1 февруари е датата, на която се навършват 80 години от най-масовият разстрел на политици, военни и интелектуалци в съвременната история на България.
На тoзи ден през1945 г. първи и втори върховен състав на т. нар. Народен съд обявяват смъртните присъди на 67 депутати от 25-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар, издатели на вестници.
Без прощаване с близките – защото са изселени масово, смъртните присъди на народните представители, министрите и регентите са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари - разстреляни са един по един пред яма от бомбардировките край Централните Софийски гробища. От 2011 г. 1 февруари се отбелязва в България като Ден в памет на жертвите на комунистическия режим.
На тази кървава годишнина е посветено днешното издание на „Радио Варна представя“.
Избрахме да подходим към датата 1 февруари, като започнем през призмата на личните истории към глобалните последици като обяснение защо все още като общество не можем да изживеем травмата, свързана с Народния съд и жертвите на комунизма, както и защо избягваме да говорим за тази трибуна за разчистване на политически, икономически, културни, социални и дори битови сметки, за отстраняване на възможни конкуренти и противници на комунистическата власт.
Тодор Господинов - бивш криминален и съдебен журналист във Варна, посвещава 5 години в изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории, за да разкаже друга семейна история – на прадядо си, лежал в лагера в Белене като горянин и брат му, един от лидерите на това най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа.
Горянското движение продължава с години и се заражда още е първите месеци след преврата от 9 септември, по времето, когато започват да заседават различните състави на Народния съд. Една от хипотезите за издигането на бившия паметник на съветската армия в София през 1954 г. е, че той е свързан и с ликвидираната съпротива именно на горяните, казва Господинов.
Жюстин Томс, позната предимно като предприемач и един от пионерите у нас в областта на дигиталните комуникации и маркетинг, преподавател, блогъри активист, посвещава повече от 10 години на роман, в който се оглеждат десетки съдби на реални хора - успели да избягат, да оцелеят от кланетата на Османската империя като баба ѝ или лагерите на социализма, през пет от който преминава дядо ѝ.
Макар да минаха повече от 30 години от демокрацията ние много малко говорим, много малко знаем и дори оцветяваме историята в розово, вместо да си кажем истината в очите, която е много болезнена, казва Жюстин Томс.
Донка Николова от Държавен архив - Варна, е историкът, който вероятно в последните години най-често се е докосвала до документите, свързани с 13-те състава на т.нар. Народен съд, заседавали в района на Варна. Два от тях са били базирани в града Варна. С не малка част от тези документи тя работи и със Светлана Вълкова по подкаста "Радио Варна на 90 години", особено в частта, касаеща времето между 1940 и 1950 г., когато по Радио Варна е трябвало да се четат обвинителни актове и решения, свързани с осъдените от съставите на съда.
"Никога досега не съм срещала толкова често думата смърт, казва Николова и допълва, че в Държавна агенция "Архиви" има специална секция, посветена на тази толкова трудна и изключително дългосрочни последици за страната ни тематика.
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България. Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно изследвана.
И до днес най-добрият роман, който разказва за лагерите на комунизма, повече от 30, като една от тежките последици от Народния съд и комунистическия режим е "Тихият бял Дунав" на варненския писател Атанас Липчев.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ гостува във Варна с изложбата "Майсторлък за бъдещето: Споделени умения, авторски търсения". Експозицията е подредена в Етнографския музей във Варна и ще бъде открита на 16 май, петък, в 16 часа. Изложбата представя традиционни и дизайнерски предмети, изработени от занаятчиите на музей „Етър“...
105 години от създаването на Първото висше търговско училище в България – Икономическия университет във Варна, се отбелязват на 14 май. Решението за създаването му е взето от тогавашната Варненска търговско-индустриална камара именно на 14 май през 1920 г. Идеята обаче се ражда далеч преди това и е резултат на стопанския и културния подем,..
Община Варна ще открие официално летния туристически сезон с мащабен концерт-спектакъл на 16 май (петък) от 19:00 часа на входа на Морската градина. Събитието ще премине под мотото „Варна – където времето тече различно“, което отразява уникалния дух на морската столица и множеството възможности, които градът предлага – за отдих, култура, туризъм и..
Сутринта над по-голямата част от района ще преобладава слънчево време, но на места видимостта временно ще е намалена, а по-значителна средна и висока облачност ще има над Югоизточна България. Следобед ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще превали краткотраен дъжд, не е изключено да прегърми. Ще духа слаб вятър от..
Близо 4000 лева е събрала от началото на април досега четвъртокласничката в Основно училище „Христо Ботев“ в квартал „Аспарухово“ Десислава Костадинова за приятелката си - петгодишната Димана, която се нуждае от изследване в Турция. Димана е имала злокачествен тумор на дланта на ръката преди пет години, излекувана е, но при последното..
Акция по кръводаряване се провежда днес от 9.30 до 14 часа в зала 119 на Община Провадия. Тя е под егидата на областния управител на Варна проф. Андрияна Андреева. Инициативата е част от мащабната кампания в партньорство между Районния център по трансфузионна хематология - Варна, Сдружение "Аз вярвам и помагам", Областна администрация и всички общини в..
Сядам да хапна в едно заведение и през следващия час си припомням колко открит и непринуден човек е българинът. Сервитьорката, още докато ми подава менюто, успява да опише детайлно работната ситуация, сложните взаимоотношения в екипа и недостига на работна ръка, в резултат на който предстоящата почивка на ей-онзи младеж в другия край на залата,..