Препъникамъните при договор за аренда

* За какво трябва да внимаваме, когато сключваме договор за аренда- Александър Александров, председател на Съюза на зърнопроизводителите във Видин;
* животновъди от село Дреновец се оплакват, че нямат терени за пасища- репортаж на Биляна Борисова;
* кой изгони китайците от Бойница- простички разсъждения на хората от най-бедната европейска община;
* среща с 83-годишния дядо Георги Тишков от Бойница- известен пчелар-любител; 

* как върви есенната сеитба в региона.

След промените през 1989 година земята бе върната на собствениците или техните наследници, но скоро след това се оказа, че няма как да се обработва и остана пустееща. През последните години обаче интересът към земята и нейната обработка расте, все по-малко остават необработените и пустеещи площи- това е радващо. Голяма част от тази земя се обработва от хора, които имат достатъчно желание и ресурс- такива се появиха и с течение на времето се множат. Какво да направим, ако не можем сами да обработваме земята си, а някой я иска- една от възможностите е да сключим аренден договор с арендатор. Какви са препъникамъните?

"Когато подписват такъв договор, хората трябва да внимават. Да четат това, което подписват и да не се ръководят единствено от цената на арендното плащане. Да се запознаят добре с точките, при които се изплаща рентата, както и при които не се изплаща. Да са наясно със срока на договора, а най-добре е да познават арендаторите, за да не се окаже, че земята им е продадена", предупреждава Александър Александров, председател на Съюза на зърнопроизводителите във Видин.

Правата и задълженията на арендодателите /собствениците на земя/ и арендаторите /земеделските производители/ са уредени в Закона за арендата в земеделието. За да е действителен, един договор трябва да е в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на двете страни. Всеки договор се вписва в нотариалните книги и се регистрира в общинските служби по земеделие. Минималният срок на договора за аренда е 4 години, в него се упоменава как се изплаща рентата- в пари или в натура, както и това- какво и как би могло да промени някоя от клаузите.

"Трябва да е посочено как се анексира един договор, как се правят корекции и какво се случва, когато ползвателят на земята прекрати дейността. Има хора, отдали земята си за повече от 15-20 години на фирма, която впоследствие с втори договор преотдава земята на трето лице- в този случай хората почти не могат да се оправят"- каза зърнопроизводителят.

Според Закона за арендата в земеделието договор може да се прекрати с изтичане на срока му; при неизпълнение; по взаимно писмено съгласие, заверено нотариално; при смърт или поставяне под запрещение на арендатора, както и при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински цели.

"Най-важно е хората да се запознаят с договора преди да го подпишат", припомни Александър Александров.

© Снимка: Биляна Борисова

Животновъди от видинското село Дреновец се оплакаха, че от общината не им дават терени да пасат животните си. За да се запознае с проблема, на място отиде Биляна Борисова. Животновъдите отглеждат над 500 крави, овце и кози. Разказват, че изкарват животните на терени около селото, които не са подходящи за пасища:

"Ние няма къде на друго място да пасем и затова тук ги пасем. Имаше пасища, раздадоха се на фирми и всичко е изорано…няма къде да се пасат животните. Особено лятото, всичко тук изгоря и въобще нямаше животните къде да пасат. На никой не му е зор"- каза животновъдът Атанас Атанасов.

© Снимка: Биляна Борисова

Хората твърдят, че многократно са подавали молби до общината, за да им разпредели пасищата в селото, но кметът им е отказвал. Председателят на Общинския съвет в община Ружинци, Иван Иванов обясни, че е взето принципно решение, общинските пасища да се ползват от всеки един жител на общината и да не се раздават индивидуално. Животновъдите недоволстват, тъй като са принудени да ползват парцел, който е малък за всички животни.

По документи, общината разполага 1157 декара пасища, мери и ливади в землището на село Дреновец. A по закон, всеки един животновъд, трябва да подаде молба, че желае да му бъде предоставен такъв терен. След това кметът на общината, трябва да състави годишен план и да разпредели парцелите на желаещите.

"До момента няма подадени такива заявления от стопаните на тези животни. Това е и причината да не бъде изготвен такъв годишен план"- каза Гинка Генова - секретар на община Ружинци.

За да се реши проблема, хората предлагат да се направи комисия с представители от животновъдите, да се отиде на място и да се изясни кои са пасищата в Дреновец. Предложение, с което и кметът на общината е съгласен.

От Ружинци се отправяме към Бойница- там преди две години Китайска държавна компания бе арендовала 20 000 дка земя / така поне бе обявено/, за да отглежда там царевица, люцерна и слънчоглед. Инвестицията бе за 10 млн. евро, а намеренията бяха продукцията да се изнася за Китай. Компанията имаше намерение да вложи още 20 млн. евро в родното ни земеделие, включително и за животновъдство, а българската държава се ангажира да облекчи максимално процедурите за износ към Китай. Нещата обаче се промениха. Сега село Бойница пак си е там, и земята си е там, китайците, обаче, ги няма....Защо изгонихте китайците- с този въпрос се приближих към група мъже, събрали се да бистрят политиката в местната кръчма. Разговорът се върти и около арендите, и около продажбата на земя...

"Не сме ги изгонили ние, излъгаха ги. Обещали са им много земя, но им дадоха само 1000 декара. Бяха наели машини от Велико Търново- това вероятно оскъпяваше производството им....Сега сигурно на друго място са купели земя...Обработката също не беше добра...иначе изкараха хубава царевица- имаше и за нас..."- коментираха хората.

В Бойница се срещаме и с 83-годишния Георги Тишков, който е известен пчелар-любител. Гледа кошери от малък, наследил е хобито от баща си, но няма на кого да предаде занаята. Отглежда пчели както си знае, което не знае, пита. Едно със сигурност знае, че меда му е чист.

В "Земята, която ни храни" остана да разберем как върви есенната сеитба в региона. Сеитбата на есенниците в област Монтана върви с добри темпове. Над 400 хиляди декара са засадени до момента в област Монтана, от които 360 000 декара е пшеница, сочи справката на областна дирекция "Земеделие" Монтана. Към 90 хиляди декара са в община Бойчиновци, към 60 000 има в община Монтана, по 50 000 декара са засетите площи в общините Медковец и Лом. От другите култури- 40 000 декара са засадени с ечемик, 30 000 декара с маслодайна рапица и 2000 декара с тритикале, информира Любо Андреев.