Хлябът като символ на плодородие и като знак за равенство между хората

Православната църквата отбелязва Възнесение Господне. Празникът е известен още като Спасовден или Денят на Спасителя.

Спасовден заема особено място и в българската народна традиция. 

Смята се, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които от Велики четвъртък са били „на свобода“.

В народните вярвания се казва също, че на 40-ия ден след Великден в горите се появяват самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен – растение, което има лечебна сила. Именно затова болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади с надежда за изцеление.

Според традицията, ако на Спасовден завали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна. 

В различните части на страната се изпълняват множество ритуали свързани с дъжда. В някои села хората излизали нарочно под капките дъжд, вярвайки, че това ще им донесе здраве и благословение. Пастирите извеждали стадата на открито, за да „прихванат“ плодородието на деня и да осигурят здраве на добитъка през цялата година.

По традиция днес се прави празнична трапеза.

"Никой не е по-голям от хляба."- е мъдрост, която е валидна за всяко време и за всяко място.

По този повод репортерът ни Ваня Славова днес е в Пекарна "Радост", за да ни срещне с Нарине Банкова, председател на Фондация „Радост за нашите деца“:

Пекарна „Радост“ е едно от малкото социални предприятия, които работят на територията на Варна. Започва дейност по европейски проект през 2018 година, а пекарната отваря врати през 2019. В нея работят 6 младежи с различни дефицити. Приготвят закуски, сладкиши, питки и други тестени изделия. За труда си получават минималната работна заплата и най-важното – придобиват самочувствие, че са част от обществото и полезни с труда си.