Какви са заплахите за Черно море и как заедно можем да го опазим – отговори на тези въпроси дава 30-минутният документален филм "Аз, морето – живот в мълчание", който ще бъде излъчен премиерно тази вечер във Варна, в рамките на кино фестивала „София Филм Фест Варна“. Филмът е на еко организацията Грийнпийс и в него участват учени и специалисти от България, Украйна и Румъния, които разказват за заплахите за морската екосистема в трите държави.Зрителите ще разберат повече за морските екосистеми, за нерегламентираното тралене, за екологичните последици от проектите за добив на газ от морето, за ефектите върху него от военните действия в Украйна. Прожекцията на филма е тази вечер от 19 часа в зала 4 на Фестивалния и конгресен център. След нея ще има дискусия с публиката, на която ще присъстват Кремена Ватева и Мартин Томов от Грийнпийс.
Един от основните проблеми е т. нар. еутрофикация, която се причинява от отпадните води, торовете, които се изхвърлят в морето, каза за Радио Варна преди премиерата на филма Мартин Томов. Проблем за екосистемата на Черно море са и големите инфраструктурни проекти за изкопаеми горива, а за българското черноморие – дънното тралене, което е незаконно, но продължава да се прави. Най-големият проблем обаче е масовото безхаберие, което цари в грижата за морето, каза още той.
България като част от Европейския съюз /ЕС/ в момента трябва да изпълнява Европейската стратегия за биологично разнообразие, според която 10% от европейските морета и 10 % от сушата трябва да бъдат под строга защита. Това обяви доц. д-р Марина Панайотова, научен секретар на Института по океанология във Варна по време на пресконференцията за представянето на документалния филм „Аз морето – живот в мълчание“. Тя посочи, че за България ситуацията е критична, защото само малка част от резерват „Калиакра“ /морската част/ е под строга защита. Тя представлява 0,01 % от териториалните води на България, което на практика означава, че нямаме защитени зони.
По българското крайбрежие има уникални местообитания, населени от редки и много интересни видове, затова е много важно те да бъдат опазени, каза още доц. Панайотова. Ролята на учените е да положат всички усилия те да бъдат съхранени.
Затова те са разработили предложение за създаване на защитена зона - резерват, която да обхваща акваторията около Маслен нос в общините Приморско, Созопол и Царево, като характерно за местообитанията там е тяхната уникалност. Там се намира единственият в Черно море биогенен риф, който е изграден от черупки на стридата Ostrea edulis, която до 80-те години на миналия век е поддържала жива популация в Черно море, след което изчезва.
Други интересни местообитания са подводни ливади на морски треви, които са със специално значение за Европейския съюз и в много държави тези полета са защитени.
Освен това има над 30 вида макрофити /различни видове водорасли/, над 180 дънна безгръбначна фауна, над 50 вида риби, както и трите вида морски бозайници. Учените се надяват в бъдеще да бъде реинтродуциран от Средиземно море и изчезналият през 80-те години тюлен монах, който е обитавал Маслен нос.
Рибарите не подкрепят изцяло идеята за създаване на защитени морски зони, защото ще бъдат въведени ограничения, каза още доц. Панайотова. Тя допълни, че местните общности разчитат много на туризма, а един морски резерват ще разшири много възможностите за екологичен туризъм, подводни гмуркания и др.
Друга идея на учените е на местата, където си извършва традиционен риболов, например с даляни, които са стационарни уреди и не вредят на местообитанията, те да бъдат изключени от акваторията на резервата, а границите да бъдат съгласувани с всички заинтересовани страни.
Относно черната мида, доц. Панайотова посочи, че в крайбрежните пояси популацията е доста намаляла. Скалите обрастват с черни миди, но там фактор е рапанът, който се храни с тях.
Доц. Панайотова припомни и за публикувания доклад, в който са представени изследвания на Института по океанология, данни и местообитания и всеки може да се запознае с него. Предстои той да бъде внесен за обсъждане в Министерството на околната среда и водите.
Астероид вече носи името на българския астроном Захари Дончев, който бе дългогодишен директор на Народната астрономическа обсерватория "Николай Коперник" във Варна. Международният астрономически съюз одобри предложението на български учен името Zaharydonchev да бъде официално присъдено на астероида 800113 (=2014 CB2). Решението е публикувано в най-новия..
Паметна плоча на контраадмирал Емил Станчев, едно от знаковите имена в историята на българските Военноморски сили, беше открита във Варна. Събитието събра близки, колеги и потомци, които си спомниха за него като за "великолепен командир и достоен човек, отдаден на военноморското дело". Отбелязваме паметта на един от големите български офицери -..
Варна ще отбележи Европейския ден на езиците - 26 септември 2025 г. (петък), с редица събития от 17 до 20 часа на входа на Морска градина – Варна. Ученици и преподаватели ще представят под формата на интерактивни дейности различните езици, които се изучават във варненските училища - френски, английски, испански, италиански, португалски, руски и..
Поддържането на двора чист и подреден може да се окаже предизвикателство, особено през есента, когато падналите листа буквално покриват всяка тревна площ. Един от най-ефективните инструменти за справяне с този проблем е бензинов листосъбирач . Въпреки че на пазара съществуват различни модели – от електрически до акумулаторни – бензиновите..
С много вълнение тече организацията на фестивала, чието официално откриване предстои след броени часове, подчерта за Радио Варна артистичният директор на събитието Веселина Михалкова. С нея разговаря Мартин Николов (чуйте подробностите в звуковия файл в началото на публикацията).
Днес ще е предимно слънчево, сутринта на места видимостта ще е намалена, а по крайбрежието ще има ниска облачност. Ще духа слаб вятър от източна четвърт. Максимални температури между 24° и 29°, за Варна около 25°. Вълнение на морето 3 бала с тенденция да се понижава. Температура на морската вода между 22° и 24°. Изгрев на Слънцето за Варна в 6 часа и..
Откриване на учебната година във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" във Варна открива новата учебна година. Общо 56 курсанти са приети в седем различни специалности. 890 са студентите, разпределени по 16 специалности, а 153-ма магистри ще се обучават по 18 магистърски програми...