Свобода и морска шир. Необвързаност с битовизми и бързане за работа. Смелост и наслада от нови преживявания, срещи и пътешествия до различни кътчета на света. Всичко това е не само мечта, но и осъществена цел за Иво, Мира и дъщеря им Мая от "The Life Nomadik". Семейството, заедно със своя катамаран "Фата Моргана", обикалят света напук на рутината и всички предразсъдъци на модерното общество.
Иво и Мира се запознават в родната Варна. "Винаги сме обичали да пътуваме. Като се запознахме, бяхме на по 17 години, а това беше целта на живота ни - да обикаляме света заедно", поясниха те за предаването "Хоризонти" по Радио Варна. По стечение на обстоятелствата спират да пътешестват за 6 години, но след това продължават отново. Купуват си нова яхта, а сега идеята е да организират споделени чартърни ваканции.
Докато Мая е ученичка, ученето на лодка е едно истинско предизвикателство. Често среща неразбиращи погледи, които въпросително я питат как може да не ходи на традиционно училище, а в същото време да учи по математика и история редом с връстниците си. Първата година майка ми започна да ми купува учебници. Когато ме питат как се учи на лодка, им отговарям, че там не съм учила много, с усмивка обяснява момичето. Мая споделя, че по-ценното за нея е, че се учи от природата и от културата на хората, които срещат в многобройните си пътешествия.
Вече две десетилетия пътува семейството, а във Варна не са се прибирали от 2000 г. Когато спират да пътуват, Иво и Мира остават за няколко години в Канада, и работят като шофьори на камион. Споделят, че са щастливи, че сега отново са на море.
Животът на лодката е много по-различен от този на земята. Всички системи на лодката са различни, миеш чиниите понякога със солена вода, переш си дрехите в кофа, но живееш много по-близко до природата, разказват Иво, Миро и дъщеря им Мая. И допълват, че след като чиниите се измият със солена вода, задължително се изплакват с питейна.
Капитанът на "Фата Моргана" е Иво. От време на време, типично по женски, двете дами не са съгласни с неговите указания, шегуват се момичетата. Въпреки това важните въпроси, свързани с ветроходството и плаването, се вземат от Иво.
Да израснеш на лодка е нещо, което Мая приема не като даденост. Споделя, че от малка винаги е искала да прави точно това. Аз така разбирам живота, така ми е най-удобно и така чувствам, че живея живота си правилно, споделя момичето. Когато е на сушата, семейството пътешественици не е като другите. Всеки един от тях започва да усеща лисата на морето. "Много от хората живеят за това да си подсигурят старините. Аз не смятам, че това е най-важното. На лодката съм изпълнен с толкова много емоции. Бил съм на толкова красиви, невероятни места. Стоя на някое от тях и си мисля - бих ли могъл да живея тук за месец, два. И знаете ли - не мога. Колкото повече невероятни места и хора виждам по света, толкова повече за мен идеята да спра да едно място и просто да подсигуря старините си е толкова назад, тя дори не ми минава през акъла", разсъждава Иво.
Семейството продава всичко, което притежава, за да се отдаде на пътешествията си. Взехме само един куфар, предимно със сувенири, разказват Иво, Мира и Мая.
Често по пътя си срещат хора със сходни на техните интереси. Често това са възрастни хора, които са си купили лодките след пенсиониране и по този начин осъществяват мечтата си. Човешкият живот е толкова кратък, че няма време да видиш всички красоти в него. За това едно невероятно късче земя не стига един човешки живот, категоричен е Иво.
Семейството дава съвет на всеки, който се замисля да осъществи подобно на тяхното пътешествие с лодка - вземете си лодка и действайте! Много е важно обаче първо да се уверим, че нямаме морска болест, шегува се Мира. Първата стъпка, ако решим да направим нещо такова, е да си вземем лодка под наем. По този начин хората могат да видят как изглежда животът на лодка и как може да бъде организирано пространството за живот в нея, което не е никак голямо.
„Тръгнахме да гоним мечти, да търсим свобода, да видим света“, казват те. Но това, което намират, е много повече – непредсказуемост, красота и сурова стихия. Запознават се с невероятни хора и много българи на странни места. Срещат пингвини, морски игуани и акули, дори с се сблъскват с майката природа в най-свирепия ѝ вид. Да прекосиш Тихия океан на 11-метрова лодка, да живееш седмици наред насред нищото – това не се разказва, а се изживява.
С Иво, Мира и Мая от "The Life Nomadik" разговаря Иван Симеонов, а целия разговор може да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.
Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..
Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..
Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..
Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..
33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм. „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..
Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..
Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..