Росен Иванов, председател на ДАБЧ:" Държавата трябва да запази връзката си с българите по света и те да съхранят своя национален дух"

"Държавната агенция за българите в чужбина е създадена през 1992 година, а от 2000-та получава статут на държавна агенция- орган на Министерския съвет за осъществяване на държавната политика по отношение на българите и българските общности по света. Сред стратегическите й цели са разпространяване на положителния образ на България, на българските традиции и на нашето историческо наследство, както сред нашите сънародници зад граница, така и по целия свят. Основната дейност на Агенцията може да бъде определена в две направления- работа с българските общности и техните организации за съхраняване и развитие на българската национална идентичност зад граница и административната дейност при издаване на удостоверения за български произход.

ДАБЧ е установила и поддържа връзка с повече от 820 структури на наши сънародници по света, като само около 200 са българските училищата сред тях. Най-многобройни от историческите диаспори са в Украйна, където според официалните данни са около 204 000, а неофициално- около половин милион българи. Голяма е и нашата общост в Молдова- официално около 65 000, а неофициално между 80 000 и 100 000 българи. Там са и българите гагаузи- повече от 140 000 души. Голяма е българската общност в Сърбия. В Македония е въпрос на национално осъзнаване и на начин на мислене. Спокойно можем да кажем, че там хората с българско национално съзнание са достатъчно, защото и най-големият брой на заявления за български произход са оттам. От новосформираните общности, най-големите български групи, които пребивават извън България са на територията на Испания, Гърция и САЩ. Напоследък все повече българи заминават за Великобритания и традиционно- в Германия. Българинът е вече навсякъде по света. Той е мобилен и открива това, което дълго време не му беше разрешавано. Въпросът е държавата да запази връзката си с него и той да съхрани своя национален дух", категоричен е Росен Иванов.

 

"За първи път сръбската държава започна да връща на българи наследствени земи в пограничните райони", каза в предаването и Йордан Колев, дългогодишен експерт в ДАБЧ за Балканските страни и конкретно за българската общност в съседна Сърбия.

"Всеки, който иска да върне наследствената си земя в днешна Сърбия , може да направи това до края на 2013 година. Идеята за връщането на земите стана възможна с приетия през 2012 г. Закон за реституцията, който позволява на българите да заявят претенции към имотите, които са принадлежали някога на семействата им, като добият собственост над тях.

 
В "Другата истина" представяме и Петър Петров, един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Роден е в Берковица на 21 октомври 1919. През 1939 се записва в Чуждестранния легион. През 1944 отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 се преселва в Канада, след това в САЩ. Работи за американските BBC. През 1956 отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. От 1963 работи за НАСА по програмата "Аполо" и ракетата "Сатурн". През 1968 започва собствен бизнес. Компанията му разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Той е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар (Pulsar). През 1975 Петров създава нова фирма. Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания.

Целите интервюта от предаването и още интересна информация за българите по света- в звуковия файл.