Olli-Pekka Laine (AMORPHIS, OCTOPLOID, екс- BARREN EARTH): В миналото беше нещо нормално да вземеш позиция по даден политически проблем

Интервю с Olli-Pekka Laine (AMORPHIS, OCTOPLOID, екс-BARREN EARTH)

През миналата година AMORPHIS отбелязаха 30-годишнината от издаването на „Tales from the Thousand Lakes“– крайъгълен камък за групата. Басистът им Olli-Pekka Laine издаде дебюта на соловия си проект OCTOPLOD „Beyond the Aeons“, а в края на миналия месец финландците изкараха и новия „Borderland“. Все поводи за интервюто, което Olli-Pekka Laine даде специално за „От другата страна“. 

Интервюто с Olli-Pekka Laine (AMORPHIS, OCTOPLOID, екс- BARREN EARTH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 13.10.2025 година.

От другата страна - Привет, Olli-Pekka, през миналата година издаде соловия „Beyond the Aeons“ с OCTOPLOID, през тази с AMORPHIS „Borderland“. Феновете сравняват ли вече двете банди?

Olli-Pekka Laine - Като че ли малко, да. Но и сравненията не са директни. Понякога казват, че в албума на OCTOPLOID откриват елементи, които звучат като ранния AMORPHIS. Всъщност съм съгласен с тях. Очевидно е, защото от там идва музикалното ми ДНК. Напълно съм съгласен с тях. „Beyond the Aeons“ е изключително честен албум за мен и не се притеснявам от тези влияния, които съм включил музиката на OCTOPLOID.

От другата страна - Кои сравнения не би приел?

Olli-Pekka Laine - Трудно е да отговоря. Може би няма да приема никакви сравнения с пауър метъла. Не знам. Не искам да изключвам нищо от музиката си. Не искам да ме приравняват с онези фенове, които са зациклили някъде през 90-те. Като фен съм слушал KISS, AC/DC, след което SLAYER, METALLICA, после DEATH, MORBID ANGEL, ENTOMBED и AUTOPSY. Започнах да се занимавам с моите неща и пропуснах развитието на сцената след това. А и светът на метъла започна да се променя към един вид полиран пауър метъл с високи вокали. Също така се появи новата вълна на блек метъла, която не ми беше по вкуса. Слушал съм BATHORY, по-малко VENOM и още по-малко POSSESSED и групи като тях. Но за мен това е границата, когато става въпрос за метъл и когато става дума за моята любима музика. В същото време не искам да поставям никакви ограничения на творчеството на OCTOPLOID нито в миналото, нито в бъдещето. Искам да го запазя отворено. Да създавам музиката, която харесвам. За това не желая да поставям никакви ограничения. Може би никога няма да направя някакъв вид рап, но мога в бъдеще да използвам транс, техно, ембиънт. Нека да видим как ще се развият нещата.

От другата страна - Спомена ограниченията. Докъде се простира свободата на един творец в свят, пълен с политическа коректност и самоцензура?

Olli-Pekka Laine - Труден въпрос. Днес ситуацията е наистина много крехка и изглежда, че музикантите не желаят да заемат позиция по никакви въпроси, дори и когато са важни за тях. Опитах се да направя нещо по средата, защото сякаш хората получават алергични реакции към подобни изявления. През 80-те и 90-те беше нещо нормално да вземеш позиция по даден политически проблем. Банди като METALLICA и SLAYER използваха теми, които бяха трудни за обществото. Днес това вече не се забелязва. Не знам защо. Не знам какво се случи. Причината в миналото може би се дължеше на обществените и политическите процеси, които оставяха своя отпечатък върху музиката на 80-те. А днес повечето банди гледат на работата си като на забавление. В този смисъл ситуацията е някак си тъжна. Аз харесвам текстове, които засягат важни въпроси.

От другата страна - Важно ли е в твоята музика ясно да личи твоята политическа или обществена позиция?

