Лора, Яворов и Мина, на Айнщайн и всички са с включване на фотографски елементи. А от началото на творческия ми път бих посочил цикъла “За жената” - техниката ми при него е работа с разтопен асфалт и кафяв молив за стъкло. Преобладават женските образи - някои са почерпани от натурата - като майка ми, съпругата ми и малката ми дъщеря като последователност във възрастта, а други са свободно интерпретирани. Цикълът “Лято” е от пастелни рисунки на голо тяло. Последният ми цикъл “Пространства” включва девет големи графики и смятам, че е най-високото постижение на моите графични търсения, които са започнали от реалистичната рисунка и са стигнали до едно абстрактно обобщение като пространства. За един творец всичко, което е сътворил, му е скъпо и е трудно да отличи нещо, но смятам, този цикъл и последните ми две графики, за които стана дума, са един връх в графичното ми изкуство.
През годините използвам различни техники, подчинени на идеите, които съм си поставил. Например, Пикасо сутрин е започвал с една работа, а следобед е завършвал с друга - той прави 16 пъти портрет на Жаклин - последната му съпруга - започва реалистично, а завършва с един схематичен портрет. Вече над 50 творчески години се ръководя от тази свобода, изповядвана от Пикасо.
Свободата е основното ми послание и към децата от Школата по изобразително изкуство. Рисуването и педагогическата работа - това са две неща, без които не мога. Изкуството е моя съдба, а педагогиката съм наследил от майка ми, която беше учителка, а и от това, че преди Академията съм завършил Софийския университет с филологическа специалност и две години съм учителствал - бях учител по руски език. Може би е призвание, защото трябва да обичаш децата, за да ги възпитаваш с обич, а не с дидактика и наставления, както често става в училището. Свободният изказ, свободната творческа рисунка, любовта ми към децата създават тая магия, която продължава толкова много години и ме вълнува. Има художници, които са много добри художници, но не могат да работят с деца, има и други, които са отлични педагози но не са художници, фактически аз покривам едно понятие художник-педагог. Художник е на първо място.
Аз съм спонтанен художник, работя много бързо и завършвам една творба на един дъх - за няколко часа. Последната ми живописна изложба “Кристализация” беше експериментална - с употреба на готварска сол - това са мои опити с акрилни бои, разтвори, в които солта повторно кристализира и се получават красиви неща. Това е нова вселена... Обичам откривателството, спонтанността, да се правят нещата на един дъх, с лекота. Реалистичните рисунки не могат да бъдат създавани така спонтанно, в началото съм се трудил и съм се мъчил много над тях. Портретът също не може да стане наведнъж - необходими са няколко етапа - връщам се към тях след някоя и друга година и ги поглеждам вече от гледната точка на опита. Критерият е времето, казано и в обикновения, и в преносния смисъл. Действително, докато рисуваш една работа, ти се запленяваш и мислиш, че си направил нещо велико, гениално, но когато се откъснеш, когато я погледнеш по-късно, ще откриеш някои неща. Дори при творбите от цикъла “Кристализации”, които са направени на един дъх, пак съм се връщал след няколко дни да ги огледам - когато съм отрезвял от първоначалното вдъхновение. Винаги има една отсрочка, една преценка. Тази изложба например е ретроспекция и е резултат на преценка - претеглил съм отново всичко през моя опит, за да покажа циклите, които през различното време и през различните години съм рисувал”.
Радко Мурзов е роден през 1939 г. в село Козаре, община Карнобат. Израства и учи в Карнобат. Дипломира се в специалност “Руска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава руски език в село Козичино и в град Поморие. През 1964 г. е приет в Художествената академия в София. Завършва специалност “Живопис” в ателието на проф. Илия Петров и проф. Петър Михайлов през 1970 г. Работи като художник в Металургичен комбинат „Кремиковци”.
През 1971 г. се установява във Варна. През 1976 г. е приет за член на СБХ. През 1977 г. е назначен за Главен специалист по изобразително изкуство в Окръжния съвет по култура – Варна. През 1978 г. напуска длъжността и работи като художник на свободна практика.
От 1971 г. ръководи “Детска школа по живопис” във Варна, получила множество медали и грамоти от национални и международни конкурси на детската рисунка. Представял е изкуството си в над 35 самостоятелни изложби в България, Германия и Гърция, както и в множество колективни изложби в България, Германия, Франция, Алжир, Япония, Русия, Полша, Македония, Португалия. Удостоен е със следните награди: Награда „Варна” - 2005 г., Почетен знак на кмета на Варна – 2010 г., Почетен знак на кмета на Карнобат – 2011 г., Почетен знак на кмета на Поморие – 2020 г. Отличен е с най-високото признание на обществеността на Варна „Почетен гражданин на Варна” – 2016 г.
В последните години Радко Мурзов откри няколко ретроспективни изложби, сред които в експозиционните зали на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 в София, на Националните литературни празници „Яворови дни” в Градската галерия в Поморие, в Художествения музей “Георги Велчев” във Варна - камерна изложба „Рисунки”. Миналата година той представи във варненската галерия “Графит” изложбата живопис “Кристализация”, която имаше своето продължение в Арт салона на Радио Варна през тази година.
Откриването на изложбата “Графики и рисунки” е на 10 декември 2024 г., вторник, от 18:00 часа на ул. “Любен Каравелов” 1.
И зложбата „Тракийският войн“ се открива на 30 юни в залата за временни експозиции на първия етаж в Археологическия музей на бул. „Мария Луиза“ 41 във Варна. Включени са ценни експонати от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) и от Регионалните исторически музеи в Пловдив, Русе, Шумен и Варна. Експозицията ще..
Регионалният клуб "46-и пехотен Добрички полк" към Национално дружество "Традиция" се завърна от успешното си участие на историческия фестивал "Времена и епохи" в Москва. Възстановчиците от Добрич за пети път имаха честта и отговорността да представят българската военноисторическа реконструкция на един от най-големите фестивали в света, събрал тази..
От днес в парк "Аспарухово" във Варна започва фестивалът "Аспарухово пее и танцува". Съборът е ежегоден и се провежда през месец юни. Мария Илиева, Звезди и Легионерите и Мария Илиева са част от програмата на събитието тази година. Днес на сцената ще излезе Нелина. Първото издание на "Аспарухово пее и танцува" е през 1966 г. В празничната програма..
Четвъртото издание на Международното триенале "Духът на акварела" ще разположи своята основна експозиция от 1 до 30 юли 2025 г. в залите на първия етаж на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. В основната експозиция участват над 350 художници от 51 страни. Тя включва селектирани творби, почетни участия, както и произведения..
С концерт на 30 юни срещу 1 юли Варна ще посрещне Джулая. Традицията, която Община Варна връща "у дома". Джулай Морнинг е уникален за България и света феномен. Всяка сутрин на 1 юли хиляди се събират на брега на морета, за да посрещнат първият юлски изгрев. Празникът на свободния дух се заражда точно във Варна преди повече от четиридесет години. „July..
"INSERT COIN / PLAYER ONE" е спектакъл, вдъхновен от света на видеоигрите и дигиталната култура. Четирима танцьори Нели Георгиева, Емилия Тончева, Биляна Цолова и Александър Гочев превключват между статичност и експлозивно движение, пренасяйки енергията на бойните игри на сцената. Публиката има възможност да избира своята роля - съюзник, противник или..
Регионален исторически музей – Варна е домакин на обучение по проект „Музеят – класна стая на бъдещето“, реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Модулната работилница ще бъде осъществена от експертите от Исторически музей – Петрич и от Учебния музей на Регионален исторически музей - Варна. Специалистите от Петрич..