Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES): Да живее рокендролът

Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES)

Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември Marco Mendoza ще направи два солови концерта съответно в Севлиево и във Варна („Varna Live Club“). Двата концерта са добрият повод Marco Mendoza да даде специално интервю за „От ругата страна“. 

Интервюто с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 16.12.2024 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна - Привет, когато започнеш турне, имаш ли формура, по която избираш песните, които да влязат в сета?

Marco Mendoza - Основният ми фокус, основните ми намерения, когато правя соло турне, е да представя моята музика на феновете. Времената на пандемията бяха трудни. На всички ни беше много трудно да работим, да правим концерти, да представяме музиката си. И лейбълите имаха проблеми с финансирането, бюджета и всичко останало. Така че се опитвам да се съсредоточа, колкото мога повече, върху моя материал, моите песни. В същото време винаги правя опит да насоча вниманието и към групите, в които съм свирил. Знам, че феновете го оценяват. И за това се обръщам и към тези периоди от кариерата ми. Но основният фокус са моите песни и моето шоу, както и пеенето ми, което е в основната на концертите. Хората ме познават като басист, а не като – певец. Знам, че са ме виждали да пея като поддържащ вокалист. Така стоят нещата и за това се опитвам да насоча вниманието и върху тези аспекти от соловата ми кариера. Също така, ако посетиш два или три поредни концерта, ще чуеш различни сетове. Опитвам се да поддържам интереса и на момчетата, които свирят и работят с мен. Те го разбират. Така концертите са свежи и държат всички нащрек. Не бих искал да включвам на автопилот, както всъщност правят повечето изпълнители. За това и обичам изненадите, постоянно добавям нови песни. Постоянно се присъединяват различни изпълнители, което провокира използването на различни композиции. Обичам моята концертна група да е отворен проект, участието в нея да е колкото се може по-вълнуващо и интересно. Основният фокус, обаче, е върху изпълняването на моите песни и наблягането на моето пеене. Вярвам и в забавлението. То е много важно.

От другата страна - Би ли представил музикантите, с които идваш във Варна?

Marco Mendoza - За това турне имам късмета да работя с едни от най-добрите музиканти от различни страни. Тази година това са Drew Lowe от Англия. С мен е и Chriss Allan. Drew Lowe обаче има частен ангажимент в Обединеното кралство през декември. За това го замества приятелят ми Ivan Keller от JELUSICK. Той е брилянтен китарист и внесе страхотна енергия в групата. Много готин е като човек. Много талантлив музикант. Така че с мен идва Ivan Keller от JELUSICK. Взех го от групата на Dino. Той е на китарата, а Chriss Allan е на барабаните. И двамата са страхотни музиканти.

От другата страна - Има ли песен, която задължително трябва да присъства на твоите солови концерти?

Marco Mendoza - Последните ми два албума са ключови за мен. И те са основната причина да поема на път и да правя все повече турнета. Вярвам в посланието на песента „Viva La Rock“. Тя е провокирана от факта, че имаше един момент, в който постянно се тръбеше, че рокът е мъртъв. Това мнение властваше навсякъде, но по никакъв начин не повярвах в него. На моя език „viva“ означава „дълголетие“. Рокът е жив. Добавих доза друг език. И точно това правя. Аз вярвам в рока и свиря рок. И точно поради тази причина „Viva La Rock“ винаги присъства в моите сетове. С тази композиция заявявам моята позиция. „Вижте, момчета, ние се променяме, всичко се променя, нещата са различни, но рокът винаги ще съществува.“ „Да живее рокендролът.“ Това проповядвам. От всички песни, на тази държа най-много и винаги я включвам в сетлиста. С нея отдавам почит и на други артисти, които уважавам. Но както казах, ако дойдеш в три поредни вечери, ще присъстваш на три различни концерта, с три различни сета. Самият аз настоявам да е свежо и поддържам нещата по този начин. Песента „Viva La Rock“ постоянно присъства в моите концерти и не мога да си представя тя да отсъства от изпълненията ми. А и феновете наистина я харесват, и те направиха тази песен това, което е в момента.

От другата страна - Рокът не е мъртъв, но Интерент не уби ли рок звездите?

