Melissa Bonny (AD INFINITUM, KAMELOT): Останете верни на себе си и не подценявайте преценката си

Интервю с Melissa Bonny (AD INFINITUM, KAMELOT)

Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC". През миналата година AD INFINITUM издадоха четвъртия си албум. „Abyss“ показва промяна в звука на групата, а вокалистката Melissa Bonny даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Melissa Bonny (AD INFINITUM, KAMELOT) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 20.01.2025 година.

От другата страна - Привет, Melissa, последният албум на AD INFINITUM се казва „Abyss“. Нова история ли започвате с него?

Melissa Bonny - Поставихме край на първата „Chapter“-трилогия. Искахме да продължим с нещо ново. В същото време променихме звука на групата. Взехме решение да включваме симфонични оркестрации само, ако има смисъл и привнасят нещо повече към песните. Много бързо осъзнахме, че начинът, по който създавахме песните за този албум, един вид вдъхновението ни, изключва симфоничните оркестрации. Така леко ги оставихме на страна. Отдръпнахме се от тях, въпреки че модерното докосване в музиката ни някак започна да се усеща още от втория и третия ни албум. Този път обаче нарочно се обърнахме към него. В този смисъл музиката е различна, вдъхновението за текстовете е също различно. Този път концепцията не се върти около историческа личност, както беше в първите ни три издания. Това е също нещо по-различно. Което ни провокира да отделим този албум като глава от нещо друго по-голямо.

От другата страна - А какво е всъщност историята?

Melissa Bonny - Дадохме си възможност да надникнем в личния ни опит и емоции, които да насочат албума. И по-специално при мен с текстовете. Искахме да създадем нещо по-голямо вместо просто да издадем поредния албум. С „Abyss“ започваме нова трилогия. А тя от своя страна е много по-лична. В основата й стоят лични емоции и чувства. Имайки предвид този факт и имайки предвид човешките емоции като основа, решихме да ги разпределим в три албума и „Abyss“ е най-мрачният от тях. В него сме обърнали внимание на теми като самомнение, страхове, вътрешни демони, съмнения, разпъването между две противоположни мнения. Всички тези не толкова удобни чувства, с които всеки може да се припознае.

От другата страна - На какво е метафора този албум?

Melissa Bonny - Начинът, по който пишем текстовете, е винаги картинен. Използвам много образни епитети и метафори, за да изградя и предам посланието, както и да го направя по-артистично и по-малко инфантилно. В текстовете има много метафори. Във всяка песен. Първата, за която се сещам, е „Outer Space“. В нея използвам изгубването в космоса, като метафора за изгубването в собственото съзнание.

От другата страна - Не се ли притеснявате, че разкривайки се по този начин, някой може да Ви нарани?

Melissa Bonny - Не чак толкова. В някакъв момент просто реших, че съм готова да постъпя по този начин. В миналото, обаче, наистина се страхувах. Тогава не исках да се разкривам толкова, защото смятах, че някой ще използва чувствата ми срещу мен самата. В момента смятам, че съм пораснала. Днес виждам, че съм изградила стена около себе си в миналото, за да се защитя. Сега обаче имам по-добра преценка, която ми помага да не допускам онова, което изразявам от себе си, да бъде използвано срещу мен. От другата страна този мой подход позволява на хората да се свържат на по-дълбоко ниво с песните. Бих сравнила положението с двуостър нож – има както негативи, така и позитиви. Но взех решението, защото се чувствам готова.

От другата страна - А как се справи със страха?

Melissa Bonny - С натрупване на опит. По време на житейския си път един, два, три, четири пъти се озававаш на земята. И с натрупания опит, се научаваш повече да не падаш.

От другата страна - Лесно ли създадохте този албум? Или „Abyss“ беше усилие?

Melissa Bonny - Мисля, че се получи много лесно. Това се отнася за всеки от групата. Неговото създаване беше съвсем естествен процес. Знаехме в каква посока искаме да поемем, къде искаме да стигнем. Вече имаме необходимите знания, за да насочваме процесите по-добре.

