На 1 януари Православната църква почита паметта на Свети Василий Велики, а денят е известен като Васильовден или Сурваки.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
В град Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната:
"...Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина".
Накрая сурвакарите изричат следното: "амин братко, кови магарето". Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
В понеделник, 06.01.2025 г., започва записването за безплатния курс по „Начално обучение по кънки на лед“ за деца до 8 години. Началото на тренировките за „Клуб по ледени спортове – Варна“ е на 14.01.2025 г., обучението се провежда във вторник и четвъртък от 18:00 до 19:00 ч. „Клуб по ледени спортове – Одесос“ започва обучение от 13.01.2025 г., което..
На този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на река. Където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането му се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете, а..
Първи излет за наблюдение на птици ще се проведе тази неделя, на 5 януари, във Варна. Организатори са Bulgaria Bird Walks . Планирани са два похода в Морската градина от 9 и от 13 часа, които ще бъдат водени от орнитолог от Българското дружество за защита на птиците. Излети за наблюдение на птици се провеждат от години в София и..
На 2 януари православната ни църква чества Св.Силвестър, папа Римски, Преподобни Серафим Саровски Чудотворец и Свети Теоген, епископ Парийски. Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е..
На днешния ден отбелязваме рождението на двама бележити българи. Навършват се 162 години от рождението на писателя и общественик Алеко Константинов и 147 години от рождението на поета символист и революционер Пейо Яворов , припомня БГНЕС. Големият български писател и общественик Алеко Константинов – Щастливеца е роден на 1-ви януари 1863..
Броени часове след новогодишния концерт на площад "Независимост" вече се разглобява голямата сцена, а в по-голямата част от площада и около шадраваните вече е почистено, видя репортер на Радио Варна. Екипи на сметопочистващата фирма почистват и малките кошчета на площада, но бъркат в тях директно без предпазни ръкавици. Забелязва се, че по време на..
Хиляди варненци посрещнаха новата 2025 година на площад "Независимост". Програмата започна в 22.00 часа, а на уникалната 3D LED сцена излязаха редица известни български изпълнители, включително и легендарните EAST 17. Кметът Благомир Коцев приветсва присъстващите с настъпването на новата година, след което дойде момента и за празничната заря,..