Marco Mendoza - Интересен въпрос. Хората идват при мен и ми казват, че съм рок звезда, че съм легенда, заради многото работа, която съм свършил. Не вярвам в тези неща и не се определям като рок звезда. На първо място аз съм музикант. Преди всичко съм музикант и свиря музика заради самата музика. Нямах идея, че тя ще се превърне в кариера за цял живот. Истинските музиканти се научават да се ориентират, когато времената се променят, когато индустрията се променя, когато продажбите се сриват. Въпреки всичко трябва да продължавате, да свирите и да правите концерти. Аз съм точно такъв човек. Пристрастен съм към работата си. Винаги търся причини да свиря, да създавам нова музика, да изпълнявам нова музика. Щастлив съм, че все още получавам обаждания и то от големи играчи. Дигиталната ера наистина промени играта. Вярвам, обаче, че хората като мен, са истински. Защото го правим заради музиката. Правим, каквото трябва. Имах интервю с друг журналист, с когото разговаряхме колко по-достъпни станахме заради социалните медии. В миналото имаше групи, които харесвах. Тогава обаче съществуваше едно разделение на банди и фенове. Музикантите не бяха толкова лесно достъпни, нямаше как да стигнем до тях. Някак си това им създаваше ореол. Беше по-интересно, когато се появяваха на обществено място. Но дигиталната ера промени играта. В крайна сметка обаче истината се крие в това да си истински, да не се преструваш, където и да отидеш. На първо място аз съм музикант. Обичам да пея. Също така съм и певец. Съвсем наскоро започнах да създавам музика. Ако имах възможност щях да променя този факт, но съм щастлив от ставащото с мен. Трябваше да се приспособя и да се науча да играя играта по новите правила. Справям се добре и реакциите са невероятни. Чак не е за вярване. Хората, които посещават концертите ми, наистина се забавляват и им харесва. Репортажите са страхотни. Ревютата на албумите ми са невероятни. Няма от какво да се оплаквам. Светът наистина е различен днес, но ние правим, това, което трябва да правим.

От другата страна - Чува ме се по „WhatsApp“ и на аватара ти има китарно перце с надпис „New Direction“. Това е името на последния ти албум, но звучи и като заявление.

Marco Mendoza - Така е. Оформи се, когато удари пандемията. Всички се събудихме от положението, че нещата се променят. Че повече няма да имаме възможност да правим турнета и живи участия. Това продължи 20 месеца. Чувствахме, че краят е настъпил. Поне аз се чувствах по този начин. Мислех, че това е краят. Мислех, че няма да можем да пътуваме повече, да свирим, да записваме, да си изкарваме прехраната. Песента „New Direction“ се роди от тези тревожни мисли. Може би е време да преосмислим поведението си, кои сме като човешки същества, като музиканти и артисти. И да се опитаме да се съсредоточим върху положителната част от живота. В момента светът е залят от негативизъм в политически и социален аспект. Говоря за войните и икономическия срив. Има много отрицателна енергия. Мисля, че като музиканти и артисти е важно да разпространяваме добри и положителни послания. Аз вярвам в движението за мир и любов. Ходих да гледам Paul McCartney. Бях поканен преди няколко дни на концерт на Paul McCartney в Париж. Тръгнах си от шоуто оптимистично настроен, зареден и с положително отношение към живота. Неговото послание, музиката, която THE BEATLES ни дадоха, са за положителните неща в живота. Това е посланието, това е знамето, което искам да развявам. Искам да бъда колкото е възможно по-позитивен. С „New Direction“ казвам, че ще пренастроя начина си на мислене, ще се опитам да се фокусирам върху всичко положително, което мога. Песента показва точно това. Ако си я пуснеш, ще чуеш влиянията на THE BEATLES. Много съм повлиян от тяхната работа. Интересното е, че заглавието трябваше да бъде „Take It To The Limit“. Когато, обаче, дойде пандемията, ни се наложи да отложим албума с няколко години. За това стигнахме до решението да го преадресираме с ново послание и ново име. Точно това стана. Вярвам, че всичко се случва по някаква причина. Така стана и за новия албум. В същото време, ако си пуснеш моята музика, ще усетиш, че нито се хваля, нито се изхвърлям. Просто се опитвам да съм възможно най-позитивен и да разпространявам положителни послания. Хвърлям светлина върху живота ни, върху онова, което сме като хора, върху начина, по който мислим, обогатявайки посланието всяка вечер и всеки ден.

