Директорът на РИМ – Варна на археологическата конференция в Балчик: Преди 18 години в храма на Кибела се чувствахме като деца в сладкарница

„В археологията има обекти, които дават много материали, а други – нищо. Храмът беше уникален, защото ни даде възможност да видим как е изглеждал един античен храм, съществували 700 години, функционирал от 3 век преди Хр. до края на 4 век след Христа. Попаднахме на много паметници, през годините интериорът се е обновявал, но в него са се пазили важни скулптурни паметници, храмовата статуя на близо 700 години, градският архив на Дионисополис, както и редица паметници, които дават информация за самия култ към Понтийската майка на боговете“ – разказа Игор Лазаренко.

Със случайното откриване на храма при изкоп на строеж в частен терен през 2007 година екипът от археолози изпада в параграф 22. Държавата едновременно пази и не пази културното наследство. Нито държавата, нито общината могат да откупят или предложат размяна. „Парцелът имаше три вида собственост – държавният паметник, общинската улици и по-голяма част беше частен. Държавата няма механизъм за овъзмездяване на собственици с аналогични по своето положение имоти. В законодателството не е предвидена такава възможност каквато има за магистрала, за трафопост или детска площадка“ – обяснява пропуска за археологическите обекти Лазаренко.

Ако беше в Русия, Путин щеше да дойде и да каже, че тук се прави музей, припомня си директорът на РИМ думите на свои руски колеги, дошли на място при разкопките в Балчик. „А нашето законодателство се съобразява с всички интереси и изпадаме в ситуацията, че винаги има ощетен“ – обяснява Лазаренко защо нищо не се прави по обекта вече 18 години.

Намерените антични находки показват, че извършваните ритуали в светилището са били за отбрани хора. Предполага се, че едно и също природно бедствие в средата на 6 век след Христа (543 г.) запечатва храма и заличава подобен на близо, на бог Дионис, тъй като недалеч е намерен торсът на бог Дионис, който сега се намира в Националния археологически институт, а в Балчик са две копия – в галерията и в историческия музей. Откритията все повече налагат позицията античният град в Балчик да бъде обявен за археологически резерват и така да бъдат спасени останалите под земята ценности от миналото.  „Това е един голям античен град и един от малкото, който няма такъв статут, което означава, че не се предполага археологическо наблюдение и разкопки, което е предпоставка за унищожаване на паметници“ – коментира още археологът. В момента Храма на Кибела е в лошо състояние. „Първоначално смятах, че не е добре  да се места, но сега съм на друго мнение“ – споделя Лазаренко. По думите му изместване и възстановяване на около 30 процента от това, което е било при функционирането на храма, е напълно реализуемо, но при запазване ценностите на закрито.