Неонатологът д-р Симеона Живкова: Трябва повече гласност за тежката битка на недоносените бебета и техните родители

Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването". Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят за спецификите в развитието на недоносеното бебе след раждането и за необходимите грижи и консултации с различни специалисти. Участието в семинара е безплатно, но местата са ограничени и е необходимо предварително записване на тел. 0894 354 625.

Фаня Кючюн има дългогодишен опит като акушерка в грижата за недоносените бебета в интензивен неонатологичен сектор, консултант е по кърмене, специализант по "Кърмене, здравословно и диетично хранене". Ще сподели практични съвети и препоръки за грижата за недоносените бебета след раждането, за тяхното проследяване и грижа у дома. 

В центъра на вниманието на 17 ноември, разбира се, на първо място ще са малките герои - бебенцата, родени преждевременно, но и всички останали хора, които им помагат чрез напредъка на медицината, чрез старанието, компетентността, грижовността на екипа и с помощта от самите родители да извървят своя тежък път. "Много често ги наричат така в медийното пространство - малките герои. Мисля, че това определение много точно отразява това, през което преминават нашите пациенти - недоносените бебета. Те отново ще са основен фокус, но този ден насочваме и към техните родители. Майката, която ни задава много често един въпрос, свързан с притеснение, страх, болка, разочарование, срам – ще оживее ли детето ми? Човек, на когото тези думи не са минали през ума, много трудно може да интерпретира смесените емоции, които изпитват тези майки, но аз многократно съм виждала в очите им какво се крие зад този въпрос... Таткото, който пристъпва от крак на крак пред болницата и също ми задава въпроси. Детето ми живо ли е? Кога ще мога да прегърна майката?... Това е ден на признание също за акушерките и медицинските сестри, които виждам как дават повече от възможностите си, за да обгрижваме тези малки пациенти. Тяхното обгрижване никак не е лесно и срещаме много затруднения. Виждам в акушерките, с които работя, желание да надхвърлят собствените си човешки възможности на безсъние, на концентрация, на грижовност. Този ден е и за колегите - неонатолози. Тук може би е мястото да благодаря на старшите лекари в клиниката, на които съм звъняла, например, точно на Нова година - може би се приготвят да отпразнуват със семейството си, а аз казвам по телефона „Колега, имам нужда от помощ!“ и те пристигат на мига. И за санитарите, които се стремят всичко, което се докосва до децата, да е чисто и безопасно за тях. Дори за шофьора на линейката, на когото звъним в 3 часа сутринта, казваме му „Имаме спешна нужда от кръв!“ и той става и идва."

Повечето бъдещи родители по време на бременността и очакването на раждането навярно напълно и съзнателно избягват да мислят за евентуални усложнения или неблагоприятно развитие. "Разбира се, това не трябва да мисъл, която да тегне над този, иначе приятен за жената, период на бременността - стига тя да няма усложнения. Не бива да го помрачава, но трябва да бъде информирана, че съществува такъв риск и също така - че има с какво да се помогне и на нея, и на бебето. В сферата на работа на нашите колеги - гинеколозите, които проследяват бременността, има доста изследвания, които те прилагат, има скринингови програми за риск от прееклампсия.* Те могат да ни покажат някакъв процент риск, в който попада бременната. Нямаме, за съжаление, категоричен маркер, с който да кажем - да, със сигурност вашето детенце ще се роди на термина, нямаме и маркер, който да подготвя майката и таткото да очакват, примерно, в 30 седмица да настъпи раждане. Точно затова е много важно родителите трябва да са информирани."

Едно от най-малките бебенца, за които екипът в АГ болницата във Варна се е грижил, е родено в 25-а гестационна седмица. "Веднага си помислих за нея, защото, наистина тя е може би най-малкото момиченце, отгледано в нашата клиника, което вече порасна и понякога ни гостува в клиниката. Приятно е, да, когато я водят родителите и виждаме детето, което е днес, а не мъничкото човече, отделено от семейството си, изправено пред своята може би най-трудна битка. Нейният престой в клиниката беше около 3 месеца. Малко или много се привързваме към децата, въпреки че, е много непрофесионално и вреди на работния процес, но това детенце наистина преживя много при нас и е огромно удоволствие да я виждаме."

Д-р Живкова споделя, че на 17 ноември ще се радва да види на семинара в болницата всеки, който иска да чуе какво точно са недоносените деца, и заедно да отдадем необходимото внимание на родителите, които вече са преминали през това изпитание. "Може би всеки от нас има познати или приятели, за които знае, че са имали бебенце, родено по-рано и че им е било много трудно. Но нека да дадем гласност точно на това "много трудно им беше", защото... това е животът."