От другата страна - Сменяме посоката. Големите музиканти си тръгват един по един. Какво следва?

Marco Mendoza - На фона на оттеглянето на Nicko McBrain, има само един като него. Ще го кажа по този начин – истински щастлив съм, че съм имал възможността да свиря с някои от най-иконичните банди на нашето време като WHITESNAKE, THIN LIZZY, като JOURNEY и оше толкова много други. И посланието, което искам да разпространя е, че всичко е заради музиката. Заради музиката и песните. И когато някой се откаже от турнетата, защото графиците могат да бъдат много тежки на физическо, емоционално, духовно, психологическо ниво, всички са поставени на изпитание. Но песните, музиката са по-силни от всичко. Има страхотни музиканти, има невероятни изпълнители, които идват и си вършат работата добре. Научават песните и се опитват да постигнат съвършенството на записите. В един момент всички ще напуснат сцената. Живеем във времена, в които много музиканти се отказват, решават да спрат с пътуванията. Музиката, обаче, е по-силна от тези неща. Вярвам, че в случая с IRON MAIDEN те ще заменят Nickoс добър барабанист и ще продължат с турнетата. Steve Harris е невероятен. Той обича музиката, очевидно е, че обожава онова, което прави. Продължава да развява знамето на IRON MAIDEN. Със сигурност ще привлече към екипа барабанист, който не се плаши от предизвикателствата и ще се справи с работата. Късметлия съм, че имах възможност да вляза в обувките на Phil Lynott. Напълно съм наясно, че той не може да бъде заменен. Но имах възможността да свиря неговите партии в THIN LIZZY. Беше обучение и преживяване за мен. Същото се отнася и за бас партиите на Neil Murrayв WHITESNAKE, и за работата на Ross Valory в JOURNEY. В края на краищата феновете отиват на един концерт, за да чуят песните, да преживеят музиката. И искат тя да бъде представена от оригиналния състав. Но с възрастта всичко се променя. Отговорът ми на този въпрос е, че музиката е по-силна от всичко. Тя е от значение. Голямата картина са музиката и песните. И нещата ще продължават по този начин, докато има феновете, които искат да ги слушат.

От другата страна - Един ден Изкуственият интелект ще започне да доминира и при концертите с холограми например.

Marco Mendoza - Това вече започва. Емоциите са смесени. Хората искат да видят някои артисти, които вече не са между нас и никога повече няма да стъпят на сцена. Някои от холограмите например могат да напомнят за тези личности, както и да представят старата музика на нови фенове. За да съм честен, не знам как да реагирам. Трябва да почакаме и да видим какво ще стане. Познавам достатъчно музиканти, които са в напреднала възраст, но свирят и пеят по-добре от всякога. Представленията им са по-добри от когато и да било. Те ме вдъхновяват и ми дават надежда, че живите изпълнения могат да продължат до последно. Бих искал да мисля за себе си, като за един от тези хора, които обичат онова, което правят. Дори не мога да си помисля, че мога да спра. Точно в момента честният ми отговор е, че се надявам, че Изкуственият интелект и холограмите няма да изместят артистите. Днес има толкова много изпълнители, които са в страхотна форма и правят страхотни концерти. Вече отбелязах, че бях на концерт на Paul McCartney. Той е на 82 години. И въпреки това преживях едно от най-добрите представления в живота ми. Така че ще трябва да почакаме. На концерта Paul McCartney отдаде почит на John Lennonи George Harrison с видео материали. Беше страхотно. Но Paul McCartney беше там пред нас. Звучеше и свиреше по-добре от всякога. Групата с него беше страхотна. Някои от музикантите, с които беше, са мои скъпи приятели, с които сме работили в студио. Така че не знам какво ще ни поднесе бъдещето. Тепърва ще видим. Изкуственият интелект е нова концепция и тепърва ще се развива. Не знам какво ще стане от артистична гледна точка. Мога да сравня ситуацията с момента, в който записите по цифров път станаха достъпни за нас. Бяха страхотен инструмент, но защо всеки отново се връща към аналоговото звучене? Защо всички отново искат да записват на лента? Всички искаме да записваме на лента. Защото там има магия. Тя се поражда от този начин на работа. Не знам какъв е отговорът на въпроса ти. Предполагам, че ще трябва да почакаме и ще видим.

