Интервю с Cafard и Græy Gaast (HOULE)
Най-накрая БАТЮШКА на Krzysztof Drabikowski ще направи концерт в София. Датата е 27 септеммври, мястото – „Mixtape 5“, организатор – „BGTSC“. С полската банда у нас също за първи път ще дойдат французите HOULE. Блек метъл групата е създадена през 2019 година. Има един едноименен миниалбум и дългосвирещ дебют. Именно „Ciel cendre et misère noire“ ще чуят на живо и феновете. А вокалистката Cafard и басистът Græy Gaast дадоха специално интервю за „От другата страна“.
От другата страна – Здравейте, Græy Gaast и Cafard. Каква е исторята зад HOULE?
Græy Gaast - Групата е сформирана преди пет години. Инициатор е китаристът Crabe. Основахме проекта, вдъхновени от региона, където той е роден във Франция. Става въпрос за Бретан и близостта до морето. Събрахме състава преди пет години. Ако харесвате мелодичен блек метъл с наистина дълбока тематика, който се стреми да предостави силни изживявания както у дома, така и на живо, то тогава това е вашата група. Не знам дали това е отговорът, който търсиш...
От другата страна - Дебютът на HOULE„Ciel cendre et misère noire“ излиза през 2024. Пет години след основаването на бандата. Защо Ви отне толкова време?
Græy Gaast –Издадохме преди това едноименен миниалбум.
Cafard – Трябваше ни време, за да създадем този миниалбум. След, което решихме да се посветим на концертите. Пълнокръвният ни дебют беше създаден в периода, в който турирахме. За това и ни отне три-четири години.
Græy Gaast – Необходимо е много време, за да бъде създаден проект от нулата. Първо искахме да направим нещо малко по-фокусирано като EP и също така искахме да се концентрираме, и в изграждането на имиджа на групата. Когато издадохме едноименния миниалбум „Houle“, все още не бяхме подписали договор с лейбъл. Т.е. албумът стана в рамките на две години от издаването на това EP. Чувствахме се така, все едно е минал един миг, но написано на хартия, пет години изглеждат дълъг период от време.
От другата страна - Ще бъдете специални гости на турнето на БАТЮШКА. Какъв сетлист сте приготвили?
Cafard – Ще изсвирим много композиции от дебюта на HOULE. Феновете, които харесват миниалбума, ще бъдат леко разочаровани, защото в момента с концертите представяме дългосвирещия ни албум. Сетлистът ще бъде основно от него.
От другата страна - Защо решихте да се изразявате с блек метъл?
Græy Gaast – Труден въпрос.
Cafard – Предполагам, че никой от групата не се интересува от друг вид метъл. Блек метълът е нещо, наистина много важно за всеки от нас. Също така във Франция има страхотна блек метъл сцена.
Græy Gaast – Във Франция има наистина страхотна блек метъл сцена.
Cafard – Точно така е. В нея има много живот. Има много банди и музиканти. На всички ни хареса да сме част от нея и не мисля да я напускаме.
Græy Gaast – Съгласен съм с Cafard. Не мисля, че в началото всичко е било преднамерено. Сещаш се. Започваш, хващайки някакъв инструмент. След което срещаш хора с подобен вкус. Започваш да се развиваш и малко, по-малко се увличаш. Сцената те увлича, започваш да участваш в различни проекти. В един момент просто намираш съмишленици, с които си пасваш и оставаш с тях. Това горе-долу е всичко. Всеки от нас си пада по различен вид блек метъл. Аз съм по-запален по по-мелодичните неща. Всички сме фенове и на други жанрове, които харесваме. Всички сме фенове на хеви метъла. Наистина е яко, дори в стил като блек метъла, който теоретично е много ограничен, как музикантите от една група могат да внесат много и различни влияния.
От другата страна - Коя блек метъл сцена Ви е най-близка?
Cafard – Всеки в групата може има своя любим блек метъл. Græy Gaast например харесва много специфичен блек. Нали не греша?
Græy Gaast – Мисля, че сме много близки до сцената, която лейбълът ни обслужва. Момчетата от него винаги са ни помагали много. И се чувстваме добре и с групите, които са под неговата шапка. В същото време и германската сцена ни е близкаи групи като KANONENFIEBER. В момента сме някъде между двете, като в това число мога да добавя и БАТЮШКА, която е единствената полска банда, с която досега сме свирили. Т.е. позиционирали сме се между френската и немската сцена.
От другата страна - Участието на GOJIRA на церемонията по откриването на Летните олимпийски игри в Париж провокира ли интерес към френската екстремна сцена?
Cafard – Според мен GOJIRA наистина хвърлиха светлина върху екстремния метъл във Франция. Но самите французи не са твърде запалени по ъндърграунд сцената. Не мисля, че се появиха много нови музиканти и групи.
