Jim Müller (KISSIN’ DYNAMITE, LEAGUE OF DISTORTION): Наркотиците са все още голям проблем в музикалната индустрия

Интервю с Jim Müller (KISSIN’ DYNAMITE, LEAGUE OF DISTORTION)

KISSIN’ DYNAMITE се събират в Германия през 2006 година. Те са банда, която съчетава духа на класическия хард рок, глема и модерната енергия на хеви метъла. С албуми като „Ecstasy“ (2018), „Not the End of the Road“ (2022) и най-новия „Back with a Bang!“ (2024), бандата не спира да доказва, че рокът е жив – и по-силен от всякога. Последният им албум дори дебютира под №1 в германските класации. KISSIN’ DYNAMITE не просто свирят рок – те го живеят. Това ще стане ясно на всички, които бъдат пред сцената в третия ден на „Midalidare - Rock In The Wine Valley“ (11 – 13 юли, село Могилово). Тогава KISSIN’ DYNAMITE ще свирят преди Floor Jansen (NIGHTWISH),Doro и Alice Cooper.

Интервюто с Jim Müller (KISSIN’ DYNAMITE, LEAGUE OF DISTORTION) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 5.05.2025 година.

От другата страна - Здрасти, Jim, с KISSIN’ DYNAMITE ще свирите за първи път в България на фестивала „Midalidare – Rock in the Wine Valley“. Обаче, ти си част от LEAGUE OF DISTORTION и в началото искам да поговорим за тях.

Jim Müller - LEAGUE OF DISTORTION е модерна метъл група от Германия с дама зад микрофона. В нея сме четирима приятели, които се познават от години. По време на пандемията ни се отвори време да погледнем по-сериозно на проекта, което ни доведе до тук – с дебютен албум през 2022 и втори през 2024.

От другата страна - Но каква е основната цел пред групата?

Jim Müller - Основната ни цел е да накараме хората да прегърнат живота. Без значение колко са трудни времената днес. Винаги има надежда. Ние не сме просто банда. Ние сме лига и каним всички да се присъединят към нас. Искаме хората да се забавляват и да си изкарват страхотно. Да общуват чрез музиката ни, която носи положителни и мъдри послания. Животът не винаги е слънчев, има и тежки моменти. Темите в песните на групата са всякакви, но основната ни мисия е да приобщим всеки един и да формираме общество, в което всички се подкрепят.

От другата страна - Как успявате да изпълните тази своя цел, имайки предвид наводнения пазар?

Jim Müller - С добрите концерти, които следват след издаването на нов албум.

От другата страна - Днес музиката не е достатъчна за привличане на внимание. Какви нетрадиционни техники трябва да използва една банда, за да предизвика феновете?

Jim Müller - Днес всичко се изчерпва със социалните медии. Където всъщност не виждам нашето място. Ние предпочитаме да се срещаме с хората в реалния живот, а не в дигиталния. Това, обаче, е проблем на цялата музикална индустрия днес. Вече я няма MTV, музикалните списания като „Metal Hammer“ вече не привличат толкова голямо внимание, не са толкова влиятелни. Всичко вече се е преместило в социалните медии. Днес те са най-големите платформи за разпространяване на реклами. И всички сме заедно в тази реалност. Понякога ми е смешно, когато видя съобщение на GUNS ‘N ROSES, пуснато в „Instagram“. Всички сме в едно и също положение. Когато говорим за групата, за нас на първо място винаги е музиката. Основахме групата, за да се забавляваме, създавайки музика. И всичко друго е появи около този процес. Винаги е удоволствие, когато призоваваме хората да се присъединят към нашата лига.

От другата страна - Лейбълите имат ли същата роля за една съвременна група, както в миналото?

Jim Müller - Тяхната дистрибуторска мрежа е много важна. С тях са подписали много групи. Ние сме част от тях. За нас е удоволствие да работим с професионалисти, които са завладени от метъла и тази музика. Комуникацията е лесна.

От другата страна - Защо в LEAGUE OF DISTORTION използвате прякори?

Jim Müller - Не са толкова специални. За себе си съм избрал Arro. Сметнахме, че е добра идея да сформираме тази лига. Всеки може да се присъедини към нас и да се нарече, както си поиска. Да бъде себе си и да се отпусне.

От другата страна - Как започна всичко за LEAGUE OF DISTORTION?