От другата страна - Биха ли могли хората, които не се интересуват от текстовете и посланията да усетят албума в неговата цялост?

Melissa Bonny - Мисля, че хората, които не се интересуват от текстовете, също биха почувствали албума напълно. Защото музиката ги хваща за гушата.

От другата страна – „Abyss“ е естествено развитие за AD INFINITUM, така ли?

Melissa Bonny - Съвсем естествено развитие. Усетихме, че вкусовете ни към музиката и вдъхновенията ни се развиваха и ни водеха в тази посока от първия ни албум. Взехме решение да напишем наистина това, което искаме. И то изглежда по този начин.

От другата страна - Четири албума по-късно какво искате да предадете с вашата музика днес, сравнено с миналото?

Melissa Bonny - В миналото ставаше въпрос основно за разказването на истории, за забавлението на хората. Днес нещата са много по-лични. Нещо като личен дневник. „Abyss“ е първата част от този дневник.

От другата страна - Участваш и в други групи, опитът от AD INFINITUM помага ли ти при тях и обратно?

Melissa Bonny - Всяка работа в тази индустрия, която вършиш с различни банди и музиканти, може да те обогати с някакво познание, което е ценно. Това става чрез опита на другите, чрез всяко предизвикателство, пред което се изправяте. Възможностите да работя с група или да участвам като гост певец в други, ми донесоха много познания през годините, които мога да използвам в AD INFINITUM.

От другата страна - Защо съвременните банди като AD INFINITUM узряват по-бързо за смяна на звука?

Melissa Bonny - Мисля, че това се отнася и за всяка личност, и за всяко личностно развитие. Но ако се ограничим до музиката, вземи WITHIN TEMPTATION. Те също промениха стила си в нещо по-модерно само след няколко години. Но техният път беше предначертан така. Заради вдъхновенията им към съответния момент. Не всяка група трябва задължително да се развива в този смисъл и не е задължително всяка група да променя стила си. За нас просто настъпи правилният момент. Когато основах бандата и започнах работа по първото ни демо, вдъхновенията ми бяха от симфоничния и пауър метъла. Но по време на пандемията успях да отворя съзнанието си за много повече музика. Момчетата, които се присъединиха към моето пътешествие, също внесоха своите влияния. Слушаме широк спектър от стилове. Също така самата музика се развива много бързо днес. И най-вероятно тези два фактора оказват влияние на скоростта на нашата еволюция.

От другата страна - Предимства и недостатъци на това положение?

Melissa Bonny - Един от недостатъците, но той се отнася за всяка група е, че когато променим нещо, има фенове, които са разочаровани, защото любими са им първите албуми, които са по-симфонични. Предимството е, че тези, които харесват звука ни и онова, което създаваме, остават с нас. Промяната привлича и нови фенове към преживяването AD INFINITUM. Фактът, че правим точно това, което искаме, задържа хората и те се наслаждават с нас на приключението. Всъщност промяната ни носи само положителни емоции.

От другата страна - Коя е крайната цел пред „Abyss“?

Melissa Bonny - Възможност съвсем скоро да започнем хедлайнърско турне. Тази година със сигурност ще стане, за да разпространим музиката ни на много повече места. С първите три албума получихме добър начален тласък и се надявам, че „Abyss“ няма да е изключение и ще се представи като тях. В същото време ми се иска той да дефинира стила ни на друго ниво, както и онова, което можем. Надявам се и че ще привлече нови фенове към AD INFINITUM, както е ставало с всеки един предишен албум на групата.

От другата страна - Когато създаваш музика, трябва ли да я направиш така, че след 20 години да се откриваш в нея?

