Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Данаилов: "Промени в законите ще намалят младежката безработица"

Младите хора се оказаха в най-голяма степен засегнати от икономическата криза, отколкото останалите българи в трудоспособна възраст. В днешните условия, младежите са по-застрашени да загубят работното си място, защото имат по-малък опит, техните възнаграждения са по-ниски, по-лесно е да бъдат съкратени работните им места. Статистиката показва, че за първото тримесечие на миналата година, младежката безработица е около 20% във Видинска област. Делът на младежите между 15 и 29 години във Видинско, които нито работят, нито учат е 40%, а заетостта е едва около 30%.

Има ли изход от безработицата сред младите хора? Това бе тема на семинар, който преди дни се проведе във Видин и бе организиран от Младежката асоциация за обмен и разбирателство в Европа. В него взеха участие 20 младежи- 10 от които са бесарабски българи от Украйна и 10 видинчани. Младежката Асоциация е партньор с Асоциацията на българите в Украйна. Бесарабските българи са родени и живеят в Украйна, но те продължават да спазват културата и традициите на България.

© Снимка: Лилия Димитрова

"Участниците в семинара са високообразовани млади хора от Видин, Брегово, Белоградчик и от Украйна, като повечето от тях са безработни. Лекторите ги запознават с европейските практики за справяне с безработицата, разясняват им какво означава младежкото предприемачество. Младежите посещават предприятия, учат се как да кандидатстват за работа, как да се държат по време на интервю",
каза в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН Димитър Данаилов, който е председател на Младежката асоциация. Промените в законодателството могат да решат до голяма степен проблемът с безработицата, е мнението на Данаилов:

"С промяна в Закона за насърчаване на заетостта, работодател, който наеме безработен до 29-годишна възраст, може да бъде освободен от внасяне на осигуровки за период от 4 до 6 месеца. Промяната трябва да предвижда и задължение за работодателя да назначи на работа хората, за които е ползвал облекчението. Трябва да се стимулира и обвързването на предприятията и фирмите с все още учащите млади хора, чрез отпускането на стипендии за младежите. Заради това предприемачите могат да ползват за определен период от време облекчения в данъчното облагане. Промени в Кодекса за социалното осигуряване също могат да стимулират наемането на работа."

© Снимка: Лилия Димитрова

И в Бесарабия, която се води като провинция на Украйна, икономическото положение също е много тежко, а безработицата е голяма, каза Олга Гроздева.


"У нас, както и в България, голяма част от младите хора отидоха да живетя и работят в по-големите градове или в чужбина. Като напускат родните си места, бесарабските българи обаче губят своята идентичност, защото се асимилират от украинците и руснаците. В момента сме една от най-големите диаспори в света- около 250 хиляди души."


© Снимка: Лилия Димитрова

В семинара за младежката безработица участва и Евелина Чепразова, която е студентка в Одеския национален университет "Мечников", специалност "Българска филология":

"Съжалявам, че не можах да дойда да уча в България. Причината е, че нямах навършени 18 години, когато започнах следването си. По време на семинара, разбрах, че човек трябва да има цел, за да започне неговата реализация. Моята цел е да завърша магистратурата си в Софийския университет."


© Снимка: Лилия Димитрова

Марио Маринов
от Белоградчик също е без работа, но и той има цел, към която се е насочил:

"Искам да се занимавам с ресторантьорство, защото завърших средно специално образовнаие с тази професия. Сестра ми е учила същата специалност, но сега бере ягоди в Испания, защото тук не успя да си намери работа."

© Снимка: Уикипедия

За живота на младите хора в по-малките населени места разказа Светлана Караджова, кмет на врачанското село Бърдарски геран и председател на Дружеството на банатските българи.

"Нашите младежи работят предимно в големите градове. Но всеки от тях казва, че ако има работа в Бърдарски геран, ще се върне да живее в селото, защото тук са семействата и домът им. Тяхната общност е тук и те искат да си живеят в нея. Когато са на друго място, банатските българи вече са една малка прашинка в голямото море и се загубва тяхната идентичност. Изходът от това положение може би е в провеждането на държавна политика към малките общности, които не могат сами да се справят с проблема."
По публикацията работи: Лилия Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00