Jim Müller - В миналото аз и Anna живеехме във Фленсбург. Работехме заедно в едно студио. Там вече бяхме започнали да правим заедно музика, без да имаме намерение да създаваме група или проект. Просто бяхме двама музиканти, които се забавляват и композират заедно песни. Когато Короната удари, тя вече беше в Южна Германия, аз бях във Фленсбург, което ни отвори шанса да работим лично заедно. По време на пандемията Anna имаше възможност най-накрая да седне и да създаде песните за дебюта. В началото на 2020 ми се обади, като ми каза, че иска да събере банда с приятели. С барабаниста Tino се познавахме от преди. Имали сме съвместни концерти през годините. Не можеш да отхвърлиш подобно предложение. Следващата реплика задължително е „Бройте ме!“.

От другата страна - Част си от LEAGUE OF DISTORTION, основната ти група е KISSIN’ DYNAMITE.

Jim Müller - KISSIN’ DYNAMITE започнаха като комбинация между AC/DC и EDGUY. Някъде там и с течение на времето с ориентираха към поп рока и все по-малко към метъла. Този стил обаче винаги е бил част от мен. От хлапе, което живееше при родителите си и слушаше CHILDREN OF BODOM. Но другата по-лека част винаги е била там. Винаги съм се интересувал и съм правил различни неща. Не можех да си представя, че ще свиря в две банди и те ще бъдат идентични. Обичам разнообразието. Искам да научавам нови неща. Толкова е вълнуващо. Двете групи са си взаимно изгодни. Феновете ме знаят от KISSIN’ DYNAMITE и участията ни на различни фестивали. Когато спомена, че имам нова банда, те отделят проявяват интерес и отделят още няколко секунди от вниманието си. Което е страхотно. Освен това проверяват профилите ни в Instagram и Facebook, които съществуват отдавна, защото от 20 години свиря в KISSIN’ DYNAMITE.

От другата страна - Как избягваш клишетата в музиката заради тази двойнственост?

Jim Müller – Всичко е въпрос на забавление. Гледам по този начин на ситуацията. При KISSIN’ DYNAMITE това е сто процента сигурно. При тях винаги става въпрос за забавление и купон, без да му мислим много. Т.е. клишетата са на линия. А всичко все още е в кръга на рокендрола. Почти същото е както през 80-те. Е, хората нямат толкова много пари, за това и рокендролът е едва десет процента, но греховете са все още тук. Но аз съм срамежлив и не търся проблемите в този кръг.

От другата страна - Кои са най-опасните клишета в рок музиката днес?

Jim Müller - Според мен наркотиците са все още голям проблем в музикалната индустрия. Предложенията са навсякъде. Наркотиците не са си отивали. Виждам много хора, които не губят живота си, но губят себе си. Това е голям проблем. От няколко години парите се превърнаха в проблем. Те не са грях, но се превръщат в проблем за музикантите. Тръгваш на турне и се оказва, че то ти струва повече, отколкото печалбата. За това и има толкова много отменени концерти. И все пак наркотиците са най-лошото нещо, което можеш да си причиниш. Бъди мил с почитателките си, защото те те обичат и ти трябва да ги обичаш. Не трябва да се отнасяш с тях като хора от по-ниско ниво. Често ставам свидетел на подобно поведение. За това и винаги съм мил.

От другата страна - Има ли нещо, което не ти харесва в днешната публика?

Jim Müller - Да, телефоните. Когато си правят селфита и дори не гледат групата. Не мога да разбера защо хората имат необходимост да уведомяват останалите, че са отишли някъде. Не си падам по мобилните телефони. На първия концерта на IRON MAIDEN, на който отидох през 2003, феновете откачаха. Добре, бях на 12, но се чувствах лудо, съркъл питът не спираше. А днес, хората не са 100 процента в концертите. Заради телефоните, в които постоянно гледат. Те вече не се вълнуват 100 процента от изпълненията на групите, защото вниманието им е разделено. Но това е проблем на цялото общество, не само на концертите. До този извод съм стигнал през годините.

От другата страна - Кой е допустимият компромис, който един артист, може да направи с изкуството си?

