1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
От 10 до 22 април 2025 г. включително басейн „Юлиян Русев“ в ПК „Приморски“ ще бъде затворен за планирана ежегодна профилактика, съобщават от ОП „Спорт-Варна“. Дейностите са съгласно Инструкция №34 за хигиената на спортните обекти и екипировка. От общинското предприятие информират още, че във връзка с предстоящия празник Възкресение Христово на..
Самотен розов пеликан събира погледите на минувачите на Морска гара във Варна. От няколко дни птицата се радва на голямо внимание и на вкусна почерпка от рибарите. Много от тях казват, че това е старият им познайник Стойчо, който миналата година се превърна в атракция и намери много приятели. Днес необезпокояван отново направи разходка на зоната за отдих..
Войната в Украйна, започнала преди повече от три години, принуди милиони да напуснат страната си и да търсят спокоен и мирен живот в други държави. Десетки хиляди са украинците, преминали през област Добрич за този период. Част от тях, предимно жени, деца и възрастни хора успяват да се установят там, да намерят работа и места в училищата, където децата..
След известно прекъсване тази година FameLab или мястото, където всеки може да види и чуе как на живо как се да обясниш научна тема по разбираем и атрактивен начин само за 3 минути, се завърна в България. FameLab е най-големият международен конкурс с обучение по комуникация на науката. Той е създаден през 2005 год. във Великобритания, а България е..
Преходът от зимата към пролетта дава разнообразие от плодове и зеленчуци, които са богати на антиоксиданти. Те ни помагат в борбата със стреса, поддържане на добър клетъчен баланс и укрепване на имунитета. От плодовете най-големият източник на антиоксиданти са боровинките. Ягодите, особено когато са пресни и в сезон, също са изключително богати..
Американски учени направиха сериозен пробив в клонирането на ДНК и върнаха към живот изчезнал преди хиляди години вид вълк, предаде БНР. Вълчетата Ромул, Рем и Халеси са първите в света от своя вид, родени след хилядолетия, обяви базираната в Далас биотехнологична компания Колосъл, успяла чрез клониране на ДНК да върне изчезнал преди повече от 12 000..
Змиеловец, който да залавя змии на обществени места, търси да назначи Община Варна. Няма изисквания за образованието и професионалния опит. За заловена змия ще се плаща по 100 лева. Подборът за заемане на длъжността ще се проведе чрез събеседване. Срокът за подаване на документи е до 30 април.