Травмата на Народния съд и жертвите на комунизма

1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.

На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.

Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.

На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.

Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.

Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.

• Тодор Господинов описа в роман най-масовото антикомунистическо движение в Европа

Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.

Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.

• Жюстин Томс и светлината, която ни крепи

Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.

Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.

• Радио Варна на 90 - епизод 4

"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.

Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана. 

• Личните истории на „Бившите хора“ на концлагерна България

И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.