Jim Müller - Много зависи от ситуацията. Това е сложен въпрос. Създаването на музика с други, е винаги в някаква степен компромис. Когато сте двама китаристи в една група, няма как да свириш всички водещи партии, ако искаш да си добър и да дадеш възможност и на колегата си да се изяви. Но когато посланието на песента вече не е толкова силно и дори е различно, това е границата да кажа „Не пипайте изкуството ми!“ Всъщност, зависи кого питаш. В групата можем да говорим за всичко. Когато лейбълът има притеснения за нещо, може и да е интересно и мнението да бъде изслушано. Но в края на краищата, аз съм артистът. Ако искам да направя нещо по моя начин и то и той са много важни за мен, не позволявам на никой да се доближи до него.

От другата страна - Първата ми среща с KISSIN’ DYNAMITE беше с албума „Addicted to Metal“ и по точно с кавъра на DAMN YANKEES „High Enough“.

Jim Müller - Развитието на групата от първия ни албум до днес е наистина откачена работа. Когато излезе дебютът ни „Steel of Swabia“, вокалистът ни Johannes Braun беше на 15, а аз точно бях навършил 16. Т.е. бяхме малки момчета от немско село, които искаха да бъдат рок звезди. Нямахме никаква идея за стил и всичко останало. Нямахме идея какво правим. Между другото никой музикант досега не е казвал, че е харесвал стила си, когато е бил на 16. Това са усещанията на младостта. Започнахме да израстваме с всеки албум. Което донякъде е хубаво, защото ставаше публично. Другите издаваха първите си албуми на 25. Правеха го професионално, но преди това преминаваха през много глупости. А ние го правехме, като издавахме нова музика. Мисля, че изглежда очарователно. Бих направил много неща по различен начин. Но в края на краищата съм там, където съм и съм щастлив с този факт. Всичко е точно.

От другата страна - Какво всъщност изоставихте в миналото за всички тези години?

Jim Müller - Когато излезе първият ни албум през 2008, все още бяха златните времена за звукозаписните компании. Печелеха се много пари. Продажбите на дискове вървяха. Тогава на групите все още се плащаше. Можеха да си позволят апартаменти в скъпарски хотели. Когато бях на 16, си мислех, че винаги ще бъде така. И знаеш ли? След това никога не съм отсядал в подобен апартамент. Там, отвън, има много хора, които постоянно повтарят, че ще те направят велик, че ще ти осигурят какво ли не. А на края нищо от обещаното не се превръща в реалност. Това научихме. Да вярваме на нещата, когато наистина се случат. Когато сме вече в тур буса и пътуваме.

От другата страна - Големият план пред KISSIN’ DYNAMITE и LEAGUE OF DISTORTION?

Jim Müller - След толкова албуми с KISSIN’ DYNAMITE е създаването на нещо ново в стила на групата. Най-трудното нещо винаги е да надскочиш последния си запис, защото вече си създал толкова много песни. При LEAGUE OF DISTORTION нещата стоят по съвсем различен начин, защото групата е сравнително нова. По някакъв начин при нея можем да правим каквото си поискаме. Вероятно ще ни стане по-трудно след някое и друго десетилетие. В главата на някого има много добри идеи и песни, които очакват да бъдат реализирани за LEAGUE OF DISTORTION. Ще видим накъде ще се развият нещата, но групата действа по напълно различен начин от KISSIN’ DYNAMITE.

От другата страна - Има ли музикални стилове, към които никога няма да посегнеш?

Jim Müller - Добър въпрос. Определено един ден искам да имам реге група. След няколко години или след 20, 30, когато вече не съм толкова енергичен на сцената и искам да ми е по-спокойно. Тогава наистина ще събера реге състав. Преди слушах много музикални стилове. Не знам какво ми е подготвило бъдещето, но съм отворен за всичко. Може би никога няма да посегна към немската шлагерна музика. Това е твърде много дори и за мен.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

Знаеш ли, усилвателят ми наистина е до 11. Това броили се? Наистина е от 1 до 11 и това ми харесва.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Jim Müller - Главната сцена на „Wacken“ е един от най-рокендрол моментите в живота ми. Излизаш на сцената в един следобяд и всички са там пред нея. Пълна лудница. Почувствах се все едно съм на „Rock in Rio“ като IRON MAIDEN.

От другата страна - Кой я най-голямата награда в рокендрола днес?

Jim Müller - Да виждаш как феновете наистина полудяват. Как са напълно отдадени. Можеш да ги накараш да ръкопляскат, можеш да ги накараш да подскачат. Но ако наистина изгубят ума си... Това е невероятно. Това е толкова мощна енергия. Да държиш такава енергия в ръцете си, това е най-рокендрол моментът, който мога да си представя.