Martin van Drunen (ASPHYX, екс-PESTILENCE): Свободата на словото е под натиск днес

Интервю с Martin van Drunen (ASPHYX, екс-PESTILENCE)

Предстои осмият„Running Free Festival“. Датите са 29-30 август. Мястото по традиция – къмпинг „Стринава“ край Дряновския манастир. Основните действащи лица - CORONER и ASPHYX, а от втора линия чакат DESTROYER 666 и DESASTER. Както и доста други банди. Графикът е вече ясен. За ASPHYX участието на „Running Free Festival 2025“ ще бъде първи концерт в България извън София. Повод гласището на нидерландцитеMartin van Drunen да даде специално за „От другата страна“, за което големи благодарности на нощният експерт по екстремен метъл Албена Цолова – Бета.

Интервюто с Martin van Drunen (ASPHYX, екс-PESTILENCE) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 25.08.2025 година.

От другата страна - Привет, Martin, как вървят летните концерти и фестивали?

Martin van Drunen - Фантастично, наистина фантастично. Звучи странно, но през последния месец свирим основно в Източна Европа. Бяхме в Сърби, после на „Rockstadt Extreme Fest“ в Румъния. Последният уикенд - на „Brutal Assault“ в Чехия. Концертите бяха лудница. Наистина фантастични. В същото време нямаме търпение да се качим на сцената на „Running Free Festival“, защото до момента сме свирили единствено в София и веднъж преди много време на „Loud Festival“, който беше близо до летището. Никога не сме имали концерт във вътрешността на страната и ни предстои ново приключение, за което много се вълнуваме.

От другата страна - Мястото е много красиво и е част от възрожденската история на България. Има пещера, има манастир…

Martin van Drunen - Страхотно. Вече знам, че ще летим до Букурещ, защото летището е по-близо до фестивала от София. Което означава, че няма да пътуваме кой знае колко дълго. Кой знае, може да ни остане време да разгледаме околността. Наистина съм много любопитен. Особено след като спомена манастира и пещерата. Познавам отчасти историята на страната ви. Българите сте били под тежката властта на Османската империя. Правя и мейл интервюта, но предпочитам звуковите, защото стават по-бързо. Имам едно за турска медия. И няма да споменавам общата ви история…

От другата страна - Метъл феновете промениха ли се през годините?

Martin van Drunen - Не знам. В края на краищата същността им си остава същата. Единственото, което виждаме, е че понякога на наши концерти идват три поколения екстремни метъл фенове. Т.е. такива, които са на моята възраст, а до тях тийнейджъри на 15-16 години. И 30-годишните между тях. Това е основната промяна. Другата е целия този възход на Интернет през годините и днес всеки е в социалните медии. И още една промяна. В миналото сесиите за автографи бяха наистина сесии за автографи, защото подписвахме албуми. А днес всеки идва с телефона и иска да се снимаме. Постоянно. А това отнема малко повече допълнително време. Не знам обаче дали феновете са по-консервативни или не. По принцип навсякъде се забелязва възход на консерватизма. Но не знам защо се случва. Може би е форма на бунт или може би е насищане към нещата в миналото, които не работят и трябва да се опита нещо ново. Не знам. Дали е валидно за метъл сцената? В метъла винаги е имало толерантност. Няма значение как изглеждаш. Разбира се метъл феновете са разпознаваеми, но няма значение дали си мъж или жена, дали си чернокож или азиатец. Този въпрос никога не е стоял на дневен ред. В края на краищата всички сме братя и сестри. Този вид консерватизъм, за който по принцип става въпрос, е част от крайната десница. И не мога да се съглася с него. Но не виждам да има промяна в тази посока при хората, с които говоря.

От другата страна - Защо издаването на албуми при ASPHYX остава на заден план?

Martin van Drunen– Самите ние сме го осъзнали. Много хора забравят, че сме постоянно заети с концерти навсякъде. В същото време останалите, с които съм в бандата, Alwin Zuur, Stefan Hüskens и Paul Baayens имат постоянна работа. Цялата седмица са заети, след което се прибират и не трябва да са уморени, защото през почивните дни са участията ни. Групата пътува доста. Не остава много време за създаването и композирането на нови песни. Така стоят нещата. Ако всички се бяхме фокусирали напълно върху бандата, няма да е проблем, да се срещаме и да джемим, от което да се родят новите композиции. В нашия случай това отнема повече време. Не мисля, че само ние сме в подобно положение. Това важи и за голяма част от останалите банди. И те са в същата ситуация като нас. В началото всяка банда е свежа и фокусирана. Тогава нещата й се получават много бързо. Повечето групи, които започват своя живот, издават албуми много скоростно. Защото нямат чак толкова много задължения. Нали първо трябва да си създадал име, и едва след това от теб започват да се интересуват и организаторите на концерти и фестивали. Повечето групи започват с един, два или три албума един след друг и то издадени за година-две. И след това попадат в същата стагнация като нас по отношение на дисковете. Едни вид това е съвсем естествено развитие на нещата. Ако зависеше само от мен, щяхме да създаваме нови песни всяка година. Знаем много добре, че сме поизоставили тази работа. Имаме планове и дори вече работим по нов албум. Може би ще го издадем в средата или в края на следващата година. Защото наистина знаем, наистина искаме и наистина трябва да направим още един.