Melissa Bonny - Не, не мисля. Създаденото от мен днес или от групата днес, ни представя какви и кои сме в настоящия момент. След време ще сме на различно място. Така че мисля, че след 20 години все още може би ще се наслаждаваме на музиката, която сме създали днес, но не е задължително тя да ни представя изцяло през целия ни живот.

От другата страна - Ще сменя въпросите. На кого искаше да приличаш, когато започна с музиката?

Melissa Bonny - Първият музикант, който ме провокира и аз да искам, да се занимавам с музика, а това беше преди много години, беше Britney Spears. По време на тийнейджърската метаморфоза, когато животът се променя и се превръщаме в бунтари, открих метъла. И нещата никога повече не бяха същите.

От другата страна - А как се отнесоха родителите ти към желанието ти да бъдеш метъл музикант и да имаш група?

Melissa Bonny - В началото бяха много консервативни. В Швейцария има определен жизнен стандарт. Той изисква определено ниво на заплата. Родителите ми искаха да ме защитят и сериозно ме питаха дали наистина съм сигурна, че искам да се занимавам с метъл музика. Когато бях още малка, им бях заявила, че искам да съм певица. Тогава си спомням, че първата им реакция беше да ме посъветват, да си намеря истинска работа. И по-късно, когато направих съвсем съзнателен избор да бъда певица, не преставаха да ме питат дали съм сигурна, защото все пак имах стабилна работа. Но аз наистина бях сигурна, защото съвсем целенасочено направих прехода от нормалната работа към живота на метъл певица. Чувствам се сигурна в него и в момента родителите ми се радват много за мен.

От другата страна - С какви трудности все още трябва да се справят фронтдамите в метъла?

Melissa Bonny - Трудности има като във всяка работа. Но като фронтдама, съм изложена повече на осъждане, критика, очакванията са по-големи. Трябваше да се науча да се справям с тях. Трябва да се научите да поставяте граници кое е възможно и кое не е, да поставяте граници около вас, за да стопирате импулсивните реакции и желания. Аз се опитвам да съм абсолютно наясно какво искам и какво не. Не се опитвам да приема нещата, които вътрешно чувствам, че са неприемливи за мен самата. Мисля за физическото и душевното си здраве.

От другата страна - Кой е най-важният съвет, които си получавала?

Melissa Bonny - Има един съвет, които ми се иска да бях получила, когато започвах с музиката. И той е - да остана вярна на себе си и да не подценявам преценката си. Обикновено около нас има много хора, които имат мнение какво би трябвало да правим и какво искат от нас да правим. Но в крайна сметка вътрешното усещане, вътрешната преценка е много мощен инструмент. Винаги ще има хора, които имат мнение за музиката, за това как трябва да звучат музикантите, какво би трябвало да правят според тях. И ще се опитват да ги използват заради таланта им, заради това, че са специални. Мисля, че е много важно всеки да отдели от времето си и да помисли за тези неща. Да постави някои ограничения и ясно да определи, което е добре за него самия и кое не е. Не се опитвам да казвам на хората какво да правят. Просто съм искрена и честна към собствените си чувства. Опитвам се да отворя вратата към мен, за да могат хората да се свържат с моите чрез техните. Както и да почувстват, че в някои ситуации не са сами. С времето моментите на самота стават все по-малко. Понякога се случват, но така е при всеки.

От другата страна - Последен въпрос. Кой е твоят най-рокендрол момент?

Melissa Bonny - Миналото лято свирихме на един фестивал във Финландия. Той се провежда на остров. За да стигна до там летях от Дания. Първо до Осло, Норвегия, след това до Хелзинки, Финландия. После пътувах с автобус, след което се качих и на ферибот. Разбира се първият ми полет закъсня пет часа. В някакъв момент дори се чудех, дали ще успея да стигна до фестивала. Организаторите буквално преместиха планини, за да успея. Дори ми бяха осигурили личен ферибот, за да стигна до острова. За това и бих определели този момент като моят най-рокендрол. Ако може да се нарече рокендрол.