Искрен Красимиров- за Хляба, за Боговете и за Поклонниците

"Много хора си мечтаят за нещо, но никога не го опитват истински. Аз бих им казал- почвайте да правите нещата! Дори да се провалите, поне ще сте опитали. Нещата трябва да се правят"- казва в "Калейдоскоп" операторът Искрен Красимиров.

Що е то да си Сътворител на Светове за първи път му позволяват да усети родителите му- Илияна Минковска и Красимир Стефанов, които са кореспондентски екип на БНТ и първи му показват как изглежда светът през обектива на камерата. Днес Искрен Красимиров им е безкрайно благодарен за това:

"В този момент разбрах, че това е нещото, което ще правя цял живот"- просто и ясно отсича младият мъж. Кумири няма. Но оценява стила на майсторите и си има предпочитания. Сваля шапка на българските кино оператори и телевизионери Христо Тотев (оператор на "Баща ми бояджията"- 1974 година, дипломна работа; "Адаптация", "Осъдени души","Бон шанс, инспекторе", "Търси се съпруг за мама", "Ева на третия етаж" и др.) и Иван Варимезов (заснел "Горски хора", "Есенно слънце", Духът на баща ми", "Вампир" и др.) Двамата- Христо Тотев и Иван Варимезов- смята за свои учители. Критерий за растеж в занаята му е презокеанският мастодонт в работата с камера Виторио Стораро- оператор на "Апокалипсис сега", "Нюйоркски истории", "Последно танго в Париж", "Гоя в Бордо", "Аз, Дон Жуан", "Такси", "Фламенко", "Двадесети век"... В мащабите на съвременната киноидустрия към днешна дата Искрен Красимиров търси свое място в неокултурното движение "Догма 95"- в основата на което е датският филмов режисьор Ларс фон Триер. Направлението "Догма 95" застъпва идеята за завръщане на правдоподобните истории във филмовото изкуство и отхвърля техническите и изкуствените мотиви. То предизвиква голям международен интерес към датското кино. От нашите кинорежисьори харесва работата на Дочо Боджаков ("Памет", "Ти, който си на небето", "Кладенецът", "Английският пациент"). И вече е готов с проект за първия си психо трилър, с работно наименование "Косачът".

Искрен Красимиров съвсем наскоро е прекрачил през прага на 22-рата си година. Все още е в процес на финализиране на образованието си в областта на операторското майсторство, но на практика вече познава всички делнични парадокси в работата на кореспондента от малкия град, който работи за голяма електронна медия с национално покритие. Мечтае да превземе голямия екран с психо трилър. А към тази мечта се приближава всеки ден с по една по-малка стъпка, като експериментира с камерата, пише сценарии, продуцира, участва в конкурси, събира детайли от реалността и ги прережда- за сега!- в късометражни филми.