От другата страна - Нещо като вътрешна потребност.

Martin van Drunen - Абсолютно. Новият албум ни дава предизвикателството за изпълняване на живо на нови песни. Когато участваме на фестивали, разполагаме с час сценично време. В такива моменти и важен добрият избор и добрата комбинация между новия и стария материал. А по специално в тези едночасови сетове не можем да предложим кой знае какво разнообразие. С нов албум пропускаме някои от старите и вкарваме някои от новите песни. И това е един вид освежаване и ново предизвикателство. Нещата са по-вълнуващи. Извън това аз съм винаги ентусиазиран и гладен за създаването на нови песни.

От другата страна - Когато композирате, с какво се съобразявате?

Martin van Drunen - Имаме определен ASPHYX стил. И винаги се съобразяваме с него. Това на първо място, защото не искаме да разочароваме феновете. Имаме определен начин на работа. Paul излиза с рифовете. Изпраща ми ги. Paul е шредър. И ако рифовете ме издухат, ако звучат яко, започваме да изграждаме музикалната структура. Той ми изпраща файловете като емпетройки, за да мога лесно да ги прослушам вкъщи. И след като натрупаме достатъчно материал, започваме да го подреждаме заедно. Понякога се събираме с бандата и свирим. При тези сесии можем да завършим цяла песен като композиция и аранжимент. После продължаваме от там. И така – песен след песен. Когато всички композиции за албума са избрани и завършени, тогава върху мен пада изборът, за какво да пиша във всяка една от тях. Всяка има различна атмосфера. Текстът на „Deathhammer“ няма как да пасне на бавна композиция като „The Grand Denial“. Давам го само като пример. Така че сядам и решавам коя тема на коя песен пасва най-добре. Честно казано има много неща, за които мога да пиша. И всичко зависи от това как звучи съответната песен.

От другата страна - Съобразяваш ли се със света около теб?

Martin van Drunen - Да. Казах го и на Paul. Знаете, че във всеки албум на ASPHYX има песен на военна тема или за война. За това казах на Paul, че е добре, както за нас, така и като подкрепа, за създадем песен за ситуацията в Украйна. Но това зависи дали ще се появи композиция, която да отговаря на темата. Едно от желанията ми е да направя подобна песен. Или както казваме тук „Да сложа сърце под колана“ на украинския народ, т.е. да го насърчим и да го подкрепим, защото е изправен пред трудности. Надявам се да го направим и аз да осъществя желание си. Но няма да е лесно. Защото тази война е напълно различна от предишните, които са бушували. Използват се дронове, ужасните бомбардировки върху цивилно население, разрушаването на инфраструктурата. Ще трябва да направя съвсем различно проучване от тези, които досега съм провеждал. Не съм прочел нито една книга за тази война, защото тя продължава. Почти няма нищо написано за нея. Информацията идва основно онлайн и от новините. Няма да е лесно, но е тема, която наистина искам да засегнем в следващия албум, ако възможностите са налице.

От другата страна - Не се ли притесняваш, че с подобни теми, ще разлаеш кучетата, които е сега са доста шумни?

Martin van Drunen - Не! Защо? В края на краищата всеки, по дяволите, е наясно, захващайки се с темата, че руснаците са агресори и грешат. И само те не знаят, че са агресори. Нямам никакви притеснения. Всъщност няма да изразявам мнение, а само ще обясня и ще опиша онова, което се случва. След което хората могат да си изградят собствено мнение. Когато бях част от HAIL OF BULLETS, знам, че в момента говорим за ASPHYX, но като пример, първият им албум е за успеха на руснаците на Източния фронт. Тогава те побеждават германците, но никой след това не ми зададе нито един въпрос защо съм постъпил така. Сега сякаш имаме подобна ситуация.

От другата страна - Това означава ли, че свободата на словото днес е под напрежение?

