На 17 май на територията на Природен парк "Сините камъни" край Сливен ще бъдат освободени първите три брадати лешояди в българската природа от 1972 г. насам. Целта е видът да бъде възстановен не само за България, но и за целия Балкански полуостров. Всички те са млади индивиди – един е излюпен в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани", а другите два са дарение от зоопарка "Остава" в Чехия.
По проекта за завръщането на брадатия лешояд – вид, отдавна "изчезнал" и вписан в Червената книга на България, се работи близо 30 години от организацията "Зелени Балкани".
Брадатият лешояд е и последният, четвърти вид, който от организацията успяват "да върнат" в България.
Сега у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд.
Птиците ще бъдат представени пред публика за кратко, след което ще бъдат транспортирани в планината, на територията на природния парк. Там ще бъдат подхранвани, наблюдавани и охранявани, докато сами напуснат изкуственото гнездо.
По този повод ви припомняме и една история, разказана от Радио Варна преди по-малко от четири години - за борбата и надеждата да бъдат върнати в природата лешоядите в България.Приказка за надеждата или да спасиш лешояд
Тази история започва преди около 30 години - тогава, когато в България броят им по-малко от пръстите на едната ръка
Няколко десетилетия по-рано няма село, град или местност, където, когато умре селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири вида - белоглав, черен, египетски и брадат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били обичайна гледка.
Изчезването на лешоядите не само в България, но и в цяла Европа започва около средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките отрови, както и странното разбиране за "непотребността на хищниците". "Под ножа", метафорично казано, попадат не само лешоядите, но и орли, соколи, вълци, гризачи...
Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига дори до там, че дълги години в България, за да станеш ловец се е изисквало да представиш и доказателство, че си убил хищна птица.
Няма данни колко точно са убитите или по-точно отровени с примамки със стрихнин хищни птици, вкл. лешоядите в резултат на устрема на социалистическата ни държава. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече. Най-голямата отровителска кампания е през 1988 г. Тогава, в България се внасят специално разработени в Германия отровни примамки и макар лешоядите вече отдавна да са изчезнали в България, жертви се оказват освен мишките, за които уж са предназначени отровите, но и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни... Случаят, който потриса мнозина, на практика стои в зараждането на природозащитната организация "Зелени Балкани".
Когато учените започват да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според различни оценки до около 99 на сто от европейската популация), вече е почти необратимо късно. А възстановяването на един вид в съвършенството на природата е далеч по-трудна работа.
В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се наблюдава първата група белоглави лешояди. Колонията е от само 3 - 4 двойки в района на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оцеляла нито една птица. Макар и само с няколко представителя, важен район за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато, където гнездят египетки лешояди
За екипа, който започва да се занимава с връщането (т.нар. реинтродукция) на лешоядите в България, това се превръща в мисията на живота им и началото на трудно, дълго и продължаващо пътуване на надеждата. Надеждата, че тези великолепни и неразбрани от нас птици, отново ще кръстосват небето над България.
Никога на един рибар не му омръзва да чака голямата риба, много рядко я хваща, но я очаква постоянно – поздравява за Световния ден на риболова – 27 юни, балчишкият рибар Виктор Лучиянов. Тази дата се ч ества от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през юли 1984 година. Риболовът..
На 27 юни се отбелязва Световният ден на риболова. Празникът се чества от 1985 г. в България и някои други страни, по инициатива на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в Рим, Италия (27 юни - 6 юли 1984). Световният ден на риболова /World Fisheries Day/ се отбелязва..
Подписка в подкрепа на прогимназиалното образование по математика внесоха в Министерството на образованието и науката, Министерския съвет и в парламента от гражданската група „Математика за всички деца“ . В нея те настояват за разкриване на повече математически паралелки в страната, извън приема в Математическите гимназии (т.е. разширяване на..
Десет години от своето създаване ще отбележи в петък, 27 юни, арт-формацията "Палячи". Събитието започва от 20 часа при вход свободен в парка в квартал "Аспарухово". Водещи артисти от сферата на огнените изкуства от Чехия и САЩ, гости от Швейцария и Германия, родни изпълнители, ще се качат на сцената. За нас огненото изкуство е език, с който..
С впечатляващо участие, отлична организация и силен спортен дух завърши първото издание на Европейския фестивал на плажните спортове в Бяла – EU Beach Fest Byala 2025. Събитието се реализира по проект, финансиран от програма „Еразъм+ Спорт“ и организиран от Община Бяла с партньори от десет европейски държави. Фестивалът се проведе от 16 до..
Ивайло Найденов е адвокат по професия и диджей по призвание. В света на правото е от 8 години, а в музиката се влюбва още като невръстно дете. Умело балансира между двете важни неща в живота си, към които добавя и другата си голяма любов - скейтборда. Именно Световният ден на скейтбординга (World Skateboarding Day) доведе Ивайло от родния Бургас..
На 12 юли на името на българин може да бъде записан нов световен рекорд. Не бързайте. Не става въпрос за спорт. Макар че на дисциплината може да се гледа и като на спортна. Защото има движение. На челюстите. И така – на 12 юли България може да има световен рекордьор в дисциплината – ядене на люти чушки. Николай Филипов е превърнал яденето на..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ясно
Разкъсана облачност
