Christopher Bowes (ALESTORM): Хората спират да слушат нова музика, когато остареят

Интервю с Christopher Bowes (ALESTORM)

До момента ALESTORM са направили два концерта в България. През 2010 година като съпорт на SABATON и през 2022 като част от фестивала „Midalidare– Rock In The Wine Vally“. Ето, че на 29 ноември шотландските пирати ще излязат за трети път пред родните фенове. Но този път като хедлайнъри, с подкрепата на LUTHARO и ROSES Of THIEVES. Поканата е от „BGTSC“, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Концертът е част от турнето в подкрепа на най-новия албум на бандата „The Thunderfist Chronicles“. Два повода за специалното интервю, което лидерът на ALESTORMChristopher Bowes даде за „От другата страна“.

Интервюто с Christopher Bowes (ALESTORM) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 10.11.2025 година.

От другата страна - Здрасти, Chris, как си?

Christopher Bowes - Аз съм добре, ти как си?

От другата страна - Добре, благодаря. Чаках да се включиш, за да те попитам какво става с жълтото пате, което използвате на сцената?

Christopher Bowes - Какво става с него? Размножава се. Жъртите патета стават все повече и по-големи. Има са много. Днес те са най-важната част от шоуто на ALESTORM. Никой не идва да чуе песните, всеки идва да види патетата.

От другата страна – Здрави са, нали?

Christopher Bowes - Да, чувстват се страхотно. Те са най-щастливите патета в света.

От другата страна - С какво ги храните?

Christopher Bowes - Даваме им всичкия алкохол, който остане след всяко шоу. Имаме големи изисквания и алкохолът в тях е много. Но дори не го опитваме, просто получаваме много от него.

От другата страна - Т.е. имате си едни пияни жълти патета.

Christopher Bowes - Точно така.

От другата страна - Добре, радвам се, че имаме възможност отново да говорим. Последната ни среща беше на фестивала „Midalidare – Rock in the Wine Valley“.

Christopher Bowes - Спомням си. Беше много забавен фестивал. Хареса ми.

От другата страна - Продължаваме с новия албум на ALESTORM „The Thunderfist Chronicles“. Какво представляват тези хроники?

Christopher Bowes - Една епична история. Три песни от албума представят една голяма обща тема. Това са „Frozen Piss 2“, „The Storm“ и последната песен от описа „Mega-Supreme Treasure of the Eternal Thunderfist“. Текстовете са свързани в обща история. Тя е за съкровището на Гръмотевичния юмрук. Една интересна пиратска история. Така и заглавието на албума има повече тежест.

От другата страна - Има ли пиратски истории, които още не сте възпели?

Christopher Bowes - Има толкова много идеи и теми за текстовете. Съществуват милиони неща, за които да напиша песен. Всичко започва с риф. След като се появи, веднага мога напиша всякаква щуротия като текст. Темата за пиратите е неизчерпаема. Съдържа безкрайно много идеи. Преди 15 години хората си мислеха, че ще се изчерпим, а ето къде сме днес.

От другата страна - А, вие бяхте ли сигурни, че след 15 години ще бъдете тук и сега?

Christopher Bowes - Не, дори не знаех какво ще правим. Щях да съм щастлив дори, ако бяхме направили няколко местни концерта, след които просто да се изпарим. Но по някаква причина станахме много известни. И ето ме днес тук и сега. И така е добре. Мястото, на което сме, е хубаво.

От другата страна - Интересното е, че в началото пиратският метъл беше свързван основно с RUNNING WILD. А, днес, когато кажеш „пиратски метъл“, връзката е с ALESTORM.

Christopher Bowes - Предполагам, че е така. RUNNING WILD бяха много преди нас и бяха единствените, които се занимаваха с пиратите. Когато започнахме, започнаха да ни сравняват с тях. А, ние дори не се доближавахме до звука им. Въобще не звучахме като тях. Просто темите в текстовете ни бяха идентични. Но има толкова много банди, които пеят за едно и също. Предполагам, че днес RUNNING WILD не са толкова активни. Знаеш ли, че се опитахме да ги привлечем за турне или концерти. Щеше да е много яко да направим съвместно турне – ALESTORM и RUNNING WILD. Но се оказа много трудно, защото те не правят турнета. Предполагам, че днес ние сме по-разпознаваеми, защото правим повече неща.

