Четири череши засадиха четирима приятели в Крайдунавския парк във Видин

Четиримата приятели са избрали зелените площи край Колодрума, където е по-слабо залесено. Поливат, окопават и пръскат дръвчетата, разказа за РАДИО ВИДИН Даниел Дамянов, един от инициаторите на залесяването. Тази есен смятат да посадят и орехи.

"Идеята дойде спонтанно. При един приятел поникнаха в двора череши и вместо да ги изхвърли, го помолихме да ни ги даде. И четирите са се хванали. Надявам се след 3 години да берем плод", разказа Даниел Дамянов.

"Това е моят парк. Тук съм израсъл, тук съм играл като дете. В началото на 90-те се облагороди. Преди това беше диво и обрасло с трева място. Най-малкото, което може да направи всеки един човек, е да го пази. И сега се вижда, че освен нас и други хора са садили. Хората обичат да им е зелено и може би не всички, но повечето пазят и се грижат за парка", сподели видинчанинът.

Крайдунавският парк на Видин още от създаването си, та до наши дни- е поддържан от жителите на града. За първи път в градоустройствения план на Видин за Градината се споменава през 1884 година. Тогава тя е наречена "Каранти бахча", а предназначението й е място за разходки на инфекциозно болни. Изолирано е и почти диво. Но изгледът към широкия разлив на Дунава е много красив. Сроко се заражда идеята това парче земя да бъде облагородено. По инициатива на гражданството- със средства и доброволен труд, са засадени първите кестенови дръвчета. След година е оформена и кестеновата алея. Това е районът пред днешния Драматичен театър край дигата, до първото градинско бистро.

 

През 1892 година общинската управа решава да даде Градината, наричана все още със старото име "Каранти бахча", под наем. Тя остава място за разходки. Наемателите построяват разсадници за цветя, разчертани са първите цветни лехи. Назначен е градинар, който да се грижи за насажденията и да поддържа градината чиста. Общината за своя сметка построява през 1902 година нови къщи, в които се преместват живеещите край реката колибари. Почистнено и изравнено е мястото от пристанището до Телеграф капия. Укрепени са средновековните зидове. Така започва първото разширение на "Кранти бахча", която се превръща в градски парк. За оформлението на парка през 1908 година общината назначава специалист озеленител- Георги Петров, австрийски възпитаник, който се заема с аранжирането на новата част от крайдунавската градина. Изборът му пада върху модерния за времето стил "барок"- по подобие на виенските дворцови паркове. Чемширените фигури също са негово дело.

 

С тези размери- от пристанището до Телеграф капия- и в този стил, парктът остава до 1930 година, когато е почистена и подготвена за залесяване площта от Телеграф капия до стените на крепостта "Баба Вида". А на 1 декември 1930 година 60 любители на природата за един ден засаждат 18 хиляди млади фиданки- районът е наречен по-късно Майски лес.

През 60-те години е завършено засипването на рова. Асфалтирани са новите алеи. Паркът се разраства още- от стените на крепостта "Баба Вида" към вътрешността на града.

През 1987 година тогавашните общински съветници гласуват крайдунавският парк да бъде продължен, този път в посока от новата Речна гара към Колодрума. Съветът по архитектура и благоустройство приема проект, дело на софийски колектив. Първоначалната сума, за да започне реализирането на този проект, е от порядъка на 700 хиляди лева. Даряват я Веселин и Ангел Нинови. Средствата са използвани за играждането на водопровод и канализация на парка. Изпълнител на проекта в участъка от новата Речна гара до старото товарно пристанище е общинска фирма. От септември 1994 година строителството на архитектурната част е поверено на строителната група към Община Видин.