Лесна работа: По телефона

По всичко личи, че напоследък някои световни и национални лидери са прекъснали директната телефонна връзка със Създателя. Знаете за какво говоря. Всъщност днешните времена търпят поведение, което демонстрира наличие на такава директна телефонна линия, без тя изобщо да съществува. В обществен план шеметно пируват хората, които умело носят маски и талантливо изпълняват ролите си.

Но коя съм аз, та да навлизам в подобни дълбоки води? Не очаквайте анализ на сложната обстановка, а само леки и непринудени констатации, свързани с телефонните разговори. Нали с тях започнахме? Мога само да предполагам как някои изтъкнати лидери са прекъснали най-важната телефонна връзка в своя живот. Това не ми пречи да набележа принципни моменти, които биха подразнили доста народ от другата страна на връзката.

Започваме със забележителна ситуация, в която телефонният ви събеседник говори върху вашите думи и така образувате странен дует, в който всеки е със своята ария. Обикновено отсреща наслагват върху вашия текст. Не е кой знае какво, но е напълно достатъчно да се объркате и да не можете да чуете собствените си мисли.

Друг вариант. Лично аз много го харесвам. Когато за фон ви пускат духова музика. Гвардейският духов оркестър върши чудесна работа. От време на време човекът от отсрещната страна на линията изкрещява нещо от рода на: „Говорете по-силно!" или "Не чух добре. Ще повторите ли?". И вие повтаряте, потретвате, почетвъртвате. Получава се една чудесна симфония от музика, крясъци, валидол, моментно успокоение и отново същото. Като наблюдавам някои лидери, нищо чудно Създателят да ги е отрязал по телефона именно заради такова поведение. Ако питате къде са крясъците, естествено в паузите между куплетите и припева.

Или Главният планира да изтъкне нещо изключително важно, но докато излага най-драматичната част от сюжета, въпросният лидер се прозява покъртително дълго и шумно. Е, не е лесно да обикаляш летища, държави и събития… Понякога часовата разлика убива, но въпреки това, съгласете се, не е много елегантно да посрещнат със звучна прозявка акцента на изложението ви.

Има и друг вариант. Задавате въпрос. Следва кратка пауза, оглушителна тишина и отсреща се включват след известно колебание: "Какво каза?".

Всичките ви надежди, че сте били чути и правилно разбрани рухват. Заедно с доброто настроение и със смисъла на въпросната комуникация... Понеже, за да е смислена една комуникация, какво трябва да е налично? Да. Комуникация. В случая очевидно има предаване, а приемащият блее някъде в пространството и докато го занимавате с историята на света, той, да речем, разсъждава върху наличието на колорадски бръмбар в двора на имението му. Как да е.

Връщаме се към въпроса: "Какво каза?"

И вие започвате отначало, но с по-малко страст и отдаденост, а връзката се охлажда като коктейл на плажа. С мнооого лед и желание да си някъде другаде, някога друг път, с някой друг може би...

Разбира се, има хиляди други възможности. Когато човекът отсреща майстори нещо и това включва работа с чук и пирони. Когато готви, но не тихичко и дискретно, а включвайки тежката артилерия например кухненския робот. Или е в добра компания и се вживява в сладки разговори, докато вие отсреща дуднете нещо изключително важно за вас и не толкова важно за него. Разни хора, разни идеали, лидери и ситуации също разни. Животът е динамичен. Поводи за забавление - много. В този свят, в който слушаме ли слушаме, но малцина са онези, които действително чуват казаното.