От другата страна - А каква е историята на „Банана“?

Christopher Bowes - Това е нещо, което е такова, което е и няма нищо общо с бананите. Песен за купон. Една от онези пиянски песни. Наистина исках да има странно име, защото харесвам подхода на бандите, които си кръщават така композициите, че нямат нищо общо с текстовете. Казах си, че искам да имам песен, която се казва „Banana“. И я нарекох точно така. Това е всичко. Нищо повече. Мисля, че обърква хората, но на мен ми харесва да ги карам да се чувстват объкрани. Забавно е.

От другата страна - Същото е и с втората „Замръзнала урина“.

Christopher Bowes - Абсолютно. Същото е. Демото е от първите дни на групата и по някаква причина сме го кръстили „Frozen Piss“. И то залепна. Не можах да се сетя за по-добро. Сякаш не исках песента да се казва по друг начин. Трябваше да е „Frozen Piss“. И нещата останаха такива. И отново – песента няма нищо общо с урината. С леда да, но така остана заглавието.

От другата страна - Балансът между хумора и сериозното лесно ли се постига?

Christopher Bowes - Трудно е, защото всеки си мисли, че всичко, което правим, е глупашко. Но има и много сериозни неща. Ние имаме и от двете. Някои песни са наистина много тъпи. А, в новия ни албум редом с тях има и много сериозни. В моето съзнание всичко е смислено. Мога да го направя – да създам сериозна песен, която в същото време е и глупава. Знам, че мнозина не разбират как да постигнат този баланс като мен. Понякога трябва да убеждаваме хората, че не е лошо едновременно да си глупав, и сериозен.

От другата страна - Обаче ALESTORM са свързвани основно с купона.

Christopher Bowes - Така е. В новия албум сме се опитали да покажем, че музиката ни е нещо повече от купонджийска. Че при ALESTORM не става въпрос само за парти. За това и в откриващата песен от албума „Hyperion Omniriff“ звукът е наистина тежък с този риф тип CHILDREN OF BODDOM. Смятам, че в „The Thunderfist Chronicles“ има много по-големи, по-тежки и по-епични песни. Ще видим реакцията на хората. Мнозина от тях слушат само синглитие и си мислят, че ALESTORM са единствено и само това. Но в новия ни албум има добри неща.

От другата страна - Днес, обаче, музиката се слуша основно чрез плейлисти и сингли. Как хората биха могли да достигнат до другото лице на бандата?

Christopher Bowes - Знам. И мразя този начин. Толкова много го ненавиждам. Албумите ни са разнообразни. В тях всяка песен е различна. При много групи не е така. Песните им звучат по един и същ начин. Десет различни вариации на един стил. А в „The Thunderfist Chronicles“ всяка песен носи напълно различна атмосфера. На хората е трудно да им бъде обяснено, че няма как да чуят само две песни и да си изградят представа за ALESTORM. Но те правят точно така, слушат две песни. И ми се искаше да е по-лесно да ги накарам да чуят целия албум. Но, както каза, всичко е сингли, плейлисти от Spotify и видеа от YouTube. Трудно е. Много е трудно. Едно от нещата, които мразя в модерния музикален свят е, че с онлайн споделянията лесно достигаш до хората, но никой не слуша цял албум. Което ме натъжава.

От другата страна - Но продължавате с целите албуми.

Christopher Bowes - Точно така. Е, понякога се опитваме и с по-кратки. Миналата година издадохме едно EP „Voyage of the Dead Marauder“. В него има пет песни. Е, една добра и четири глупави. Проблемът идва от там, че когато изкараш миниалбум, никой не проявява интерес. Говорил съм с много хора, които коментират, че не сме издавали нищо от три години. Отговарям им, че през миналата имаме миниалбим с интересни композиции. В света на метъла трябва да издаваш албуми, иначе никой не ти обръща внимание. Системата е нещо сбъркана. Или метълът трябва да настигне останалия свят или останалият свят трябва да забави темпото. Има някакво разминаване в реалността.

От другата страна - По-добре ли е за метъла да остане в ъндърграунда?