Martin van Drunen - Предполагам, че е така. Виждаме го и сега. Големият пример е в САЩ, където целуването на задника на Тръмп, се превърна в нещо естествено. Много компании правят точно това, което той поиска, защото се страхуват да не загубят бизнеса си или да не се изправят пред съда. Същото правят и някои вестници. В тях се появяват обвинения за извършени измами, той ги съди и те забравят за темата. Един прост пример. Но и в Европа има неща, които не можеш да кажеш ей така. Примерът са сатиричните карикатури на пророка Мохамед. И какво следва? Художникът започва да получава смъртни заплахи, а може и някой да взриви къщата му. Това също е подкопаване на свободата на словото. За мен свободата на словото означава, че мога да кажа всичко, което си поискам. Може да е правилно или грешно. Но всички са наясно от дъното на сърцата си, кое е правилно и кое – грешно. Трябва да можеш да се изказваш публично, след което да се породи дискусия дали е грешно или не. Смятам, че свободата на словото е под натиск днес.

От другата страна - Но и трябва да си подготвен за последствията заради това, което казваш.

Martin van Drunen - Точно така. Един от големите примери от близкото минало е писателят Салман Рушди. Нали, той написа книгата „Сатанински строфи“. След което за него нормалният живот приключи. Целият мюсюлмански свят заповяда убийството му. Но това, което той написа, беше вид истина, която не се прие от онези, които се почувстваха обидени. Като тяхната реакция очевидно не е никак хубава.

От другата страна - След толкова години за какво има място в живота ти?

Martin van Drunen - Да се наслаждавам на това, което правя. И също така да го ценя. Да бъда благодарен всеки ден, когато се събуждам, защото бавно се приближавам към 60. Но да - да бъда благодарен за всеки ден, в който мога да живея живота, който живея. От страстта си направих професия. И това е сбъдната мечта. Напълно съм свободен в това, което правя. А свободата е едно от онези неща, които не могат да се купят с пари. Та така - да бъда благодарен всеки ден за живота, който живея. И моето правило номер едно е, никога да не забравям, че не беше лесно. Много хора желаят живота, който живея. Но никога няма да го постигнат.

От другата страна - А за какво няма място в живота ти?

Martin van Drunen– За омразата! За откровено просташката омраза. За нея място няма. Тя не решава нищо. И омразата създава още повече омраза. Просто е. Омразата и предразсъдъците, и всичко свързано с тях нямат място в живота ми.

От другата страна - Сменяме темата. Поводът за интервюто е участието на ASPHYX на „Running Free Festival 2025“. Готов ли е сетлистът?

Martin van Drunen - Винаги се опитваме да създадем интересно разнообразие от по-стария и новия материал. Вече се консултирах с Paul, който е връзката между нас и промоутърите, и организаторите. Все още не знам колко дълго ще бъдем на сцена. Едва след това мога да събера сетлиста. Но т.к. почти не свирим България, се чувствам задължен да събера сет, който да е интересен за хората, които имат новия албум, както и за тези, които слушат старите. Така че ще видим с какво ще излезем пред феновете. Но не мисля, че ще е много по-различен от онова, което изпълнихме в Румъния, Сърбия или Чехия, защото става въпрос за почти идентични участия. По фестивалите винаги разполагаме с по-малко време. Така че трябва да направя най-добрата комбинация от песните, които ще свирим. Не бих го определил като стандартен сет, но нещо подобно с някои изненадващи промени.

От другата страна - На фестивала в Румъния излезе с фланелка на българската дет метъл банда CONCRETE. Важна ли е подобна подкрепа?

Martin van Drunen - Разбира се. Ние го правим от самото начало. Подкрепят ни яки банди и готини момчета и когато те ти подарят тениска, им връщаш жеста, като я обличаш. Така беше и преди. С момчетата от CONCRETE се видяхме в София, свириха с нас. Осигуриха барабаните и обезпечиха концерта технически. И са наистина много готини хлапета. Направиха много добър сет. Още тогава си казахме, че са много добри. След което ми подариха тениска. После някой друг ми даде тази, която носех. Беше готино. Но винаги е било така. За мен подобна подкрепа се превърна в традиция. Когато започвах през 86-87, беше същото. С бандите, които поставиха началото – AUTOPSY, BOLT THROWER, бяхме приятели. Носехме техни тениски. Поддържахме контакти по пощата. Пишехме обикновени писма, нямаше имейли, както днес. Пращахме си различни материали. Те правеха концерти, облечени с наши тениски, а ние с техните. Така се подкрепяхме. За мен това винаги е било много важно и остана с времето. И ще продължавам по този начин до последния концерт, който направя. От полза е и за групите, защото получават безплатна реклама. Не знам дали феновете в публиката могат да видят какво пише на тениските, но ако някои от тях потърсят съответната група заради фланелката с логото, която нося, значи е станало нещо специално.