Olli-Pekka Laine - Не знам дали е важно. По-важно е да не се мълчи за проблемите и те да се повдигат. Да се говори за онова, което се случва по света и какво не е наред в момента. Смятам, че по този въпрос артистите и медиите имат голяма отговорност. Те трябва да говорят за проблемите, да ги извеждат на преден план, да ги свеждат на хората, за да могат да бъдат обмислени от тях. Само като пример – когато слушах хардкор банди през 80-те, някак си за себе си си изясних, че съм антирасист. А когато стана дума за правата на животните, напълно ми стана ясно, че нещо с тази индустрия не е наред. И затова, ако тези неща са проработили за мен, просто си мисля, че биха могли да проработят и за моята публика. Но не проповядвам. Може би трябва да го правя още по-силно, но се опитвам тук-там да вкарвам намеци, така че хората да се досетят, че в днешния свят тези теми не са в най-добрата си възможна форма.

От другата страна - Така не си ли създаваш врагове и не губиш ли фенове?

Olli-Pekka Laine - Когато става въпрос за OCTOPLOID, това е моята група. И не ме интересува чак толкова много. Когато засягам някоя тема, тя на първо място е важна за мен самия. А в OCTOPLOID става въпрос за мен. Всичко е за мен. В този проект правя всичко заради себе си без никакви финансови претенции. OCTOPLOID е моят артистичен израз, моето изкуство, което създавам. И щом имам свободата да пея за личните си проблеми и религията, защо да нямам свободата да пея за климатичните промени или насилието над животни? Ако нямам това право, за какво всъщност да пея? Не виждам защо по някакъв начин трябва да си налагам самоцензура на посланията.

От другата страна - А как това са отразява на AMORPHIS?

Olli-Pekka Laine - С останалите от групата споделяме едни и същи ценности. Не мисля, че има някакви проблеми. Те са страхотни момчета. Те знаят кой съм и аз знам те кои са. Ако бях расист например, нещата щяха да бъдат коренно различни. Не пея и не говорим за неща, които биха обидили някого. Засягам само положителните неща по света и положителната промяна, която трябва да се случи. А не смятам, че по тези въпроси някой би трябвало да има проблем.

От другата страна - Ако в AMORPHIS сте приятели, приятели ли сте и в OCTOPLOID?

Olli-Pekka Laine - Напълно. Албумът на OCTOPLOID „Beyond the Aeons“ е изцяло записан от приятели. Започнах го с един - барабанистът Mikko Pietinen. С него свирим в стоунър рок бандата MANNHAI. Стари приятели сме. Свирим заедно вече 20 години. Страхотен барабанист и е първият музикант, към когото се обърнах за соловия ми проект. Малко, по-малко започнахме да го изграждаме двамата с него. На този етап нямаше други участници. Когато бяхме готови с баса и ударните за четири-пет песни, се свързах с китариста Peter Salonen. Не го познавах тогава, но точно бях разбрал, че е направил в YouTube няколко кавър видеа на песни на KINGSTON WALL. Бях изпил няколко бири и гледайки неговите версии, си казах: „Добре, той е страхотен китарист и искам да работя с него.“ Peter е млад и е страхотен, и универсален музикант. Основно е рок китарист. Свири и метъл. Изпълнява дет и траш. Но основно се подвизава в сферата на рок музиката и алтърнативния рок. Така продължихме като трио. За клавирите използвахме стари мои демо записи. Настана време да привлека и клавирист. Така се спрях на Kim Rantala, с когото вече бях работил по албума на AMORPHIS „Elegy“. Още тогава имах идеята да направя нещо с него. Той притежава уникален стил с хамънд органа. Просто създава водеща атмосфера по много оригинален начин. В същото време е фънк и соул изпълнител, а не е метъл музикант. Нещо, което ме заинтригува и реших да го поканя да свири в албума. От друга страна всеки познава работата на Kasper Mårtenson и какво направихме с него в AMORPHIS и в песни като „Black Winter Day“, която всъщност е негова. От тогава той прави страхотни неща. Също така е бил част от BARREN EARTH. Беше някак естествено да го поканя да свири в албума. Когато стана въпрос за певците, не успях да ангажирам постоянен, което би било най-добрият вариант. В същото време се оказа невъзможно да намеря достатъчно добър вокалист, който да се присъедини към OCTOPLOID за постоянно. Спрях се на варианта да поканя певци, с които съм работил на някакъв етап от кариерата ми. Така започнах да ги питам дали не искат да запишат песен за албума. Двама от тях бяха Tomi Joutsen от AMORPHIS и Janitor Muurinen от MANNHAI, както и от XYSMA. Поканих и двамата вокалисти на BARREN EARTH Jón Aldará и Mikko Kotamäki. Обадих се и на Petri Eskelinen, който пее в RAPTURE, а сега и в FEASTEM. Той е страхотен човек и страхотен вокалист и винаги съм искал да работя с него. Предложих му да изпее няколко песни и той ги направи. Pasi Koskinen е единственият, който не успя да се присъедини към албума. Имаше голямо желание, но живее някъде в провинцията и така и не успях да намеря време, за да отида при него и да го запиша. Това е историята зад музикантите в OCTOPLOID.