Christopher Bowes - Скоро посетих големи метъл концерти, които бяха в наистина големи хокейни зали. Публиката наброяваше 8 000 души. На всеки един от тях. След което отидох да гледам PANTERA на някакъв стадион. Бях в публиката. И осъзнах, че не ми харесва. Не ми харесва атмосферата. Седиш на един стол, наистина далече от сцената. Гледаш публиката под теб и виждаш много нормални хора, много обикновени фенове, на които просто не им пука за концерта. А групата е там някъде в далечината. И сцената е пълна с всякакви ненужни неща. Някаква излишна театралност. С всичко, което става на сцената, все едно сме на театрално представление. Тогава осъзнах, че за мен метълът не е това. За мен мястото на метъла е в клубовете. Групата да е пред лицето ти. В центъра на всичко да са песните. И тълпата да полудява от музиката, от композициите. Метълът е най-добър, когато е ъндърграунд. Не говоря за свирене в кръчми пред 50 души. За мен добрите клубни концерти са пред хиляда души. Това е истинската същност на един добър метъл концерт, на едно добро метъл шоу. Наистина не харесвам по-големи групи и цялата атмосфера и вибрацията, която получаваш от техните големи концерти- Това не е за мен. Не ми харесва.

От другата страна - Но как се става популярен, когато свириш в клубове?

Christopher Bowes - В това е въпросът. В края на краищата гоненето на популярността не води до нищо добро. Защото във всеки един случай става въпрос за компромиси. Трябва да промениш музиката си, за да предизвикаш вниманието на случайните фенове. Песните трябва да са по-бавни, за да свириш на големи стадиони. Иначе не звучат както трябва. Бластбийтовете, изпълнени на стадион, звучат зле. За това и всички тези банди забавят темпото. Създават бавни или средно бързи песни. Това променя самите групи. Не мисля, че това е нещо добро. Музиката е добра, когато в нея има изкуство. Когато е артистична и не е твърде голяма.

От другата страна - Вие правили ли се сте опит да се промените заради това?

Christopher Bowes - В миналото предполагам, че е имало момент, в който съм искал да сме най-голямата група на света. Всеки си мечтае за това. Всеки иска да е най-голямата рок звезда. В някакъв момент започнах да осъзнавам, че не ми харесват глупостите, до които популярността води. Щастлив съм повече, когато създавам странна музика, странната музика, която искам да създавам. Имам предвид, че чувството е страхотно, когато изпълняваш известна песен пред много хора и те пеят заедно с теб. Но е гадно, когато свирим по-стара или някоя неизвестна песен, която никой не знае. Някак си публиката изглежда толкова тъжна. Хубаво е да си на ниво, на което оцеляваш като група и животът ти е щастлив. Но без напрежението от отказването, защото не можеш да си позволиш да живееш. Но има една граница. Метълът е хубав, когато е в ъндърграунда.

От другата страна - Кое клише в метъла те дразни най-много?

Christopher Bowes - Днес направо ми се повръща от диско метъла. И ние сме го правили. Но днес сякаш се преекспонира. Имаше времена, когато ние бяхме единствената забавна глупава диско група. А, сега, като посетиш фестивал, са цели камари. Така че вече не искам да създавам подобни песни, не искам да съм част от този свят. Всички се опитват да двучат еднакво със завладяващи диско глупости. Не, не искам. Стига толкова. Идва им твърде много. Диското трябва да приключи.

От другата страна - Може би трябва да станете дет метъл банда.

Christopher Bowes - Възможно е. Не искаме да създаваме един и същ албум два, три пъти. Вече минахме по този път и ни омръзна. За това искаме нещо друго. Така че можем да минем на по-тежки неща. Да вкараме мелодична дет метъл атмосфера. Все още създаваме игриви песни. Все още свирим нещо от типа пауър метъл, фолк метъл. Просто искаме повече влияния и повече различен звук. Това търсим.

От другата страна - Само си представи ALESTORM като дет метъл банда, която пее за мъртви пирати.

Christopher Bowes - Не мисля, че някога ще се превърнем в дет метъл група. Много ни е тежко. Все още предпочитаме и харесваме да създаваме материал, базиран на мелодиите. Някой друг риф, малко бласт бийтове за допустими. Може би има място за дет метъл пиратска група, кой знае. Един ден може да се появи и такава.

От другата страна - Когато слушаш собствената си музика, можеш ли напълно да се откъснеш от нея или винаги намирш нещо, което да те напряга?

