Какво да направим, за да наследим живот вечен

Осма Неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че милосърдието, грижата за нашия ближен трябва да бъде неизменна част от нашия духовен и социален живот. В притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос ни открива смисъла на духовния живот и произхождащите от това дела, като момент, който е гарант за истинско служение на Бог.

„И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Послание на свети апостол Павел до Галатяни /Гал. 1:11-19/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 10:25-37/.

В рубриката „Съвременна Библия” - Кармине Скиавоне е вършил ужасни неща. Като член на Камората - Неаполската мафия, той е убивал, разпореждал убийства, участвал в политически машинации и ограбвал държавни проекти. Сигурно си казвате, че в такъв човек не е останало нищо човешко. Може би ще се изненадате когато чуете, че в Кармине е останало нещо твърде човешко - съвест! Когато човек слуша съвестта си - не живее по-лесно. Живее по-правилно. Кармине Скиавоне знае това. Научил го е по трудния начин.