От другата страна - Трудно ли е да излезеш от сянката на бандите, с които си свирил и да се заявиш като соло артист?

Marco Mendoza - Не. Трудната част, както отбелязах, е да представя на хората моите песни, в които вярвам. Вярвам в музиката, която създавам и в концертите, които правя. Трудно е, когато  хората дойдат на мое шоу, очаквайки, че ще свиря повече материал от WHITESNAKE, Ted Nugent, THIN LIZZY. Обяснявам, защото съм честен, че съм излязал отпред, за да изпълнявам моята музика и се надявам, че тя ще се хареса. В същото време ще отбележа и някои от групите, в които съм свирил. За мен това е съвсем естествен процес. Благодарен съм, че съм натрупал този опит. Нещо, което ми помага е, че тези банди са ми отворили вратите за соловите ми концерти. Бандите, с които съм работил, привличат вниманието. Но нещата се получават много гладко. Както отбелязах, бих искал да се считам за истински музикант. И се стремя към това. Стремя се да правя най-добрите концерти, като добявам развлекателна стойност към тях и Ви ги предоставям. Пътуването ми ме е отвело до момента, в който искам хората да знаят, че имам солова кариера и на живо изпълнявам моите песни. В този мой проект пея повече, отколкото може би се знае, пиша песни. Както казах, голям съм късметлия, че работя с някои от най-добрите музиканти. И винаги е било така. Все хубави неща. Понякога е предизвикателство, но продължавам и не му мисля твърде много.

От другата страна - Има ли музиканти, с които ти се иска да работиш, но все още не си имал този шанс?

Marco Mendoza - Определено. Листът е голям. Paul McCartney е един от тях. Първият, който ми дойде на ум. Бих искал да имам шанса да работя с Jimmy Pageи Robert Plant. Приятел съм с Glenn Hughes и съм му голям фен. С огромно удоволствие бих работил с него. Най-добрите от добрите. Познавате ги всички. Steve Lukather и Joe Bonamassa също влизат в списъка. И още, и още, и още... Добавям Rod Stewart, Joe Satriani, Steve Vai. Всички тези исполини. Щастлив съм, че съм имал шанса да работя с някои от тях като Neal Schon, John Sykes, Ted Nugent, Doug Aldrich, Reb Beach, Joel Hoekstra. Късметлия съм, че съм свирил с някой от най-големите китаристи и певци. Музиката винаги се променя, винаги се развива. Тя е като молекула, която изменя формата си, постоянно расте и върви напред. Бил съм част от нея толкова много време и за мен е голяма чест и смирение, че продължавам да бъда. Ще видим какво ще ми поднесе бъдещето. Изпълнен съм с надежди. Приел съм доста интересни обаждания в момента. Не мога да говоря за тях, но следващата година ще бъде изпълнена с изненади.

От другата страна - Как изглежда в представите ти най-великита рок банда на всички времена?

Marco Mendoza - На вокалите трябва да е Steven Tyler или Robert Plant, или Glenn Hughes. Вече съм работил с David Coverdale. На барабаните бих се спрял на John Bonham, но вече съм свирил с Tommy Aldridge и ще привлека него. На клавирите ще бъде или Jon Lord, или Keith Emerson. Казвам по няколко музиканти. От една страна за китарист искам Jimmy Page, от друга – Ted Nugent. Също така Steve Lukather и Joe Bonamassa. И разбира се, аз ще свиря на бас. Всички имаме мечти, нали така. Голям фен съм на AEROSMITH и Steven Tyler. На всички от групата - Tom Hamilton, Joey Kramer, Brad Whitford, Joe Perry. За мен AEROSMITH са най-добрата рок група. От много време са в един и същ състав. Имахме възможността и честта да сме на турне с тях с THE DEAD DAISIESкато съпорт в Австралия. Няма такава група, човече! Ами песните им? Имат такива песни и каталог. Tyler е невероятен. Голям фен съм на AEROSMITH.