Лесна работа: Малките жестове

Има една колоритна история, в която тимуроци /герои на автора Аркадий Гайдар/ запретват ръкави да правят добрини. В разгара на начинанието забелязват възрастна жена, която стои на улицата и замислено се взира в отсрещния тротоар. В духа на всепоглъщащото и необятно добро, те я пренасят отсреща, с две думи: помагат й да пресече.

Вярно: старицата се противи, блъска, рита, мята се, вика за помощ, но целеустремените млади хора не обръщат внимание на шумните й протести, доставят я на отсрещната страна и с гордо вдигнати глави продължават напред, към следващото човекоугодно дело.

Друг е въпросът, че плановете на жената не включват пресичане на улица, нито пък получаване на помощ от добронамерени млади хора по тази несъществуваща точка. Важното е, че доброто е сторено. Доброто винаги побеждава.

Припомних си забавната сценка, защото на днешния ден обичаме да правим спонтанни добри жестове: да отстъпим мястото си за паркиране, да дадем път на непознат, да му кажем добра дума, да го почерпим с „висящо“ кафе или хляб, да го прегърнем. Все мили жестове, които полагат стабилна основа на утрешния по-хубав свят, в който да живеем по-добре и да сме много по-доволни и щастливи.

Психолозите свързват спонтанните прояви на доброта с няколко ключови фактора. Първа, разбира се, е емпатията. Ние сме социални същества и умеем да влизаме в обувките на другите, а следователно: имаме желание да им помагаме, когато знаем, че това е нужно.

Когато правим добро, нивата на окситоцин, серотонин и допамин в организма се повишават, а тъй като това са хормоните на любовта, щастието и удоволствието, усещаме радост и удовлетворение. Така че в онзи случай, жената се ядосва, че се оказва не там, където желае, но за сметка на това какво удовлетворение и радост изпълват сърцата на добрите момчета.

Още в древността сътрудничеството е ключово за оцеляването на човечеството, а това прави добротата естествена и много полезна. Та как да не помогнеш на старицата да пресече, въпреки, че тя няма подобно намерение? Нещо като естествен еволюционен напън.

Всъщност аз одобрявам и дълбоко ценя случайните актове на добрина. Те са изключително мило и приятно нещо. В състояние са да осветят и най-мрачния ден. Просто вярвам, че добро правим не само заради себе си. Хубаво е все пак да зарадваме и човека, за когото то е предназначено. Затова се сетих за забавната случка с възрастната жена – приятен жест на добро, несъгласуван с обекта. За нас – веселба, за старицата – причина да пие валидол. Непоисканото добро не винаги е успешна опция, особено при по-големи и съдбовни неща.

Връщам се към днешния ден, в който светът отбелязва случайните прояви на доброта. Ние - хората изпитваме удоволствие, когато помагаме безкористно на някого. Това сгрява сърцата и ни кара отново и отново да повтаряме добрите дела. Мотивира и другите да правят същото.

Да помогнеш на някого и да го подкрепиш е удовлетворяващо, създава усещане за щастие, общо чувство за благополучие и социална свързаност. Подобрява настроението и самочувствието.

Така че, ако сте тръгнали към офиса, а група благородни граждани, в желанието си да сторят добро, ви пренесат в някой приятен ресторант, не се противете!

Шегувам се. Всъщност един малък жест е лесна работа, а доставя голяма радост. Много на брой малки жестове от много и добронамерени хора могат да променят света към по-добро и да направят живота прекрасен – такъв, какъвто го искаме.