Вярата трябва да бъде съпътствана със смирение и любов

Четвъртата Неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, ни напомня за великата добродетел, основа на духовния живот - смирението.

Като пример на дълбока вяра и смирение, днес ни се предлага евангелско четиво, което наистина трогва и впечатлява. Тръгва със своята простота и впечатлява със своята възвеличеност. Един военачалник - езичник, отива при Господ Иисус Христос и го моли за помощ, за съдействие, но не за себе си, а за свой роб. Това е един акт, особено за онова време, който прави силно впечатление както на Христос, така и на онези, които са били с него, защото това не било често срещано явление – господар да се моли за своя роб. Робите били считани за животни и твари, към които не била проявявана милост и състрадание. Този, обаче проявява. Христос е възрадван и от любовта, и от смирението, затова се смилява и изцерява страдащия. Има много, за което можем да говорим, но като че ли любовта и смирението са двата основни добродетели, които трябва да украсяват и нашия живот, за да вървим достойно по пътя на спасението.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Послание на свети апостол Павел до Римляните /Рим. 6:18-23/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мт 8:5-13 /.

В рубриката „Съвременна Библия” - Да седнем на партия шах със световния шампион Веселин Топалов, какво ще кажете? Не благодаря! Краят е предизвестен. Ами ако на шахматната дъска срещу вас се настани Бог - Създателят на вселената? Тогава и Веско Топалов няма шанс. Всъщност има съвсем легален начин и ние, и Веско да спечелим на шах срещу Бога. Как? Чуйте повече за играта и за хората, които смятат, че могат да променят правилата на играта.