Варненската опера с предпремиера на "Фауст" на 30 май

В екипът са още сценографът Олга фон Вал (Германия), костюмографът Юлиян Табаков, хореографът Анна Пампулова, диригентът на хора Теодора Георгиева, светлинният дизайнер Валентин Андонов, Димитър Иванов – мултимедия.

Вера Немирова подбира и солистичния състав. Артур Еспирито – известният американски тенор с филипински произход, който участва като Ромео в първата варненска постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно (2022) и солистът на Варненската опера Рейналдо Дроз – възпитаник на Райна Кабаиванска, изпълняват ролята на Доктор Фауст, а в образа на Мефистофел се превъплъщават солистът на Варненската опера със световна кариера Деян Вачков и гостът Мартин Цонев. Ролята на Маргарита подготвят солистките на Варненската опера Илина Михайлова, Ирина Жекова и Жана Костова; Иво Йорданов и Свилен Николов са разпределени в ролята на брата на Маргарита - Валентин; Лилия Илиева-Михайлова и Олена Арбузова изпълняват ролята на влюбения в Маргарита Зибел; Михаела Берова и Силвия Ангелова ще представят майката на Маргарита Марта, а Гео Чобанов и Евгений Станимиров – войника Вагнер. Участват хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, които редовно присъстват в постановките на Вера Немирова.

Шарл Гуно (1818-1893) композира своята творба в 5 действия, по либрето на Жул Барбие и Мишел Каре, които следват сюжета от първата част на пиесата „Фауст“ на великия немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832). Той работи над своя шедьовър близо 60 години - започва с първия вариант „Прафауст“(1772) - 22 сцени с проза и поезия и продължава с „Фауст, трагедия“ в 2 части, които дописва и преработва няколко пъти, като последното преработено издание излиза в годината на неговата смърт (1832).

Дебютът на операта „Фауст“ от Шарл Гуно в „Театър Лирик“ в Париж под името „Фауст и Маргарита“ (1859) не е особено успешен, но 10 години след първото представление композиторът прави редакция, като заменя говорните диалози с речитативи, добавя и нови музикални номера - Арията на Зибел, Хора на войниците, Валпургиевата нощ и др. Включена в репертоара на парижката Гранд опера, тази версия на „Фауст“ има своя втори възторжен дебют (1869), който ѝ проправя пътя към световната слава. Произведението на Гуно се смята за първата творба от направлението френска лирична опера и едно от най-значителните произведения на френския музикален театър от втората половина на миналия век. Музиката е наситена с проникновен лиризъм, поетичност и великолепни музикални номера, сред които прочутият „Фауст валс“, молитвата на Валентин; куплетите на Мефистофел за Златния телец — любима ария на всички баси; дуетите на Фауст и Маргарита; Валпургиевата нощ, която се изпълнява и като самостоятелна балетна сцена и др.