От другата страна - Така и така подхванахме темата за албума на OCTOPLOID. Той има ли крайна цел или е просто произведение на изкуството, пуснато свободно да се рее в космоса?

Olli-Pekka Laine - Той няма никакви други цели, освен да ми помогне да изкарам музиката от себе си и да покажа по този начин моите влияния. Но все пак мисля, че може да доведе до нещо. Репетираме. Имаме концерти. Ще видим накъде ще ни поведе. На репетициите звучи добре и усещаме музиката супер.

От другата страна - Тази стъпка в каква посока е за теб?

Olli-Pekka Laine - Музиката на OCTOPLOID не е много далече от музиката на AMORPHIS. Т.е. вече изследвам тази музикална сфера, но в соловия ми проект с повече мои лични влияния. „Beyond the Aeons“ можеше да е албум на BARREN EARTH, но в него има повече разнообразие, отколкото в албумите на BARREN EARTH, що се отнася до психеделията. Като дете съм слушал много финландска шлагерна музика. Родителите ми много харесваха един велик финландски певец от 50-те Olavi Virta. С него започна моето пътешествие в музиката и той е останал в паметта ми. А е нещо, което труднобих включил и би паснало на BARREN EARTH или AMORPHIS. Също така в OCTOPLOID има повече рок елементи и рок сола, и по-малко метъл, и онова усложняване на композициите. В соловия ми проект има и много фънк, и основно сайкъделик, а песните са с по-свободни аранжименти. Това са причините за съществуването на OCTOPLOID.

От другата страна - Имаше ли други предложения за име преди да се спреш на OCTOPLOID?

Olli-Pekka Laine - В началото наричах проекта с името OPOLAINE GROUPFOR STARS. От звукозаписната компания учтиво ми намекнаха, че подобно име не е подходящо, а и с него маркетингът ще е труден, защото името на проекта съвпада с моето. Напълно приех забележката. Започнах да си играя с различни имена. Едното беше HAZY WAVES, но то някак си не описваше музиката по най-добрия начин. От друга страна исках моето име да е част от името на групата. За това избрах OCTOPLOID с инициалите ми в средата. Когато видях думата, веднага си казах, че бандата ще се казва точно така.

От другата страна - За кои фенове е предназначен дебютът на OCTOPLOID?