Christopher Bowes - Да, второто. И тук не става въпрос само за моята музика, а за всяка музика, която слушам. Когато си пусна друга група, единствентото нещо, за което мисля, е как са направили едно или друго. Или откривам добри идеи. Критикувам и анализирам всичко и заради това се мразя, защото така сам си отнемам голяма част от удоволствието на музиката. Когато постоянно мисля за това, което другите са направили, как са го постигнали, как мога да го копирам, как мога да използвам влиянията, как са измислили този риф. Същото се отнася и за нашите неща. Когато си пусна някой албум и дори новия, постоянно си мисля, че е трябвало да променим някои елементи или да оставим повече въздух на други места. Лошо е. Наистина трябва да спра да го правя. По-добре е да се наслаждаваш на музиката такава, каквато е, да се наслаждаваш на това, което имаш. Просто да се забавляваш, след което да създаваш единствено заради любовта си към нея, без да мислиш твърде много за случващото се.

От другата страна - Тогава как запазваш фенството?

Christopher Bowes - Според мен, хората спират да слушат нова музика, когато остареят. Факт. Всички го правят. Към тридесетте повечето хора вече са открили музиката, която харесват и спират да търсят нова. Наистина трябва да се насилиш, трябва да се научиш да слушаш нова музика, както и да й се наслаждаваш. Това е важно, защото така никога няма да зациклиш на едно място. Мнозина заявяват, че новата музика не струва. Обаче, е точно наобратно. Трябва да се научиш. Има толкова много страхотна музика. За това се научи да я слушаш и да й се наслаждаваш. Трудно е. Не става по естествен начин с напредването на възрастта. С мен е така. Но, ако се насилиш да чуеш новите неща, можеш да попаднеш на страхотен материал, който да ти донесе истинско удоволствие.

От другата страна - ALESTORM съществуват близо 20 години. Как тогава се създава музика за новите поколения?

Christopher Bowes - Не знам. Мисля много по този въпрос. И се чудя. Гледам феновете ни. Виждам, че и те остаряват с нас. Преди свирехме пред тийнейджъри. Днес феновете ни са по-възрастни. 30-сет годишни. Проблемът е, че наистина е много трудно да привлечеш нова фен база. Ние имаме нашите. Следват ни от самото начало и стават по-възрастни с нас. Но там отвън има цяло едно поколение от метъл фенове, което сигруно си мисли за ALESTORM, че албумите на групата са за старците. Понякога бих искал да създавам материал, който да се харесва на младите, но не искам да се пускам по тренда. Не можеш просто да копираш всичко, което правят всички готини хлапета. Посоката за създаване на музика по този начин не е от най-добрите. Предизвикателство е да привлечеш младите. Едно от най-големите предизвикателства днес. Повечето банди изпадат в криза, когато осъзнаят, че феновете им остаряват и с възрастта губят интерес, и вече не са толкова отдадени. Така че трябва да намериш пътя към младата публика. А това е най-голямата мистерия в музиката.

От другата страна - Имаш ли рецепта за преодоляване на тази криза?

Christopher Bowes - Мисля, че трябва да си в крак с музиката. Не зацикляй в собствените си коловози. И в същото време не следвай модата. Трябва да предлагаш нещо ново. Ако продължиш във всеки албум да вкарваш по нещо ново, то ще се свърже с някого, ще се свърже с новото поколение фенове. Но ако продължиш да слушаш и да правиш постоянно едно и също, това последното няма как да се случи. И ще останеш заклещен заедно с феновете си като в капсула на времето. Винаги се стремя да разширявам хоризонтите си към нови звуци. Без да копирам други групи, които вече са го постигнали. Това е важно да се знае. Не искаме да се превръщаме в имитатори. Когато станахме популряни, нямаше никой друг, който да прави това, което ние правим – забавен, купонджийски, фолк пауър метъл. Дотогава фолк метълът беше нещо сериозно. А на сцената ние се държахме като идиоти и беше готино. А днес е различно. За това и трябва да опитаме нещо различно. Създаването на ново изкуство е най-важното.

От другата страна - Защо в „The Thunderfist Chronicles“ има осем песни, като едната от тях е кавър?

