David DeFeis (VIRGIN STEELE, екс-EXORCIST): Бъди внимателен за вълци в овча кожа

Интервю с David DeFeis (VIRGIN STEELE, екс-EXORCIST)

VIRGIN STEELE са от онези самобитни банди, които никога не изневериха на пътя и себе си. Над 40 години по-късно групата е все още активна, записва и издава. Прави концерти със същата страст, която не се е променила от самото начало. Дори съвсем скоро бандата има фестивално участие на „MammothFest 2025“ в Гърция. Датите на фестивала са 3-5 октомври. През последните няколко години VIRGIN STEELE издадоха новия „The Passion of Dionysus“ и преиздадоха с много бонуси редица от първите си албуми. Така или иначе лидерът на VIRGIN STEELE David DeFeis даде специално интервю за „От другата страна“. 

Интервюто с David DeFeis (VIRGIN STEELE, екс-EXORCIST) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 29.09.2025 година.

От другата страна - Привет, David, миналата година ремиксира първите албуми на VIRGIN STEELE и ги преиздадохте с много бонуси. Конкретно първите два. Защо?

David DeFeis - Мислех си го от доста време. Нека се върна малко назад във времето. Бях взел всички стари аналгови касети и ги конвертирах в дигитален формат, за да ги запазя. По този начин вече имах първия албум на бандата и „Guardians of the Flame“. Намерението ми беше да поработя допълнително по тях. Но времето минаваше. Наистина бях много зает с „The Passion of Dionysus“ и нямах никакво място в графика ми. Бях се зарекъл, че когато ми остане свободна минута, ще проверя какво има на касетите, как звучат, какво бих могъл да направя с тях. Така един ден седнах и започнах да прослушвам онова, което имах и което бях конвертирал в дигитален формат от двата първи албума на VIRGIN STEELE. Бях учуден, колко е интересен материалът. В него открих много готини неща, звучеше добре. Така реших да експериментирам със смесването. Започнах да миксирам и това, което се получаваше, започна да ми харесва. Казах си, че ще направя по този начин целия албум. Завърших целия материал и след като беше готов, бях наистина вдъхновен. Казах си: „Наистина ли?“. Преживях невероятни няколко седмици, работейки по тези албуми. Беше хубаво да се върна и да прослушам ранните записи на групата. Тогава ми хрумна идеята да ги издам. Все едно тепърва с бандата влизаме в студиото за седмица и записваме материала. Целият този процес събуди много хубави спомени. Никога не бях довобен от начина, по който бяха смесени по-ранните версии на албумите. Седнах и се замислих какво бих могъл да сторя, за да запазя огъня, оригиналния дух и в същото време да го направя така, че да не си личи времето, в което са записвани. Да не си личи кога са създавани, през 70-те, 80-те, 90-те или миналата седмица. Това беше идеята ми, целта, която исках да постигна. И така започнах с първия албум. Бяхме записали едно четириканално демо. Т.е. първият ни албум, всъщност не трябваше да бъде официалния ни дебют, а демо, което трябваше да довършим в студиото. Никога не го направихме и това демо излезе като едноименния ни дебют. То беше записано в студио с осем канален пулт, но на четири писти. След което влязохме в още по-малко студио с четири канален пулт, където записахме „Life of Crime“, една песен, която се казваше „The Lesson“ и още няколко. Беше наистина примитивна и много дива, и интересна ситуация. Свършихме всичко за една вечер. Доста се забавлявахме. Реших да проуча и тези записи и да ги включа в новите версии на албумите. Започнах да се замислям какво още бих могъл да използвам. Какво би могло да се впише в тогавашния ни звук? Тогава добавих „Hell from Beyond the Stars“. Песен, която бих използвал за EXORCIST например. Т.е. намерението ми беше да запазя дивата енергия на първия албум. Запитах се, коя ще бъде песента от първия албум, на която да направя нова версия, ако искам. Как би се получила тя? Логично беше да започна с едноименната „Virgin Steele“. Тя съдържа цялата варварска романтика и готически елементи, които в последствие изследвахме по-задълбочено. Така че се върнах към нея. Получи се съвършено нова версия. Пренаписахме я и буквално я изследвахме наново. Получи се по-различна. Може да изглежда, че наподобява оригинала, но е различна, ако направим анализ и сравним двете версии. Другото – създадох алтернативна версия на песента „The Fire God“, която оригинално се появи в първата част на „The House of Atreus“. В преиздането на дебюта версията е напълно нова и различна. Също така включих и „Hell from Beyond the Stars“, която бях написал за EXORCIST. Докато преслушвах дигиталните записи, които бях направил на втория албум „Guardians of the Flame“, попаднах на соло на пиано, което наистина бях забравил. Диво и лудо соло на пиано, което непрекъснато се променяше. Също така за „Age of Consent“ записахме кавър на „Desert Plains“ на JUDAS PRIEST. Докато преглеждах многопистовия запис, попаднах на много интересни и алтернативни детайли. Чух различни вокали, които не бяхме използвали. Реших да направя ремикса, пък каквото се получи. Добавих и някои други елементи. Самият кавър носеше усещания като на композициите от „Guardians of the Flame“. Такива като „Burn the Sun“. За това го добавихме там. Като стана дума за „Age of Consent“, по време на сесиите бях създал песента „Dirty Blonde Angel“. Никога нищо на направихме с нея. Дори не я бяхме записали. Просто стоеше забравена. Докато мислех какви бонуси ще добавим към втория албум, една вечер говорих по телефона с Edward Pursino. Започнах да му свиря песента на пиано. И той каза, че е супер и можем да я запишем. Направихме го. Композицията се вписва и текстово, и като атмосфера към материала от „Guardians of the Flame“. После се появи и „The Heaven's Door Suite“, преработена интерпретация на „Knockin' on Heaven's Door“, но с по-различни бийтове, като добавих и текстови фрагменти от „See That My Grave's Kept Clean“.

