Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варненка търси общ език с растенията

| обновено на 29.05.25 в 08:06


Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията:

„Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е жива. Благодарение на собствената му сила, дървото успя да се развие и все още ражда ябълки.“

Докато разговаряме, кучето успява само да отвори вратата на къщата, и се нарежда до нас. Разбира, че трябва да пази тишина. Според Кристияна растенията също ни разбират:

„Те говорят чрез специфични технологии, които ние все още не познаваме. Хората все още не можем да чуваме растенията. Ако много добре познаваме технологиите, можем да разберем, че растенията, благодарение на високата си чувствителност, ни казват, че имат някакъв проблем.“

Кристияна знае, че звуковете, които растенията издават, са точно определени и отговарят на точно определена чувствителност спрямо това, което им се случва. Все още обаче не е чула гласа на ябълката, която й се е отблагодарила с 30 кг плод:

„Методиката все не е доразвита дотам, че да разбираме растенията, които са навън. Проектирана е за затворено пространство, за да е изолирана от странични шумове. Опитвали сме със саксийни растения. Сега използваме нова методика – една част от растенията поливаме, а другата – не. Звуците, които издава полятото растение, и които виждаме в програмата, са много по-начестени и бързо функционални.“


Графиката на звуците прилича на кардиограма, обяснява Опрева. Но при растенията не е с тригълни начестявания в определен диапазон, а е с прави линии. Колкото повече прави линии има в една микросекунда, толкова повече звуци има даденото растение в околната среда. Всяко растение е с различен диапазон и баланс на говорене.

Най-чувствителни са тези, които са отрязани от майчиното растение:

„Отрязахме клони от ябълка и клони от лози. Болка, пищене, голям рев беше. Знаем, че растенията чувстват. Радват се, когато никой не ги занимава с нищо, не ги нападат неприятели и болести, никой не им нарушава спокойствието“.

Кристияна Опрева се зарича да учи докторантура, която ще й даде смисъла да продължи със своя проект:

„Докато не разбера и чуя растенията с моите уши, няма да се откажа.“

Кристияна Опрева подготвя статия за научно списание, в която да опише опита си от комуникацията на растенията с околната среда, част от която сме и ние с вас.


Чуйте повече в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Даниела Стойнова: Ние сме винаги там, където са хората

33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм.  „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..

публикувано на 28.05.25 в 18:45

Студенти от Варна: Работата в туризма не трябва да е рутина, трябва да се влага сърце

Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..

публикувано на 28.05.25 в 10:00

Марин Маринов: При дартса най-важно е спокойствието

Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..

публикувано на 28.05.25 в 08:20
Йордан Дянков и Адела Бозмарова от Черноморския младежки център - Варна

Община Варна започна мащабно социологическо проучване сред младежите от 15 до 29 години

Черноморският младежки център към Община Варна вече е факт. В началото на май приключи подборът на екип от социални и младежки работници и психолог и те вече работят "на терен", за да представят дейността на новата организация.  "В ход са процедурите за възлагане на обществените поръчки за ремонта и оборудването на сграда на центъра, който ще се..

публикувано на 27.05.25 в 16:05
Снимката е илюстративна

Христина Генова, РИОСВ-Варна: Законът не ограничава броя на турбините в един ВЕИ парк

Защо се допуска изграждането на ветроенергийни паркове в земеделски земи, има ли инвестиционни предложения, получили отрицателна оценка за въздействие върху околната среда от РИОСВ-Варна? Това са част от въпросите, които Радио Варна отправи към Екоинспекцията, след проведеното обществено обсъждане във Вълчи дол по новия проект на "Добротич уинд"..

публикувано на 27.05.25 в 08:05