Olli-Pekka Laine - Не знам. Добър въпрос. Досега всякакви хора са харесвали музиката на проекта. Не са само метъл фенове, защото в него има много мелодии. Няма през цялото време единствено бласт бийтове. Има много ревящи вокали, но не исках да ги направя по агресивния начин, както обикновено се правят. По-скоро са като ритмичен елемент в музиката. И не звучат единствено брутално. В тях има определена доза епичност. Бих отбелязал, че хора с всякакви вкусове биха посегнали към музиката на OCTOPLOID. За да подходиш към нея, трябва да си широкоскроен, защото влиянията са много. Може би някои метъл фенове биха сметнали, че смесването на различни жанрове е прекалено. Някои хора може би няма да приемат танго в метъла. Ако си пуритан, ще имаш проблем с OCTOPLOID. Но ако човек е отворен за всякакъв вид музика, нека опита моята и да каже какво мисли за нея.

От другата страна - На кого искаше да приличаш, когато започна с музиката?

Olli-Pekka Laine - В началото бях много запален по Gene Simmons и KISS. Но някак си имаше някаква дистанция заради грима и костюмите. И т.к. съм от Финландия, любимците ми не се подлагаха на съмнение, защото тогава нямахме никакви международни групи. И дори не си позволявах да мечтая за музикална кариера. Когато се появиха METALLICA се възхищавах на Cliff Burton. Свиренето му обаче беше малко по-сложно за мен, защото все още не бях толкова добър. После във Финландия започнаха да се появяват групи като STONE. В нея свиреше Pekka Kasari, който по-късно беше и в AMORPHIS, както и Roope Latvala, който беше част от CHILDREN OF BODOM. Но STONE бяха първата спийд метъл банда, която мога да свържа със себе си. Те бяха малко по-големи от мен. Свиреха в Хелзинки, както и в други градове във Финландия. Това беше моментът, в който осъзнах и си казах, че може би и аз бих могъл да правя същото. Щом те го могат. STONE бяха повратната точка за мен. След което нещата се промениха много. Има много музиканти, които са ми повлияли, като Roger Waters. Свиренето му е леко и стилно. Бих казал, обаче, че ранните финландски спийд метъл и траш банди ме вдъхновиха да хвана баса, да започна да свиря със собствена група и да създавам музика.

От другата страна - AMORPHIS пробиха с албума „Tales from the Thousand Lakes“. Дори направихте специални концерти по повод годишнината му. Как ти звучат тези песни днес?

Olli-Pekka Laine - Изненадващо тези песни издържаха проверката на времето. По отношение на аранжимента ми звучат малко странно и едва ли бихме ги направили по този начин днес. Защото в тях няма части, които ясно да бъдат определени като припеви и куплети. Това е резултат от група, която беше достатъчно широкоскроена, за да създаде нещо, което прото звучи добре. Тогава въобще не се интересувахме от славата и продажбите на албумите. Целите ни по това време не бяха такива. Искахме да излезем с нещо оригинално. А и албумът звучи точно така. Все още съм доволен от звука, който и днес изглежда добре направен. Мисля, че Tomas Skogsberg свърши добра работа. Добра комбинация от хеви рок група и китарния звук на ENTOMBED. Така ми изглеждат днес нещата, но все още харесвам албума.

От другата страна - Благословия или проклятие е за AMORPHIS да издаде албум като „Tales from the Thousand Lakes“ в началото на кариерата си?

Olli-Pekka Laine - Разбира се, за нас това беше новаторски албум и в същото време пробив за бандата. Не смятам, че AMORPHIS щяха да съществуват днес такива, каквито са, ако не беше този диск. Разбира се, че той е благословия, защото е първият албум, с който излязохме по света и направихме концерти в Европа и Америка. Когато става въпрос за кариерата на AMORPHIS, „Tales from the Thousand Lakes“ беше ключов за нас. За разлика от онова, което правим днес, той е напълно различен. Феновете не трябва да очакват от нас днес да създадем още един „Tales from the Thousand Lakes“, защото сме се променили като човешки същества и като музиканти. Времето минава, днес светът е различен. Албумът е такъв, какъвто е и е нещо като моментна снимка на това, което бяха AMORPHIS по онова време. Не знам… Хубаво е, че го има. Гордея се с него. И е благословия, че успяхме да го направим тогава.