Петьо Цеков: "Оглеждайте душата си в портрета на Левски всеки ден"

Със завета на "Стария воин" (група "Епизод") започваме днешното издание на "Калейдоскоп".

Защото ще си говорим за Дякон Игнатий. Най-българската икона в духовния храм на нацията ни за всички времена.

Поводът за това е премиерният спектакъл на видинската драма- "От бесилото към безсмъртието- за Левски и Свободата".

Пиесата ни прави свидетели на трите последни нощи от живота на Апостола, през които само една негова дума е могла да го превърне от враг на империята в дипломат от кариерата. Три пъти миралай Тевфик бей го пита "Отричаш ли се?" 

Първата нощ миралай Тевфик бей влиза в килията на Смъртника и преди да започне разговора с него се разпорежда да бъдат донесени военните му отличия.

Втората нощ говори на Апостола за значимостта на Живота и самотата на саможертвата.

Третата нощ сваля ордените и сяда до затворника като равен до равен.

И трите пъти Дякон Левски остава във вярата си, че неговият жребий отдавна е хвърлен- "Смъртта е високо и от там се вижда по-добре всичко...", а да "се срещнат подадените ръце е още много рано..."

"Приятел от Турция ми преведе и изпрати записките на Тевфик бей за последните три нощи на Левски- документи, за които не се знаеше почти нищо в България. Но за съжаление дори добре познати факти от живота на Апостола се занемаряват и забравят... Николай Хайтов си подари живота за това да докаже, че гробът на Апостола е в църквата "Света Петка Самарджийска". Това друг народ да го има!!!... А ние- какъв срам!"- разказва разпалено авторът и режисьор на постановката Стефан Стайчев. Пристрастието му към Дякон Игнатий е толкова искрено и силно, че е завладяло напълно целия екип, работил по спектакъла:

В ролите: ВАСИЛ ЛЕВСКИ- Йордан Крушков; АНКА- Ана Дамянова; МИРАЛАЙ ТЕВФИК БЕЙ- Петьо Цеков; АЛИ САИБ ПАША- Божидар Даков; ШАКИР БЕЙ- Николай Янев; ГЕОРГИ СТРИНСКИ / ЮСУФ- Добрин Мирчев. Какъв е бил пътят на младия актьор Йордан Крушков към образа на Левски?

"Доста голяма отговорност е да играеш Дякона Левски. Всеки българин си има свой образ на Апостола. На сцената аз съм Левски в последните три дни и три нощи от живота му, когато той си иска всичкото време за себе си- за да се сбогува с живота. А Тевфик бей не му позволява това уединение... Много силни епизоди са виденията с Анка- болките, страховете, любовта му, гордостта му... Но колебания той не е имал никакви- неговите лични решения са били взети много преди процеса и смъртната присъда"- споделя размисли за своя герой актьорът Йордан Крушков.

В обувките на миралай Тевфик бей, както казват актьорите, влиза Петьо Цеков. В спектакъла има един момент, в който турският следовател е сам в килията на Смъртника. С гръб към публиката. Изправен под клюна на бесилката. Колко тежи в миг като този сянката на бесилото и стяга ли врата му турският офицерски мундир?

"Завиждам му на Човека, който ще увисне на бесилото. Защото на нас другите- обикновените хора- ни е писано просто да умрем. Всички вървим към Смъртта. Много е важно какво правим, докато вървим в този път. Големият урок на пиесата е насочен към младите хора- нека не мислят, че могат да отлагат живота си...

Всеки взема за себе си своето решение как да живее. С какво е изпълнена думата Отечество за онези хора!!! За нас днес Отечеството е само география... Малко само ако осмислим и почувстваме връзката на възрожденския българин с Отечеството, вече ще сме по-различни. По-смислени. По-истински. По-силни."

В навечерието на деня за поклонение пред паметта на Апостола в "Калейдоскоп" гостуват актьорите Йордан Крушков и Петьо Цеков- Дякон Левски и миралай Тевфик бей- в пиесата на Стефан Стайчев "От бесилото към безсмъртието- за Левски и Свободата", постановка на видинския драматичен театър. Петьо Цеков вече е оставил офицерския мундир в гримьорната и в ролята на самия себе си е категоричен: 

"Оглеждайте душата си в портрета на Левски всеки ден".

В годината, в която българската нация за 140 път скланя глава и отдава почит на своя Апостол, в деня за възпоминание в Силистра и във Видин излизат паралелни премиери на пиесата "От бесилото към безсмъртието" на режисьора Стефан Стайчев (дългогодишен директор на театър "Сава Доброплодни" в Силистра, сега режисьор във видинската драма).

Премиерата в Силистра е тази вечер, 18 февруари, от 19:00 часа, а във Видин точно 24 часа по-късно, в салона на общинския драматичен театър.

Но тази година види се е и "Време Васил Левски да слезе от портрета и да оживее"- заяви го Максим Генчев- актьор и режисьор, родом от Видин.

Нашият земляк иска да създаде филм за Дякон Игнатий по всички правила на голямото кино. За да бъде този филм нашият съвременен поклон пред пламенния духовник Дякон Игнатий, уравновесения бунтар Васил Левски, безсмъртния Апостол на нашата Свобода, най-българската икона в духовния храм на нацията ни за всички времена.

© Снимки: Драматичен театър Видин