Christopher Bowes - Тук не става въпрос за песните, а за съдържанието. Общата дължина е същата. Дори май е най-дългият ни албум. Над 45 минути. Заради последната песен, която е огромна. Когато я създадох си казах край, до тук беше, приключих. Самата тя може да се брои за три или четири песни. Мисля, че албумът е с много добра дължина. Просто общият брой на композициите е по-малък. Всичко е наред.

От другата страна - Ако жълтото пате се появяваше по-често на обложките ви, нямаше ли да сте по-големи?

Christopher Bowes - Може би. Патето се появи на концертния ни „Live in Tilburg“, беше на кораб и се получи яко. Може би ще опитаме и за следващия албум. Кой знае, може би деветият ни албум ще бъде изцяло на патешка тема. Сигурно ще е много глупаво, но може би точно той ще ни направи най-голямата група в света.

От другата страна - Най-странната реакция от публиката на ваш концерт?

Christopher Bowes - Не знам. Мисля че всичките ни фенове са в някаква степен откачени. Най-странното е, когато не правят нищо и не реагират. Толкова сме свикнали всички да полудяват и да купонясват, да сядат на земята и да се правят, че гребат. Така че най-странната реакция е просто да стоят там пред нас и да ни гледат. А в погледите им да се чете въпросът: „Какво правят тия?“. Това е шоу на ALESTORM. Трябва да полудяваш. Да не правят нищо, ще е най-странната реакция.

От другата страна - Има ли нещо, което не много хора знаят за ALESTORM, но искаш повече да научат за него?

Christopher Bowes - Да, най-вече, че нямаме единствено глуповати парти песни. Влагаме много усилия в създаването и на интелигентни композиции. Но хората постоянно ни замерят с приказки, че предлагаме някакъв скапан боклук. Не знам. За това се опитахме да направим новия ни албум по-малко купонджийски и повече епичен. Ще видим какво ще стане.

От другата страна - Ако си капитан на пиратски кораб, какъв флаг ще се вее на мачтата?

Christopher Bowes - Ще е пате с кръстосани кости! Веселото пате!

От другата страна - А, ако Веселото пате се изправи срещу Eddiе на IRON MAIDEN, кой ще бъде победител?

Christopher Bowes - IRON MAIDEN имат по-голям бюджет за талисмана си. Нашето пате е само надуавемо. Eddie наистина се движи и би смачкал нашето пате без проблем.

От другата страна - Би ли споменал един метъл албум, който е едновременно изключително изтънчен и напълно откачен?

Christopher Bowes - Целият ми музикален вкус може да бъде обобщен като откачен и сложен. И мога да го олицетворя с албума на BAL-SAGOTH „Battle Magic“. Той е перфектната симбиоза между бласт бийтове и симфонии. В средата има ключов брейкдаун. Групата и албумът, които ме вдъхновиха да създавам откачена музика. Определено това е албумът.

От другата страна - Според теб как трябва да изглежда най-добрата рок група на всички времена?

Christopher Bowes - Господи... За мен най-добрата група беше TURISAS. Но се предадоха. Финландска симфонична парту фолк метъл банда. Отказаха се и изчезнаха. За мен те са най-добрата група. Бяха толкова готини с техните цигулки и акордеони. Всички изглеждаха страхотно, както трябваше да бъде. Но просто изчезнаха. На всеки няколко години им пишем имейли с призива да се върнат и да тръгнем заедно на турне. И винаги отговарят отрицателно. За мен те са най-добрата група.

От другата страна - Кое е по-лошо за един артист – да не бъде разбран или да бъде разбран погрешно?

Christopher Bowes - Да не бъдеш разбран, е много досадно. Не ме интересува дали са ни забелязали или не, но ако не ни разбират, е много разочароващо. Не бих искал да интерпретират музиката ни погрешно. Работиш по нещо, а някой го приема напълно наобратно и си казваш: „Не, какво не му е наред на тоя?“. Да си неразбран е най-лошо. 

От другата страна - Кой е твоят пиратски герой?

Christopher Bowes - Да ти призная, не знам много за пиратите, които са обикаляли моретата. Говоря в чисто исторически аспект. И никога не е представляво интерес за мен. Разбира се, когато пишем песни, правим проучвания. Но настина не знам. Не бих могъл да посоча пират, който съм боготворил. Всички са умирали твърде млади от ужасни болести или са били убивани. В това няма нищо за боготворене.