Акад. Атанас Атанасов: "Страхът от ГМО е необоснован" -

"Земята, която ни храни"-11.12.2012 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

© Снимка: акад. Атанас Атанасов
Българското производство на земеделска продукция може да се подобри и това е наша задача. Време е страната ни да се превърне от вносител в износител на селскостопанска продукция. Това заяви пред дни във Враца акад. Атанас Атанасов- ръководител на Геномен център- София. Той бе там по покана на Национална фондация "Тодор Рачински" и се срещна със земеделски производители и научни работници в града под Околчица, съобщи в "Земята, която ни храни" сътрудникът на РАДИО ВИДИН Жоро Александров.

Гостът трябваше да отговори на два въпроса- "Що е Геномен център? и "За и против ГМО", но вместо това разкри много важни теми от съвремието на човечеството. Акад. Атанасов разясни защо земеделието ще става все по-важно за съществуването на света. То се оказва определящо при решаването на 5 от 10-те най-важни проблема за целия свят.
"Тези, които не признават и не развиват модерно земеделие, ще платят "данък" за своята позиция, а ние, българите, между другото сме от тях", предупреди гостът.
Академик Атанасов представи изследвания, според които цените на храните от 2000 г. до 2011 г. са скочили от 90% до 231%, като само в периода от октомври 2010 г. до януари 2011 г. повишението е било с 15 пункта. Тази година също се е получил рязък скок. Освен че цените растат, повишава се и потреблението на храни. Една от основните причини затова е увеличението на населението в Китай и Индия, които представляват 45% от населението на Земята. В същото време обаче Китай си е поставил амбициозната цел до 2030 г. да надмине по икономически ръст САЩ. До тогава от 126 млн. бедните в Китай трябва да е се "стопят" до 20-25 млн. души, като всички тези хора ще имат много по-големи възможности да си купуват по-качествени и повече като количество храни от сега, отбеляза още Атанасов.
Земеделието ще става все по-важно не само заради храната на човечеството. Според прогнозите, до 2100 г. ще намалее потреблението на газ, въглища, нефт, за сметка на соларната енергия и на тази от биомаса. "Очаква се този, който произвежда биомаса, да бъде много печеливш в бъдеще", обясни Атанас Атанасов.

Според акад. Атанасов трябва да бъде разбрано, че агроиндустрията скоро ще бъде №1! "Който не плати достатъчно сега, за да се включи навреме в тенденциите, той ще плаща много в бъдеще", категоричен е академикът. Той посочи, че Европа с бавни темпове започва да се ориентира. В следващия програмен период, в осмата рамкова програма, която ще се нарича "Хоризонт", ще се заделят 4,5 млрд. евро само за земеделски изследвания. "И ако България не се намеси чрез проекти и с опита, който имаме, ще изостане. Но ако успеем да се включим навреме - това ще изкара нашето земеделие много напред. Трябва да се замислим и върху генетичното подобряване или на сега съществуващите култури, или да разкриваме ново биоразнообразие, което би могло да се окаже добро за света"-каза Атанас Атанасов. Той нарече ГМО- една от поредните технологии и опроверга съмненията за опасностите, които крият тези организми. Според него това, че сме променили един ген в един микроорганизъм звучи опасно, но не е така. Академикът изтъкна големите възможности на възстановителните сили на човешкия организъм, дадени му в резултат на еволюцията: "Ако не са те, то ние би трябвало всеки ден да мутираме или да умираме, заради взаимодействието си с хилядите вируси и бактерии около нас. Въпросът е как да впрегнеш всички познания и модерни технологии в едно, за да бъдат решени тези проблеми, които човечеството очаква да бъдат решени. Правилният подход е съвместно използване на най-добрите земеделски практики, с най-добрите селекционни подходи и иновативни технологии. Страхът от ГМО е необоснован", категоричен бе академик Атанасов. Той посочи, че Китай има друго отношение към генните модификации. Там се работи по програма с 1000 проекта за 1000 генома на 1000 различни вид. Програмата трябва да завърши през 2015 г. и Китай ще разполагат с мощно "оръжие" пред останалия свят. Там, според академика, отдавна имат секвенирани най-важните за човечеството видове - прасе, пиле, сьомга, копринени буби и други животински видове.

В "Земята, която ни храни" Любо Андреев разговаря с Борис Ангелов- представител на стоковата борса в Монтана и за цената на зърното и хляба. "Има тенденция на повишаване на цената на житото през последните два месеца. Ако се погледне обективно вътрешния пазар, себестойността на произведеното зърно в страната ни не предполага повишаване на цената на пшеницата. Цената, обаче, се обуславя от търсенето на международния пазар- Русия и Украйна спират износа си на пшеница, затова търсенето се прехвърля в Европа. Очакванията за лоша реколта в Южното полукълбо тласка цените нагоре"- каза Борис Ангелов. Цената на тон пшеница е 470-480 лева, производителите искат по 500 лв. за тон, но сделки няма. На места в Монтанско има увеличение на хляба, което, според Ангелов, е заради повишението на горивата, минималната работна заплата, на инфлационните процеси, но производителите няма да рискуват с много високи цени.

Само след дни- на 14 декември ветеринарните специалисти отбелязват своя професионален празник, това бе и поводът да си поговорим с директора на агенцията по храните във Видин д-р Боян Цолов, за да ни каже той привлекателна ли е професията на ветеринаря и как един специалист пази доброто си име.
"Професията ветеринарен специалист е по-скоро призвание, отколкото бизнес. Без чувството да си полезен на хората, да помагаш на животните, не може да си добър специалист. Едно животно трябва да се познава добре, специалистът да подхожда сериозно и с внимание към всеки един случай, за да се стигне до правилната диагноза"- каза д-р Цолов. През последните години той е на административен пост, но си спомня за нетрадиционен случай, когато са помогнали на наранена сърна. "Един ветеринарен лекар защитава името си със своя труд и отношението си към стопаните. Той трябва всеотдайно да откликва, съвестно и компетентно да лекува"- категоричен бе директорът на ОДБХ-Видин д-р Боян Цолов. Той поздрави авансово своите колеги- ветеринарни специалисти за професионалния им празник.

"Продавам екопрасета"- това бе малката обява, която прозвуча в ефира на РАДИО ВИДИН. Тръгнахме по следите на екопрасетата и стигнахме до техния собственик- Тони Милов от врачанското село Алтимир, здраво отдаден на животните вече 11 години. "От 2001 година съм пенсионер и за да не разбиват къщата ми, се прибрах на село. Да гледам животни е любимото ми занимание, така помагам и на децата си. Гледал съм до 70 свине-майки, овце, земя, но всичко у нас става много трудно "- разказа Тони Милов. Сега гледа екопрасета- френска порода, с малко сланина. Захранва прасенцата от малки с цвик и комбиниран фураж. "Прасетата, като всяко животно, си искат грижи, обичат и чистотата"- каза Тони Милов и гарантира, че прасетата, които той гледа, са щастливи. На слушателите на РАДИО ВИДИН, сред които е и самият Тони Милов, пожела: "Весели и щастливи празници на всички. И дано догодина има повишение на пенсии и заплати!"

Споделете

Акад. Атанас Атанасов: "Страхът от ГМО е необоснован"

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин