Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е усещането да преплуваш Дунав и защо това не се случва във Видин през последните 10 години?

Почти приключи лятото и намаляха плажовете по реката. Помислих си, че трябва да чакам половин година, за да мога да популвам отново. Присетих се и за ежегодните преплувания на Дунав, които се правят в Силистра, Лом, Ново Село. Някак си изгубих нишката при Видин. Защо в нашия крайдунавски град не се организират преплувания на реката? От детските години си спомням как бащата на моя приятелка ни научи да плуваме на плажа на 120 във Видин- казвахме му чичо Венци. Той говореше как се правили тези водни състезания и се събирали повече от 100 участници и хиляди наблюдатели. При тези спомени ми стана любопитно да разбера за вълнението и трепета от масовите преплувания на реката след 60 години. За да разбера къде се изгуби нишката, потърсих Даниел Дамянов, от видинското сдружение "Достоен живот". Дани е един от хората, успели да преплуват Дунав през 2003 година. Тогава е и последното организирано състезание.

"Още в детската градина, може би първа или втора група съм бил, когато един съгрупник преплува Дунав. Беше огромно събитие поне за мен, защото се чудех как тази голяма река може да бъде преплувана от такива лапета като нас"- удивява се, като се връща в спомените си Дани.

Кое ни пречи да организираме такова състезание? Според Дани застоят е свързан с незаинтересоваността на институциите- местната управа, областната администрация, а не липсата на средства или желание на видинчани.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

Най-вълнуващото е, че Дани и неговият приятел и председател на Сдружение "Достоен живот" Митко Николов са хора с ограничена мобилност, които не са се уплашили от предизвикателството да влязат във водата и през 2003 година и доказали, че могат да усетят тръпката от забравената традиция. Дани разказва как всички около тях са ги гледали с неодобрение и тревога, но след продължителни разговори между Дани и организаторите от Община Видин и представителите на Българския червен кръст, все пак двамата приятели се потапят във водите на реката. И не само, че са допуснати до състезанието, а и успешно преплуват Дунав.

"Искахме да покажем на хората с увреждания в града, че когато човек има желание, увреждането не е пречка или оправдание. Малко се шашнаха организаторите, но ги уверихме, че няма нищо страшно. Сложиха ни предпазни жилетки, имаше две лодки със спасители от двете ни страни и бяхме напълно защитени."

С годините преплуването на Дунав се превърнало в сбъдната мечта за Даниел.

"Не съм чувал да има човек в инвалидна количка, който да го е направил", казва той и допълва с трепет: "Това си е моето постижение!"

Видинските деца за жалост не могат да се докоснат до тези състезания днес и това ги лишава от възможността да развият способности по плуване и въобще да се запалят по този спорт. Докато разговарях с Даниел Дамянов си спомних за отминалото детство, как очаквах да дойде събота и неделя, за да отидем всички деца от блока на Дунава, да плуваме, да скачаме в реката и да играем там.

"Когато се къпехме като деца в реката, по-големите батковци ни наблюдаваха и пазеха, като пораснахме ние се научихме на същото- да пазим по-малките от нас. Това лято не виждам тази традиция при децата."

Дани бе сигурен, че ако отново се възобнови преплуването на Дунав, ще има голям интерес от страна на хората във Видин. Завършихме разговора, обгърнати в носталгия за детските години, за реката, като неизменна част в живота ни и редовните масови преплувания на Дунав. С оглед на казанато до тук се надявам, дори се моля, този път някой от старите организатори да прочете написаното и чуе казаното, за да бъдат възобновени плувните състезания.

Оставам с надежда и многоточие тази история, и припомням архивни материали за състезанията, през какви етапи e преминалo преплуването на река Дунав през годините. Те са оставени от нашия покоен колега, спортния журналист Хари Яръмов:

© Снимка: Личен архив на Росен Ракаджиев

"В далечната 1960 година, през месец юли, първите 65 смелчаци покориха организирано реката- стартът бе край румънския бряг, срещу крепостта "Баба Вида", а финалът- на пристана срещу художествената галерия "Никола Петров", където тогава още не бе построена защитната стена и имаше понтон за спортни лодки. Първите участници получиха грамоти, значки "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ" и специални щамповани фланелки.

Сред първите, преплували реката, е и майсторът на спорта Росица Дочкова, която по онова време е още ученичка в Гимназията и се записва за състезанието, без знанието на родителите си... Преживяното е било толкова силно, че тя и до днес пази значката "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ"...

През 60-те и 70-те години Видин бе притегателен център за организирани групи от "Левски" София, от Кърджали и Пловдив. При нас организацията бе на ниво- медицинско обезпечаване, два съпровождащи лодките катери, спасители, които съпровождаха плувците... И нека припомним, че досега нещастен случай при преплуването на Дунава нямаме! Пример за участия в преплуването и обезпечаване на безопасността на участниците даваха деятелите на Морския клуб Тома Пеков, Михаил Георгиев, Петър Тодоров Занзи, както и спортният деятел и бъдещ председател на дружество "Химик" Антон Душанов. Сред първите участнички при жените бяха шампионките и медалистките по гребане Капка Врачанска, Маргарита Младенова, Стоянка Георгиева, Маргарита Димитрова, която по-късно се посвети на треньорството по плуване в град Лом.

Амбицията да бъде покорена реката се предаваше "по наследство". Сред традиционните участници бяха тримата лекари- братята Бурян, Людмил и Илия Калчеви. Преди две години заедно с дядо си преплува Дунава и 8 годишният четвърти по ред Илия Калчев- "най-младши", който учи в София."


Оставам с надежда, че разказът на чичо Хари ще бъде прочетен от организаторите и ще обновят преплуванията на реката. Преди една година си казахме сбогом с Хари Яръмов и днес почитаме паметта му с този кратък, но вълнуващ спомен за масовите преплувания на Дунав.
По публикацията работи: Лора Русинова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45