От другата страна - Би ли посочил албума, който преобърна живота ти?

Martin van Drunen - Албумът, който промени всичко за мен и ме направи това, което съм днес, е „Welcome To Hell“ на VENOM. Той ми отвори вратите за екстремния метъл. Така че, това е албумът!

От другата страна - Концертът, който никога няма да забравиш?

Martin van Drunen - Има един, който беше преди няколко месеца. Подобно нещо никога преди не ми се беше случвало. Свирихме на „Maryland Deathfest“. Мониторите бяха под покрива на сцената. Зад тях имаше място и след него, по-близо до публиката имаше друг вид говорители. Но между тях и сцената имаше пространство. Шоуто се получи добре. През цялото време избягвах тази ниша. Знаех къде беше. Пеех… Концертът приключи. Това, което обикновено се случва след края, е да взема листовете с песните, които са залепени за пода с тиксо и да ги подам на публиката. Но в случая феновете бяха малко по-далече. Нямаше как да ги хвърля, защото щяха да излетят нанякъде. Тогава смачках листите на топка и така реших да ги хвърля в публиката. Но напълно забравих за тази ниша. Направих стъпка напред, защото исках да хвърля листите към феновете и целият ми крак хлътна в дупката. И беше много болезнено. А хората крещяха да им хвърля сетлистите. Я си таковайте таковата… Дойде охраната, издърпаха ме, а аз си представих, как целият ми крак е в кръв. Не исках въобще да поглеждам в какво състояние е. Настоях да ме заведат в хотела, където да установя пораженията. Там дойдоха хора, за да проверят как съм. Появи се медицински екип. Казах на медиците, че съм добре. Все пак не съм си паднал на главата. Те пък ми отговориха, че целият съм в кръв. Превързаха ме. Всичко останало беше наред. Странен момент. Никога преди, след стотиците концерти, които сме направили, не ми се беше случвало подобно нещо. А и никога не бях падал по подобен начин. След това момчетата се спукаха от смях. За щастие раната не беше голяма. Всичко се размина. Само няколко дни накуцвах.

От другата страна - Има ли дет метъл песен, която ти би искал да си написал?

Martin van Drunen - „Corpsegrinder“ на MASSACRE. Всъщност това е парче на DEATH, но го изпълняват MASSACRE. Песента е много обикновена. Като „Deathhammer“ е. Много я харесвам. Изборът ми пада върху нея.

От другата страна - Това ли са най-силните години на ASPHYX?

Martin van Drunen - Определено! Определено, Мартин. Постоянно получавам много въпроси за промените в състава с годините. А ето, че четиримата сме заедно повече от десет. Аз, Alwin, Hüskens и Paul. Все още сме заедно, изкарваме си страхотно, смеем се много. Всички сме много гладни и ентусиазирани да излезем и да свирим. Изпитваме голямо уважение един към друг, шегуваме сме, когато сме на сцената. Определено смятам, че в момента сме в най-добрия състав на групата, от когато и да било. Също така мисля, че особено албуми като последния „Necroceros“ доказват, че не само се разбираме лично много добре, но и музикално. Много пъти сме казвали, че ASPHYX е братство. Група от братя. Съставът не е само най-стабилният, но и най-добрият. Ние сме страхотна група момчета. Всеки отговаря за определена задача. Paul следи за комуникацията с организаторите, резервира полети. Аз отговарям за интервютата и PR на бандата, Alwin се грижи за това да имаме страхотен мърч, занимава се със социалните медии и всичко, което произтича от тях. В същото време ние сами менажираме бандата. Не са много групите, които могат да се похвалят с това. Всичко правим сами. Можем напълно да разчитаме един на друг. А това е наистина нещо специално.

От другата страна - Най-важният съвет, който някога си получавал?

Martin van Drunen - Мисля, че е от Lemmy от MOTÖRHEAD. Случи се преди много, много години, след първия албум на PESTILENCE, когато двете банди се засякохме в един и същ хотел. Нямахме никакви пари и никой не му пукаше за нас. Lemmy не ни даде съвет, а по-скоро ни показа, че не трябва да се церемониш със звукозаписната компания. Ако искат да направиш т. нар. промоционално турне, трябва да настояваш на всичко, което могат да осигурят. Не позволявайте да ви тъпчат. В онези години това се оказа урокът за мен. Другият не е точно съвет, а една фраза на Chris Reifertот AUTOPSY. Ако видите през какво трябва да преминем, понякога с всички закъснения на полетите, чакане тук и там, стават разни неща... Та, Chris веднъж каза нещо от рода на: „Нещата, които правим за метъла“. Тази фраза ни изниква често, когато стане нещо непредвидено. Но предполагам, че мога да живея е без него…