Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Миглена Темелкова: Не сме конкурентни на европейските университети

проф. Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите
Снимка: Личен архив

В края на академичната 2024-2025 година заради действащата нормативна база за изчисляване се стигна до шокиращо повишаване на семестриалните такси за платено обучение във българските университети. Имаше реакция както от студентската общност, включително студентски протести, така и от ръководството на много академични институции и от Съвета на ректорите. Именно Съветът на ректорите предложи окончателните такси за 2025-2026 година да бъдат намалени с 40 на сто - предложение, което получи одобрение в парламента. Народното събрание гласува съответните промени в Закона за висшето образование. В навечерието на новата академична година обаче отново има сигнали от висши училища, че таксите и в този размер са прекомерно високи. Валерия Василева потърси за анализ на ситуацията към момента професор д-р Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Ето какво сподели тя за БНР-Радио Варна.

Радвам се, че народните представители се обединиха, независимо от политическата си принадлежност, приеха предложението на Съвета на ректорите в края на миналата академична година и намалиха размера на таксите за платено обучение, но това е една временна мярка и не решава проблема. Таксите и в момента са много високи и ние продължаваме да не сме конкурентни на чуждите университети както в Европа, така и в Америка. Техните такси са чувствително по-ниски от тези в България, има университети в Европа въобще без такси. У нас таксата за медицина, например, надхвърля 10 000-12 000 лева на семестър, Аграрният университет подаде сигнал до Съвета на ректорите, че и в момента таксите им са по-високи от университетите, които обучават в аграрни науки в Италия, например. Ние губим външен пазар, не можем да привличаме студенти от трети държави, защото е естествено те да предпочетат по-евтините образователни дестинации. Така сами затваряме една врата не само пред българското висше образование, но и пред българската икономика, защото по време на обучението си чуждестранните студенти са потребители на благата, които произвеждаме и предлагаме, но са и потенциални кандидати за нашия пазар на труда, който също има нужда от специалисти в много области.

Какво е цялостното и дългосрочно решение и от кого трябва да дойде? 

Трябва коренно да бъде преосмислен моделът за финансиране, защото в момента университетите имат изключително много допълнителни пера, заложени нормативно като разходи от закона, които са длъжни да изпълнят. Такъв е примерът с регламентирането миналата година на средната работна заплата във висшите училища като определен процент от средната брутна заплата за страната. Имаме и нещо, което държавата никога не е изпълнявала, откакто този текст съществува в закона - това е задължителното изискване 10% от субсидията на всеки един държавен университет да бъде за разходи за научноизследователска дейност. За миналата година, например, държавата даде от тези 10% само 1,5%, липсват 8-9 на сто.

С други думи - с всяко увеличение на средната брутна за страната, Вие трябва да актуализирате възнаграждението на академичната част от състава на училището. От друга страна, тези липсващи 8 или 9% трябва да ги компенсирате, за да отговорите пък на изискванията за качество, с които в края на периода училището кандидатства и за акредитация и се въртим в омагьосан кръг, защото на парче се работи по законите. Понякога виждаме и как законите не са добре съгласувани помежду си - като този за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав, например. Били сме свидетели в годините какви парадоксални ситуации възникват, включително и по повод сигнали за плагиатство. Съветът на ректорите има ли идея или готовност да предложи нов и цялостен пакет от закони в тази сфера?

Имаме готовност с модел за финансиране, който обсъдихме още миналата есен, защото ние още тогава алармирахме политическите сили, че променената тогава подзаконова нормативна рамка ще доведе до тези сътресения в системата. Ние сме готови да седнем с Министерството на образованието и науката и с други заинтересовани страни и да водим дискусия, за да намерим най-доброто решение в момента. Дискусията е единственият добър начин това да се случи, а не както обикновено се прави - да се качи един подготвен от съответното министерство акт за публично обсъждане и след това, въпреки отзивите, които се получават в резултат на публичното обсъждане, да бъде приет, а след това да започнем да се чудим каква кръпка да направим, за да сработи.

Дано да се случи бързо, защото студентите няма да ни чакат да протакаме, просто ще ги изгубим.

Ние вече ги губим и мога да Ви дам реален пример във Варна. Висшето училище по мениджмънт - едно от най-добрите в Европа за подготовка на кадри в областта на туризма, точно заради високите такси и заради политиката на държавата, която допълнително трудно допуска студенти от трети държави в България, претърпява своята криза тази година. Ние и без друго имахме вече един проблем с дългото чакане на потенциалните кандидати за висше образование в България по консулските служби за интервюта, за визи, за събеседване в миграционните служби, а сега имаме и допълнителен проблем с високите такси, който допълнително ни прави непривлекателна образователна дестинация.

Цялото интервю на Валерия Василева с професор Миглена Темелкова можете да чуете в звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Във Варна представят изложбата "Наша земя"

Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията беше вчера в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над  50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..

публикувано на 20.11.25 в 07:10

Младата бизнесдама Хелин Алев: Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация

Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация. Това мнение изрази младата предприемачка Хелин Алев в предаването на Радио Варна "Новият ден" в Дена на жената предприемач. Тя коментира равнопоставеността между половете, предизвикателствата пред жените в бизнеса и тревогите на малките компании около..

публикувано на 19.11.25 в 10:36

ПРИСТАН - Европейски ден на авторите и Ден на четенето във Варна

В периода 11 ноември – 12 декември 2025 година училища и детски градини ще отбележат и ще отпразнуват Европейския ден на авторите и Деня на четенето. Два вдъхновяващи повода за ново читателско пътешествие, представи инициативата в Радио Варна Мария Баджакова от Младежка фондация "Аморфа". В инициативата освен чилища и детски градини участват още..

публикувано на 19.11.25 в 08:05

Christopher Bowes (ALESTORM): Хората спират да слушат нова музика, когато остареят

Интервю с Christopher Bowes (ALESTORM) До момента ALESTORM са направили два концерта в България. През 2010 година като съпорт на SABATON и през 2022 като част от фестивала „Midalidare– Rock In The Wine Vally“. Ето, че на 29 ноември шотландските пирати ще излязат за трети път пред родните фенове. Но този път като хедлайнъри, с подкрепата на..

публикувано на 19.11.25 в 07:20

Елен Сабатини: България е оазис за пчелите – нека остане така

"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..

публикувано на 18.11.25 в 08:05
д-р Симеона Живкова - неонатолог в СБАГАЛ - Варна

Неонатологът д-р Симеона Живкова: Трябва повече гласност за тежката битка на недоносените бебета и техните родители

Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със  семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" .  Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн,  от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..

публикувано на 17.11.25 в 09:15

Гергана Драгнева: Уличната храна играе важна роля в развитието на градските общности

Гергана Драгнева (Geri the Geri) е едно от лицата на Варна, които често можем да видим на различни културни събития в града. Самата тя е артист, но нейните произведения са предназначени да галят небцата и да стоплят душите на хората. Неависимо дали е зад щанда на фууд кемпера Capibara , или е в импровизирана полева кухня, тя винаги е в центъра на..

публикувано на 17.11.25 в 08:15