От другата страна - Как изглежда развитието на VIRGIN STEELE между първите два албума на групата, за които стана дума и най-новия „The Passion of Dionysus“, който издадохте преди новите версии?

David DeFeis - След последния албум и всичко друго, което направих, исках да внеса това чувство и в преработените версии на първите два албума. Това беше целта ми. Исках даструктурирам тези албуми, така че песните да имат по-голям смисъл за слуха. Всичко да е по-ясно от звукова гледна точка. А по отношение на смесването, ако някой е направил нещо интересно на баса или барабаните, да се чува, да изпъкне, да му придадем по-добра форма, защото е там, има го. Трябваше да получим по-добра звукова форма в цялата структура на песента. Така че всички останали албуми, които до момента сме издали с групата, ни помогнаха първите два да станат това, което са днес.

От другата страна - Дълъг ли е пътят от младежката наивност и мъдростта на зрелостта? Изхождайки от последните издания на групата.

David DeFeis - Започнах да навлизам все по-дълбоко в създаването на музика след като създадохме VIRGIN STEELE. Преди това винаги сме композирали, но след като издадохме дебюта и имахме звукозаписен договор, започнах да пиша още повече. След втория албум наистина се фокусирах изцяло в върху онова, което правех. Тогава започнаха да се появяват песни като „Noble Savage“ и „The Angel of Light“. И никога повече не спрях. Толкова дълбоко бях навлязъл в създаването на композициите, че чак се върнах в университета, за да уча по-серизно музика. Вече бяхме създали „Life Among the Ruins“ и веднага след него издадохме двойния „The Marriage of Heaven and Hell“. Съзнанието ми се отвори още повече от тези преживявания и предполагам, че все още надграждам върху наученото тогава. Пиша всеки ден. Винаги и постоянно. Вече работим върху новия албум на групата и сме натрупали достатъчно материал за три диска. Какво следва? Записваме всичко и след това ще решаваме кое къде отива. Имаме идея кои песни ще бъдат заедно, но в последния момент всичко може да се пормени, защото материалът е наистина много.

От другата страна - Как се почуства, когато се върна в началото на VIRGIN STEELE?

David DeFeis - Основният характер, който бях тогава, не се е променил особено. Все още съм същия луд маниак, със същата енергия, интерес и страст към музиката, които имах тогава. Дори днес те са много повече, защото просто се занимавам повече с групата и нищо в живота ми не ме разсейва. Стремя се към това. Не съм спрял на едно място от момента, в който създадох бандата. Продължавам да се движа. Не съм виждал дневна светлина, откакто VIRGIN STEELE съществуват, ако мога така да се изразя. Това всъщност е моята история. Вървя право напред. За преизданията на първите два албума направих и много виедоклипове. Всъщност около мен стават мното неща.

