Модерната българска държава не се създава с договора от Сан Стефано

Модерната българска държава не се създава с договора от Сан Стефано. Това е представа, налагана в обществото повече от 100 г., коментира в интервю за Радио Варна проф. Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. 

Истината е, че в документа, който е подписан, не се споменава изобщо България, а това е двустранен договор между две страни - част от поредицата такива договори от вековен конфликт на Османската и Руската империи на Балканите и в района на Кавказ, в който българските земи са основнотото бойно поле във войните и са подложени на поредици опустошения.

Отделно датата е избрана от руската делегация в Сан Стефано, за да прослави възшествието на руския император Александър ІІ през 1855 г. и отмяната на няколковековното крепостничество на селяните в Русия (за които и става "Цар Освободител" - титла, която няма нищо общо с българите). 

- Защо продължаваме да приемаме този договор, в който България не фигурира и не е спомената, като едва ли не крайъгълен камък на нашето развитие в последните повече от 140 години?

- Деликатно е, защото повече от 100 години тази митологема е налагана в обществото и има немалко хора, които приемат критичното говорене за този факт твърде... 

- Близко или лично? 

- Не, предубедено. Ако имаше време и възможност на всеки един да се обясни, всеки от тях да прочете и особено да види на картата какво е и какво не е Сан Стефанския договор, мисля, че повечето хора са разумни и бързо ще разберат, но те до там не стигат. На тях им се въздейства на ниво митология и на много по-публично пропагандна целта.

С две думи ще кажа за какво става дума - сред първите неща, които прави първият български княз Александър I Батенберг, в началото на 1880-та година, е да въведе някакви празнични дати. Тогава за първи път датата 19 февруари, защото тогава е било 19 февруари.

- Да, по стар стил.

- Да, той така записва в своя указ - Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и подписване на Санстефански договор. Затова и този ден (19 февруари), е избран от ген. Игнатиев нарочно за подписване на договора, тъй като всички знаят, а руснаците особено много, че нарисуваното на картата на Санстефанска България е много далеч от реалността. Всеки може да провери това, като види границите на така нареченото българско княжество и демаркационната линия. Това е линията, докъдето са стигнали войските и при която е изключено примирието между османците и руснаците точно месец преди тази дата, на 19 януари в Одрин.

Почти цяла Македония не е освободена от руски войски.

Варненско и Шуменско са преокупирани от турски войски до Берлинския договор.

Сан Стефанският договор дава Северна Добруджа, т.е. Русия отстъпва Северна Добруджа на Румъния, а Нишкият край, който е много голяма част от българските земи - на Сърбия.

И двете области са признати за български по силата на фермана на султана (ферманът за учредяването на Българската екзархия на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се създава самостоятелна българска църковна организация и се посочват териториите, населени с българи, т.нар. "български земи" - бел.а) и най-вече по решението на Цариградската конференция на Великите Сили като части от планираните два български вилаета. Т.е. това са признати български земи, които се отстъпват от Русия - Добруджа на румънците, Нишкият край на сърбите. 

Днешен Смолян - Пашмакли тогава остава в Османската империя, както и цяла Одринска Тракия, Македония, цяла Западна Тракия на изток от р. Места също. Така че, това е илюзия, която се натрапва, че това е национален идеал.

Няма половинчат идеал. Не може да бъде идеал нещо, което не включва така описаните на картата земи. 

И най-важно, най-честият мит, който се лансира, е, че този договор възкресил Българската държава. 

Щях да съм съгласен, ако на другия ден имаше Български княз, Българско правителство, парламент, държавни български органи. А управлява тогавашният шеф на руската окупационна власт - княз Черкаски, а след това специално изпратения комисар, княз Дондуков. И това е до средата на следващата година, когато вече избраният Български княз, при приета конституция (Търновската конституция) встъпва в длъжност, тоест Българска държава имаме едва в средата на 1879 година. Дотогава България е под руска временна окупация, както пише в Санстефанския договор.

- Да, и ние си плащаме, де факто, за тази окупационна власт.

- Плащането е отделна тема. Плащаме си, разбира се, а как иначе?

Въпросът е, че окупацията няма, как да кажа - морална оценка. Ние не можем да кажем, че русите не са положили усилия да положат основите на Българска държава. Напротив, особено тези, които са тук - и Черкаски, и Дундуков, и повечето служители, включително Марин Дринов. Те знаят, че полагат основите, но това не е все още Българска държава.

Думата ми беше, че няма никакви сериозни доказателства, че със Санстефанския договор се създава Българска държава. 

След 9 септември 1944 г., някои хора много бързо забравиха, че от 1944-та до 1988-та, 3-ти март, не беше официален празник. Връзваха ни сините връзки, но нищо повече. Как ще бъде официален празник ден на възшестването на престола на един руски цар, при социализма? 

Петър Младенов - новият началник на държавата с одобрението на Москва и Горбачов с указ на Държавния съвет прави 3 март национален празник след 1989 г., какъвто България дотогава не е имала. Така че 3 март е издигнат изкуствено на този пиедестал, и каквито и неща да говорим сериозно и аргументировано за него, той вече има статута на нещо извънредно, а и на нещо с много митология. Хора викат срещу избрани български министър, председател, председател на НС?

Това не може да бъде символиката на националния ден. Това не бива да бъде така. И това ми се струва, че отблъсква хората.

Много отдавна този ден не е общобългарски ден, за жалост. Точно там, на върха Св. Никола, къде е Паметникът на свободата, и на отсрещния връх Шипка, много по-прилича национално честване в дните на епичните Шипченски боеве през август.

Голямата работа е да се стигне до дискусия. Но нормална, без викове, без крясъци, с аргументи. Само че, нали виждате, че има няколко сегмента - силно натрапващи се и създаващи впечатление, че изразяват наистина големи обществени интереси, което не е вярно, които не искат да си говорим.Те искат да крещим. Това е проблемът! 

И това, което аз казвам и което отдавна е написано - 3 март е символ на нещо конкретно, но нито е първият договор, нито след него създава държава. И е най-малкото е неуважително към нас самите да смятаме договор между две империи за български национален идеал. Това  на един древен народ, който с основание се гордее с културата и държавността си, другите да му разписват националния идеал.

Цялото интервю с проф. Петко Петков може да чуете в звуковия файл.