Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ограбената помпена станция край Дунавци - да се страхуват ли хората при евентуално наводнение?

В края на месец юли помпената станция, която се намира в землището на гр. Дунавци, бе разбита и ограбена. В помещението е проникнато чрез взломяване на входна врата. Извършена е кражба на помпен агрегат. Според кмета на Дунавци Димо Скорчев, крадците са работели в обекта в продължение на седмици. А служителите на охранителната фирма, която отговаря за обекта, така и не разбрали, че тя е разбита.

Помпената станция е една от основните за отводняване на района край Видин. Ограбеният агрегат е специално доставен заради високите води на река Дунав през пролетта на 2006 година, когато съществуваше реална заплаха от наводнение.


"Агрегатът бе монтиран като крайно необходим за отводняване на видинската тераса", казва за РАДИО ВИДИН хидроинженерът Александър Цветков.

"А продадено за скраб, ценното оборудване на обраната помпена станция ще е поне 50 пъти по-евтино... За откраднатите части на това важно отводнително съоръжение са взети не повече от 500 лева", предполага инж. Цветков.

От Областната Дирекция на РУП-Видин ни увериха, че непосредствено след установяването на кражбата на агрегата е задържано лицето, което е открадлано агрегата и срещу него е образувано досъдебно прозиводство.

"Тревожен е фактът, че се посяга на такива отбранителни съоражения. Още повече, че крадците са влизали в помещението и са заключвали с техен катинар, работили са в продължение на дни необезпокоявани", казва началникът на Отдел "Хидротехнически съоръжения" район Видин инж. Димитър Йоцов. Според него към възстановяване на щетите ще се пристъпи през есенно-зимния сезон, когато се очаква и отводняването- този период по принцип настъпва в края на годината.

Какво е значението на ограбената помпена станция според специалистите и има ли повод за тревога сред жителите на Дунавци? Ограбена е външната помпена станция- т.е. допълнителната мощност към помпената станция, и остава да функционира вътрешната, която се намира в самата сграда. Нямайки достатъчно мощност, самата помпена станция не може да върши работата си, защото няма достатъчно капацитет. При евентуално наводняване, водата няма да влезе директно от р.Дунав. Тя ще влезе подпочвено, като филтрация под дигата. В следствие на това полето се наводнява подпочвено и разрушава защитното съоражение или дига от към сухата част. Другите две изградени станции няма да могат да успеят сами да се справят с евентуално наводнение. През 2006-та година, когато нивото на р.Дунав се покачи значително, са изградени пет допълнителни мощности към съществуващите помпени станции, които едва удържаха покачващата се вода.

Александър Цветков е на мнение, че ако се усигурят необходимите средства, станцията може да бъде ремонтирана в рамките на месец-месец и половина. Но според кмета на Дунавци Димо Скорчев разходите за покриване на щетите, причинени от кражбата, са прекалено високи и скоро станцията няма да бъде възстановена.

В крайна сметка разрешението на проблема е в по-бързото намиране на пари. А докато това стане, на дунавчани не им остава нищо друго, освен да се молят нивото на Дунав да не се покачва...
По публикацията работи: Надя Шишенска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.  Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.  Представени бяха и начини, по които може да се..

публикувано на 13.11.25 в 10:00