От другата страна - Като спомена пак двете преиздания, под формата на съвременните версии, биха ли имали шанса да се появят тогава?

David DeFeis - През 80-те те биха били двойни и четворни албуми. Тогава обаче не биха били с такава продължителност. Всеки наш албум, издаден на плоча, всъщност става двоен. Моето верую е, че когато работя по някое издание и имам определен набор от песни, те трябва да останат заедно независимо от дължината на албума. Не ги разделям, а намирам начин те да излязат под една корица. Бих казал, че съм компулсивно преуспяващ. Ако ми се налага да разделя песните, ще го направя като в двете части на „The Marriage of Heaven and Hell“ или „The House of Atreus“. Защото песните трябва да се възприемат като едно цяло, произлизащи от съответното състояние на съзнанието в дадения момент. Всеки албум отразява точно определен момент от живота ни. Нашето състояние в онова конкретно време. За това и албумите са различни, понякога малко, друг път – много, защото показват къде сме били. Така че, ако чакаме и чакаме, и издаваме песен по песен, не знам дали хората биха разбрали какво точно правим.

От другата страна - А вие какво точно правите?

David DeFeis - Виж, ако издадем „The House of Atreus“ само с осем песни и едно соло на барабани, а останалия материал изкараме година по-късно, по никакъв начин няма да успеем да пресъздадем идеите си. За това, когато създадох композициите и с Edward работихме по тях, бяхме наясно, че те трябва да бъдат издадени заедно така, както са събрани и то точно в тези албуми. И когато тази глава от дискографията на групата беше затворена, продължихме от там. Ако бяхме разделили материала, не съм сигурен дали въобще щяхме да постигнем целта си. Със сигурност щях да взема оставащите композиции, които не сме използвали и да ги преобразя в нещо друго. Което щеше да наподобява материала, по който съм работил в следващия момент. Обичам, когато работя по някаква идея, да остана съсредоточен върху нея и да издам създадените песни като едно цяло, защото те олицетворяват тази идея от началото до края и трябва да стоят заедно. Музикалната индустрия се завърна към еднодисковия формат и спря с албумите на два диска. Причината може би се крие във факта, че хората се претоварват от многото информация, с която са бомбардирани. Но аз все още мисля в стил режисьорските версии на филмите. Съзнанието ми е насторено за четири часови ленти. Ще видим как ще продължим, но за следващия албум ще се подсетя за новите тенденции в музикалния бизнес и ще се опитам да издам част първа, после част втора, ако е необходимо. Все пак връзката да остане, но песните да бъдат разпределени в две издания. Може и да се случи. Но всичко може да се промени с напредването на работата. В момента си мисля по-скоро за EP преди следващия албум на VIRGIN STEELE. Както и да подготвя един визуален документ като „The Song Remains The Same“ на LED ZEPPELIN. Филм, който да показва групата, както на сцената, така и зад кулисите според виждането на всеки музикант в нея. Работя по всички неща, които споменах.

От другата страна - Важно ли е за една група да поема рискове?

David DeFeis - За мен е точно така. За групата – също. Някои банди обичат да не излизат от комфортната си зона и го карат на сигурно. Хората харесват нещо - ще им дадат повече от него. Едно е да си страхотен китарист, вокалист и музикант, да си на високо изпълнителско ниво, без да се замисляш за другата страна, като продължаваш в същата посока. А там става въпрос за композирането. За самия себе си и за групата мисля повече като за композитори. Ориентирани сме към тази част. Така че, ако се възприемаш по този начин и искаш да си артист от какъвто и да било вид, трябва да поемаш рискове и да продължаваш напред. Дори и да загубиш някои хора по този път, защото не те разбират, не разбират онова, което правиш или то не е по вкуса им, не трябва да се притесняваш. Приемаш го и продължаваш. Разбирам подобно поведение. Те може би ще се завърнат в следващия проект или в проекта след него. За мен и за онова, което правя във VIRGIN STEELE, трябва да е честен израз на положението, в което се намираме. Т.е. да си личи къде сме в дадения момент. Може би бихме могли постоянно да издаваме албум като „Noble Savage“. Може и да се получи добре. Не знам. Но няма да е честно и не бих се чувствал искрено, когато го изпълнявам и когато го претворявам на сцена. Искам да създавам музика, която е свързана с всеки даден момент, в който се намирам. Не пиша за неща, които наистина не разбирам или не съм преживял като човешко същество от плът и кръв. Винаги обичам да се придържам към истината дори и да обидя някого.

