Експерти мъдрят бъдещето на Дупката и новата библиотека във Варна

Експерти се събраха в Община Варна и обсъдиха важни теми, свързани с политиката на Община Варна по отношение на градоустройството, както и конкретни инфраструктурни проекти и идеи, сред които и бъдещето на т.нар. Дупка и новата библиотека, съобщават от общинския пресцентър.

Кметът Благомир Коцев и заместник-кметът по въпросите на архитектурата и градоустройството Пламен Китипов се срещнаха с ръководството и представители регионалните колегии на Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и Съюза на ландшафтните архитекти. На срещата присъстваха още главният архитект на Община Варна Виктор Бузев, както и представители на районните администрации.

На срещате е било постигнато съгласие представителите на гилдията да дават своето професионално становище по темите от широк обществен интерес.

Един от повдигнатите въпроси е свързан с реализацията на  проекта за Крайбрежната алея на Варна. 

В момента там тече възстановяване на тротоарите и настилките след прокопаването за подземната инфраструктура. Предстои Община Варна да реши дали ще издаде разрешение за строеж на асансьор, свързващ Приморски парк с Крайбрежната алея. От гилдията поискаха да бъдат запознати с техническата документация по този проект, за да изразят компетентно становище по него. 

Желанието ни е одобрение да получат само тези проекти, които са в обществен интерес, коментира кметът Коцев. Той допълни, че на този етап преобладава мнението, че съоръжението, като част от обществената инфраструктура за свободно ползване от гражданите, би улеснило придвижването предвид на височината на ската и труднодостъпния терен.

Във връзка с плановете на Община Варна за т.нар. „дупка“ в центъра на града кметът Коцев съобщи, че собственикът на частния имот в парцела е заявил желание да реализира строителство, докато визията на ръководството е по-скоро към възстановяване на парковата зона. Работи се към синхронизиране на намеренията, за което отново ще бъде потърсена експертизата на браншовите организации, каза още Коцев, цитиран от пресцентъра на общинската администрация.

Благомир Коцев и Пламен Китипов разясниха и казуса с проекта за нова сграда на Регионалната библиотека: избраният изпълнител е отказал да пристъпи към подписване на договор за строително-монтажните работи. Въпреки това обществената поръчка не е прекратенаи проектът не е зачеркнат - той все още е в списъка на приоритетните общински проекти и Община Варна има подписано споразумение за финансиране с МРРБ, обясни кметът.

Зам.-кметът Китипов допълни, че при всички обекти по 3-годишната Инвестиционна програма за общински проекти, етапите на държавно финансиране значително изостават от темповете на същинските строителни дейности. Това създава огромна тежест за строителните фирми при подобни мащабни проекти и те отказват да участват в конкурсните процедури, преустановяват или забавят дейностите в обектите, обясни Китипов.

По време на срещата той съобщи още, че е възложена идентификация на всички дървета на територията на град Варна. С помощта на цифрово заснемане ще бъде актуализирана базата данни – интерактивен регистър за вида, диаметъра на ствола, височината на короните им.

Друга идея, по която администрацията работи, е разработване на ГИС-среда, в която да бъдат достъпни всички градоустройствени преписки и по цифров път да се проследява тяхното движение, да се установява и отстранява навреме неправомерно забавяне. Във връзка с коментарите, че Община Варна забавя реализацията на редица инвестиционни намерения, по време на срещата бяха изнесени данни, че тази година броят на преписките с положително решение от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) е близо 300, от които повече от половината са за допускане. Издадените заповеди са 290, от които също по-голямата част са за допускане на ПУП, съобщи още зам.-кметът Китипов.

При голяма част от случаите на недопуснати ПУП аргументът е същественото изоставане на обществената инфраструктура от темповете на строителство. Що се отнася до действието на Общия устройствен план, то в него са заложени не задължителни, а максимално допустими параметри на застояване, коментира Китипов. Той обясни, че реализацията на мащабни инфраструктурни проекти изисква държавно или европейско финансиране.