Лесна работа: Стига да искаме

Днес имам две кратки истории. Те могат да се подредят в различни класации. Примерно: колко изобретателни сме ние - българите, колко мотивирани можем да бъдем, как сме в състояние да сътворим чудеса от храброст по пътя към някоя заветна цел... Всеки може да продължи класацията както намери за добре.

Ноември е.

Нямаше как да не се сетя за тези невероятни случки, особено след като на високо ниво ни врътнаха изумително показно на тема: „Космически резултати, постигнати за 30 секунди от дълбоко мотивирани хора“.

И не ставаше дума да облечеш яке или да си обуеш пантофите за половин минута.

Така. Първото, което си припомних е свързано с битката при Сливница, която променя хода на една война и доказва, че за мотивираните и пламенни сърца не съществуват препятствия.

Няма да преразказвам историята. Фокусирам се върху един детайл, разкрит от Ивайло Кунев в поредицата му „Лидерство“. Коста Паница разполага с изключително малобройна войска. Освен нея, той има на разположение и събраните за няколко дни стада на овчарите от околните села.

Когато Смолчанският отряд се изправя на пътя на генерал Лешанин, Коста Паница наперено заповядва на генерала да отстъпи. В противен случай ще срещне многобройната българска войска. Генералът знае, че срещу него се бият малцина. Все пак изпраща разузнавачи.

Междувременно Паница заповядва на войниците да накладат много огньове в гората, а край всеки огън да подредят пръчки, които отдалеч изглеждат като пирамида от пушки. Овцете по инстинкт лягат около огньовете. В резултат на тази картинка сръбските разузнавачи докладват на генерала, че срещу тях има над 18-хилядна българска войска, отлично въоръжена и също толкова добре организирана. Този кратък, но чутовен епизод завършва със сцената, в която Дунавската дивизия отстъпва, преследвана по петите от тъй наречената "овча войска" на Коста Паница.

Велико. Трябва да се помни.

За силата на патриотизма, мотивацията и горещата отдаденост на каузата.

Другата история е лична. За приятел на мои приятели - един достоен човек и много отдавна утвърден професионалист в своята област. По тази причина премълчавам детайлите и се фокусирам върху сюжета. Дори няма да кажа в коя европейска столица емигрира човекът преди три десетилетия. Но... Той си знае колко е трудно да започнеш от нулата на непознато място. В началото, докато се докаже, той живее в един от градските паркове. Вечер лови шарани в декоративното езеро и в най-отдалечената част на парка, сред най-гъстите дървета пече рибата на миниатюрно барбекю, за да оцелее. Нощем разпъва палатка - да дремне. Денем дава всичко от себе си, за да сложи успешно начало. Така месец след месец.

И успява, а после се отблагодарява, на всеки, който му е помагал.

Силата на мотивацията. В този случай - за българин, който иска да живее по-добре.

В предния - за българи, които защитават родината си.

А как задобряхме с времето! Невероятна градация.

Сега, щом на хоризонта се яви цел, запретваме ръкави и мотивирано я постигаме за по-малко от минута.

Последното налага извод: мнооого сме добри. Не е ли факт? Та нали най-важно е умно да управляваш нещата и да си мотивиран?

Не казвам в какво. Не коментирам правилно или не.

Просто казвам, че сме мноооого добри. Стига да искаме.