От другата страна - Кой е най-важният урок, който си научил през годините?

David DeFeis - Бъди внимателен. Бъди внимателен за вълци в овча кожа. Има много хора, които са искали да бъдат близки с групата, да я променят, да се месят в работата ни, с обещанията, че веднага ще спечелим един милион долара, че ще ни направят звезди. Никога не става така и от най-ранния момент отрязах подобни намерения. Целта ми никога не е била да стана звезда. Целта ми беше да си създам начин на живот. Не да бъдем най-голямата банда на планетата. А просто да правим нещата по нашия начин. Без да следваме шаблони. Напълно съм доволен от нивото на успех, който сме постигнали. Все още сме тук, все още издаваме нови албуми, все още имаме възможност да правим концерти. Все още има хора като теб, които искат да говорят с нас. И все още създаваме музика, която ни е интересна.

От другата страна - Най-голямото недоразумение, което си чувал за VIRGIN STEELE?

David DeFeis - По адрес на групата има много подобни неща. Едно от тях най-вероятно е, че искаме да бъдем най-голямата група на планетата. В което няма и грам истина. Предполагам, че е имало моменти, в които сме се противопоставяли на някои добри хора, които са работили с нас или са искали да работят с нас. Защото примерно сме искали да правим нещата по определен начин и никога не сме обичали да ни диктуват как и какво да правим. Но всичко това е останало в миналото. Както отбелязах, все още сме тук.

От другата страна - Какво мислиш за постоянните сравнения между VIRGIN STEELE и MANOWAR?

David DeFeis - Мисля, че подобен конфликт е глупав. През деня има достатъчно време, за да бъдат слушани и двете банди. Ние сме приятелски настроени към MANOWAR и винаги сме били. Защо феновете, които харесват тях или харесват нас да не могат да бъдат приятели помежду си? Не би трябвало да е проблем. MANOWAR са отлична група. Между двете банди приликите са напълно повърхностни. Имаме подобна идеология. Просто темите на върха съвпадат. Ако, обаче, се задълбочиш, ще видиш, че сме се посветили на съвсем различни музикални ниши. Нито те ни слушаха, нито ние тях, докато израствахме, независимо че и двете банди са от Ню Йорк и се появяват по едно и също време. Може би е имало нещо във водата на Ню Йорк или сме слушали едни и същи групи като MOUNTAIN и Leslie West, LED ZEPPELIN, QUEEN, DEEP PURPLE, BLACK SABBATH. Най-вероятно корените ни са подобни. Някой може да подметне, че вокалите си приличат. Eric Adams е фантастичен певец и ако искат да ме сравняват с него, нямам проблем. Мисля, че той е един от най-великите метъл гласове.

От другата страна - Последно, като стана въпрос за ремиксираните албуми – какво се опита да изведеш на преден план?

David DeFeis - Исках да направя структурата на песните по-отличителна, по-конкретна, за да бъдепределно ясно, какво точно се случва в тях във всеки един момент. В ранните миксове имаше много ривърб, много неясноти. Във втория албум има много от тези неща и някак си детайлите потънаха. Сещаш се, слушаш плочата 3, 4, 5 минути и всичко е наред. И когато продължиш да слушаш, звукът сякаш започва да се слива. Исках да избегна уморяването на слуха, когато си пуснеш записа повече от един път. Т.е. исках хората да разбират онова, което слушат. И всеки път, когато си пуснат албума да откриват по нещо ново, за което не са предполагали, че е там. Когато се използва повече ривърб и всякакви добавки, звукът става много остър и след време започва да се губи. Това беше най-големият ми проблем с ранните миксове.

От другата страна - Т.е. тези нови версии бих ли се приели, ако бяха издадени през 80-те?

David DeFeis - О, през 80-те? Да, мисля, че да. Разбира се, защо не? Трябва да намерим машина на времето и да се върнем назад, за да разберем със сигурност.