Машиностроители от бившия Завод за режещи инструменти във Видин отбелязаха Деня на машиностроителя

Машиностроители от бившия Завод за режещи инструменти във Видин отбелязаха Деня на машиностроителя. Срещата бе първата, след като завода сподели съдбата на повечето производствени предрприятия в региона- да бъде продаден и разграбен.

"Въпреки, че от "златното" време на този завод минаха много години, ние, които прекарахме част от жизнения си път там- няма да забравим", каза дългогодишният директор на завода, инж. Борис Ангелов:

"Преди години видинският завод за режещи инструменти произвеждаше свредла, райбери и зенкери за вътрешния пазар и за износ, като качеството им бе сравнимо с това, в най-добрите предприятия от бранша у нас и в чужбина. Всичко беше сигурно- изпълняваше се плана, получаваха се добри заплати, хората бяха доволни... Персоналът бе около 750 човека. Заводът беше оборудван с вносни съвременни машини. За персонала на завода работеше стол за хранене. С една дума- нямахме проблеми", разказа още за миналите годините инж. Ангелов.

И така- до 1989 година. Зората на демокрацията не се отрази положително на промишлените предприятия във Видин. Нещо повече- започналата след 10 ноември промяна се превърна в катастрофа за производството в региона. Предприятията едно след друго престанаха да съществуват.

Години по -късно, повече от 150 души, свързали живота си с това предприятие, си припомниха какво е чувството да си машиностроител.

"Годините, прекарани в тази фирма бяха съпроводени с големи емоции. Това беше инструментален завод, такава дейност до тогава не беше имало", припомни си миналото бившият главен металург на завода, инж. Емил Петров.

"От 1979 година създадохме почти от нула едно предприятие. Всички работеха с голямо удоволствие, защото виждаха как излизат все нови и нови изделия", каза един от дългогодишните специалисти в завода, инж. Йосиф Ангелов.

"Навремето ЗРИ беше най-голямата придобивка на Видин. Заводът бе готов университет. Толкова специалисти с отлична квалификация- това не може да се повтори сега. Ако ще средствата на половин Европа да се изсипят във Видин- това няма да стане. Като гледам хората, които днес са тук- екипът е готов. Нищо, че повечето са пенсионери. Това няма значение, когато говорим за такива висококвалифицирани специалисти", допълни заместник- производственият директор инж. Бойка Кирова.

Заводът се славеше като едно от проспериращите предприятия навремето, където работеха едни от най-добрите специалисти в града. Той бе и школа, която помогна на голяма част от преминалите през нея, да се адаптират успешно към новите реалности в живота. "Онези години няма да се върнат, а за контрола, който съществуваше във всеки един етап от производството в предприятието, сега може само да се мечтае", посочи и началникът на химическата лаборатория, Тереза Папикян.

Че ЗРИ-то беше една от най-големите придобивки на Видин, мислят и началникът на конструктивния отдел в завода - инж.Кръстев и двама от заместник- директорите - инж. Румен Стоянов и Марин Димитров.
Инж. Емил Кръстев: "Заводът вече е безвъзвратно минало, жалко, че съсипаха предприятието по този начин. Най-лошото обаче е, че ги няма вече кадрите за това производство. Инвеститори може и да бъдат намерени, но професионалистите вече ги няма".

Инж. Румен Стоянов, зам. директор по техническите въпроси: "Това бяха годините, в които човек имаше смисъл да е професионалист. Сега повечето от нещата са безсмислени. Как виждам Видин сега? Въздухът е хубав, човек може да си гледа внуците, но- толкоз, нищо повече".

Марин Димитров, зам.икономически директор: "Заводът за режещи инструменти е бил и си остава най-великият завод на Видин. Такъв завод, с такова чисто производство и с такъв колектив, тук не е имало. И не е случайно, че точно в тези години- между 1975г. и 1985 г., нямахме никаква конкуренция. Ние бяхме едни от първите производители на инструменти в Западна България, които започнаха да изнасят за Западна Европа. Дали се вижда нещо светло за бъдещето на Видин? За съжаление аз съм песимист".

"Това бе едно престижно предприятие с модерно производство"- така си спомни за годините, прекарани в завода и бившият народен представител и бивш зам.директор в завода, инж. Добромир Тодоров.

"Дали ще бъдат създадени отново производствени предприятия във Видин, е може би най-тежкият въпрос. Би трябвало да има. Не може да има държава, не може да има град, не може да има община, където да няма производство. То е основата- всичко друго е обслужваща сфера", допълни Тодоров.

"Животът през годините на прехода бе и продължава да е труден. През това време бяха унищожени много предприятия, които оформяха облика на града ни. Много от машиностроителите в бившия завод изпитаха реално трудностите на времето, някои от тях заминаха в чужбина". Това каза в навечерието на Деня на машиностроителя бившият вече директор в ЗРИ и настоят зам.областен управител на Видин, Николай Тодоров.

"Имам чувството, че онова време вече никога няма да се върне. По- други бяха хората, по-други бяха взаимоотношенията- по-честни и запомнящи се. Сега живеем в съвсем друго време. ЗРИ-то ще си остане една голяма болка за всички, които са работили там. Грешка е, някои да мислят, че

промишлеността е била някога и сега не ни е нужна. Тази промишленост хранеше всички- завода за помпи го знаеха всички, завода за ризи- също, ЗРИ-то беше един от най-добрите инструментални заводи в България. Всичко бе прекрасно. Грешката не е в това, че е имало промишленост, грешката е, че управляващите през тези 20 години, особено през първите от тях- по времето на Костов, разпродадоха българската промишленост за жълти стотинки", допълни Тодоров.

Заводът за режещи инструменти, впоследствие- "Видия- В", затвори врати през 2000 г., две години след приватизацията му. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма "Карбис". Платени бяха $ 820 000- в същото време само готовата продукция в складовете на завода бе за 2 500 000. Новият собственик веднага продаде част от модерните машини, предназначени за изработване на свредла, зенкери и райбери, след което достави собствени. Не е известно защо "Карбис" се отказа от производството. Преди това ЗРИ-Видин бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.