Græy Gaast – Да, съгласен съм. Не мисля, че сме на същото ниво, на което е метълът в Германия, където пускат екстремна музика по радиото в напълно приемливи часове. Всъщност е много хубаво да видиш как една метъл банда се издига толкова високо. Ние, обаче, нямаме нужда от подобно високо ниво. Като френска блек метъл банда можем да правим турнета по целия свят, което е добре. Със сигурност би било хубаво да сме по-видими в родината ни. Но това е положението.
От другата страна - Въпрос към Cafard – предимствата и недостатъците да си вокалистка в блек метъл група?
Cafard – Труден въпрос. Не смятам, че има много предимства и недостатъци. Със сигурност хората тук ме възприемат различно. Обикновено по време на концерт, феновете са изненадани, че виждат жена пред себе си. Но от друга страна не за първи път попадат на вокалистка, която прави екстремни вокали. Донякъде е трудно, защото хората идват, за да съдят. Но аз съм там отпред и щом съм там отпред, значи го заслужавам. Може би трябва да давам повече от себе си заради това, че съм жена. Трябва качеството, което предоставям, да е по-високо. Трябва да се доказвам повече. Натискът върху мен е по-голям, но това ме мотивира да ставам все по-добра.
От другата страна - Блек метъл феновете приемат ли лесно жена-вокалистка?
Cafard – Не мисля. Наистина не смятам, че ме приемат по-лесно.
Græy Gaast – И аз мисля така. Всъщност не знам дали има подобен измерител. Няма как да знам. Ние излизаме на сцената като едно цяло. Не сме променяли състава или нещо подобно. Мисля, че сме добри такива, каквито сме и просто продължаваме напред.
От другата страна - Кое е най-голямото предизвикателство пред вас като група?
Græy Gaast – Да не закъснеем за самолета...
Cafard – Мисля, че вторият ни албум, ще бъде голямо предизвикателство за нас. Когато издадеш дебют, някои хора го харесват и фен базата започва да расте. Тя от своя страна очаква втория албум да потвърди впечатленията от първия.
Græy Gaast – Когато работиш по първия албум, потенциалът е голям. Хората са любопитни какво ще предложиш след това. Колкото повече албуми издаваш, толкова по-добре опознаваш звука си и се натрупва качество, което прозира от изданията. Така че вторият ни албум ще бъде повратен за нас.
Cafard – Не искаш да разочароваш феновете си. В същото време искаш отново да преживееш най-доброто от себе си. И двете неща носят напрежение.
От другата страна - Защо използвате прякори?
Cafard – Прякорите са част от традициите на блек метъла. Още в началото блек метъл музикантите използват прякори. Предполагам, че те помагат да се настроиш още по-музикално, както и да създадеш определен образ на сцената. За мен прякорите са важни от гледна точка на традициите в блек метъла и изграждането на сценичен образ.
Græy Gaast – Определено съм съгласен с Cafard. Има връзка между прякорите и сценичните образи. Всъщност си спомням, че при нас те се появиха почти едновременно. И целта ни беше наистина да изградим индивидуалния си сценичен имидж.
От другата страна - Последен въпрос – има и разлика между истинския норвежки блек метъл и блек метъла?
Græy Gaast – Да, мисля, че в известен смисъл има, защото блек метълът е доста широкообхватен. В стила има много различни жанрове и настроения. Всички те могат да се впишат в границите на блек метъла. И между тях определено има разлика. Например, норвежкият блек метъл има по-специфични звукови настройки. Определено ние като HOULE не се вписваме в него. Според мен бандата ни е по-скоро част от един мелодичен, по-модерен блек метъл.
До 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" е домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал под наслов "Театърът се вълнува". Откриването му беше с премиерата на спектакъла "Алма Малер" с режисьор Деян Пройковски. Спектакълът е разказ за една необикновена жена – съпругата на композитора Густав..
Мадлен Божилова, носител на престижния приз от ЮНЕСКО "Живо човешко съкровище на България" за нематериално културно наследство, е избрала Балчик за свой дом през по-топлата половина на годината, а през останалото време твори в родния Своге. Това е причината балчиклии и гости на града да имат по-честата възможност да наблюдават сръчността на ръцете и..
От 24 до 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал. Събитието се случва в юбилейния 105-и сезон на театъра и ще използва двете й сцени – Основна и Филиал, обясни Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна...
Ако във времето, когато Независимостта на България e извоювана, тя е означавала свобода от чужда власт, то сега тя е въпрос на ценности и национален избор. Това коментира историкът Траян Димитров в предаването на Радио Варна "Новият ден", като подчерта, че чуждото влияние днес е непренебрежим фактор. В момента трудно можем да кажем, че сме..
Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ ще проведе във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров. Pictoplasma е създадена преди..
Благомир Коцев стана заложник на политически процеси от центъра, но те намират благоприятна почва за реванш сред тези, които загубиха изборите през 2023 година. Това каза в предаването "Позиция" на Радио Варна изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов. По думите му, тези хора започнаха един политически заговор, който доведе до сегашната..
Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..