Какви са заплахите за Черно море и как заедно можем да го опазим – отговори на тези въпроси дава 30-минутният документален филм "Аз, морето – живот в мълчание", който ще бъде излъчен премиерно тази вечер във Варна, в рамките на кино фестивала „София Филм Фест Варна“. Филмът е на еко организацията Грийнпийс и в него участват учени и специалисти от България, Украйна и Румъния, които разказват за заплахите за морската екосистема в трите държави.Зрителите ще разберат повече за морските екосистеми, за нерегламентираното тралене, за екологичните последици от проектите за добив на газ от морето, за ефектите върху него от военните действия в Украйна. Прожекцията на филма е тази вечер от 19 часа в зала 4 на Фестивалния и конгресен център. След нея ще има дискусия с публиката, на която ще присъстват Кремена Ватева и Мартин Томов от Грийнпийс.
Един от основните проблеми е т. нар. еутрофикация, която се причинява от отпадните води, торовете, които се изхвърлят в морето, каза за Радио Варна преди премиерата на филма Мартин Томов. Проблем за екосистемата на Черно море са и големите инфраструктурни проекти за изкопаеми горива, а за българското черноморие – дънното тралене, което е незаконно, но продължава да се прави. Най-големият проблем обаче е масовото безхаберие, което цари в грижата за морето, каза още той.
България като част от Европейския съюз /ЕС/ в момента трябва да изпълнява Европейската стратегия за биологично разнообразие, според която 10% от европейските морета и 10 % от сушата трябва да бъдат под строга защита. Това обяви доц. д-р Марина Панайотова, научен секретар на Института по океанология във Варна по време на пресконференцията за представянето на документалния филм „Аз морето – живот в мълчание“. Тя посочи, че за България ситуацията е критична, защото само малка част от резерват „Калиакра“ /морската част/ е под строга защита. Тя представлява 0,01 % от териториалните води на България, което на практика означава, че нямаме защитени зони.
По българското крайбрежие има уникални местообитания, населени от редки и много интересни видове, затова е много важно те да бъдат опазени, каза още доц. Панайотова. Ролята на учените е да положат всички усилия те да бъдат съхранени.
Затова те са разработили предложение за създаване на защитена зона - резерват, която да обхваща акваторията около Маслен нос в общините Приморско, Созопол и Царево, като характерно за местообитанията там е тяхната уникалност. Там се намира единственият в Черно море биогенен риф, който е изграден от черупки на стридата Ostrea edulis, която до 80-те години на миналия век е поддържала жива популация в Черно море, след което изчезва.
Други интересни местообитания са подводни ливади на морски треви, които са със специално значение за Европейския съюз и в много държави тези полета са защитени.
Освен това има над 30 вида макрофити /различни видове водорасли/, над 180 дънна безгръбначна фауна, над 50 вида риби, както и трите вида морски бозайници. Учените се надяват в бъдеще да бъде реинтродуциран от Средиземно море и изчезналият през 80-те години тюлен монах, който е обитавал Маслен нос.
Рибарите не подкрепят изцяло идеята за създаване на защитени морски зони, защото ще бъдат въведени ограничения, каза още доц. Панайотова. Тя допълни, че местните общности разчитат много на туризма, а един морски резерват ще разшири много възможностите за екологичен туризъм, подводни гмуркания и др.
Друга идея на учените е на местата, където си извършва традиционен риболов, например с даляни, които са стационарни уреди и не вредят на местообитанията, те да бъдат изключени от акваторията на резервата, а границите да бъдат съгласувани с всички заинтересовани страни.
Относно черната мида, доц. Панайотова посочи, че в крайбрежните пояси популацията е доста намаляла. Скалите обрастват с черни миди, но там фактор е рапанът, който се храни с тях.
Доц. Панайотова припомни и за публикувания доклад, в който са представени изследвания на Института по океанология, данни и местообитания и всеки може да се запознае с него. Предстои той да бъде внесен за обсъждане в Министерството на околната среда и водите.
Американски учени направиха сериозен пробив в клонирането на ДНК и върнаха към живот изчезнал преди хиляди години вид вълк, предаде БНР. Вълчетата Ромул, Рем и Халеси са първите в света от своя вид, родени след хилядолетия, обяви базираната в Далас биотехнологична компания Колосъл, успяла чрез клониране на ДНК да върне изчезнал преди повече от 12 000..
Змиеловец, който да залавя змии на обществени места, търси да назначи Община Варна. Няма изисквания за образованието и професионалния опит. За заловена змия ще се плаща по 100 лева. Подборът за заемане на длъжността ще се проведе чрез събеседване. Срокът за подаване на документи е до 30 април.
Рибари от Бяла се похвалиха в социалните мрежи с рекорден улов. Екипажът е хванал във водите край Обзор гигантска моруна с размери 3,25 м дължина и 50 см височина, предаде БНР. Моруната е хищник, в менюто ѝ влизат разнообразни водни обитатели. Обект на активен риболов е заради месото и хайвера си. (т. нар. "черен хайвер", който е изключително скъп..
Межународният ден на ромите се отбелязва на 8 април. Избран е по п редложение на Международната организация на ромите "Романо юнион", заради първия Световен конгрес на ромите, който се е провел в Лондон в дните 8-12 април през 1971 година. На него са приети ромското знаме и ромския химн. В България ромите отбелязват деня от 1991 година...
В световния ден на здравето няма как да не се фокусираме върху мисия „Здравословен живот“. Аз съм на ниво начинаещи нинджи и потвърждавам, че в нашето приятно и доста нестабилно общество обикновено влизаме много мотивирани. Постоянство обаче постигат малцина. Но в крайна сметка човек трябва да се старае да бъде по-добрата версия на себе си. В този ред..
Проблемите с разкопаните улици и трудния достъп до домовете на жителите на местност Пчелина още са актуални. Жители на местност Пчелина се срещнаха с депутата д-р Десислав Тасков и кмета на район 'Младост" Христо Христов. Според Николай Йотов сега неволите на всички живеещи в новообразувалия се квартал са свързани с липсата на синхронизация на работата..
Жителите на Слънчево, община Аксаково подготвят подписка срещу заповед на Министерството на земеделието и храните, която предвижда фирма, която се занимава с отпадъци, да рекултивира терен в близост до селото. Теренът е 85 декара, държавна собственост, които са съвсем близо до селото, обясни кметът Красимир Михалев. Оттам минава големият..