Видинчанин с първото куче- асистент на хора с увреждания

Темите в предаването днес:

* Ще ви разкажем за две кучета- едното отглеждано с любов, в момента се обучава за личен асистент на стопанина си. Това е Мишо, което ще бъде първото куче в страната личен асистент на видинчанина Петър Кичашки;
* Продължаваме да следим какво се случва с кучето Мила, което бе осакатено от човек за цял живот;
* Ще разберете и как една млада жена от Видин е решила да се справи с проблема със замърсяването на района, в който работи.

Домашният любимец на видинчанина Петър Кичашки- Мишо, порода голдън ретривър, е първото куче, което се обучава за асистент на човек в инвалидна количка в България. За Мишо Петър Кичашки разказа, че го гледат от 2 години, взели са го малко след като се родил: "С течение на времето се оказа, както стават обикновено хубавите неща, че съвсем случайно влязохме в контакт с Фондация "Очи на 4 лапи", които обучават кучета- водачи на незрящи хора и разбрахме, че може да обучат Мишо. Оказа се, че те търсят кандидати - хора с увреждания, на които да им бъде обучено куче- асистент. В нашия случай тествахме кучето и за наша изненада се оказа, че е подходящо. Започнахме обучението. С течение на времето напредна и го взеха в тяхното училище преди месец. Сега провежда интензивни тренировки със сертифициран треньор", сподели Петър Кичашки.

Фондация "Очи на 4 лапи" работи основно с две породи кучета- голдън и лабрадор ретривъри, защото са с много ниско ниво на агресия, много социални, адаптивни, много интелигентни кучета, които имат и  голямо желание да учат. За тях основна радост е да носят удовлетворение на стопанина си. Треньорите работят като използват поощрителния метод - всяко нещо, което кучето изпълнява, бива възнаграждавано с лакомство, затова то с удоволствие изпълнява командите.

В момента Мишо се учи да свиква да върви редом с количката, а не пред нея, да стои на точно определено място, да не скача върху хора да им се радва, на основните команди "седни", "стани". Освен на послушание, кучето ще трябда да се научи да изпълнява и по-сложни команди, разказа Петър Кичашки: "Мишо трябва да се научи да носи различни предмети- телефон, дистанционно управление. Ще може да помага при отваряне и затваряне на врати, защото заради габаритите на количката ми е трудно да затварям вратата след себе си. Шкафове също ще може да отваря и затваря."

Петър Кичашки казва още, че няма никакви притеснения, когато ще трябва да разчита само на кучето и ще се чувства по- спокоен. Това обаче не отменя нуждата му да има и асистент, който да помага в други дейности, които кучето не може да върши: "Надяваме се след време и други хора с увреждания, които имат нужда от куче- асистент, да се обадят във фондацията "Очи на 4 лапи". Това е нова за България услуга и се надяваме да е изключително полезна и да стигне до повече хора", коментира Петър Кичашки.

Достъпът на кучетата-водачи до учреждения, институции и всякакви публични сгради чисто юридически е уреден. Техният пропуск е гарантиран навсякъде- всяка една публична сграда е длъжна да приема кучета- водачи. За кучетата- асистенти нещата не са уредени законодателно и в момента няма задължения да бъдат допускани до публични сгради, защото не и имало кучета- асистенти до момента. Петър Кичашки се надява, че при въвеждането на тази услуга, след като приключи обучението на Мишо, той ще има свободен достъп навсякъде.

© Снимка: Мартина Маринова

Мишо (куче асистент в обучение, порода голдън ретривър) с инструктора Мартина Маринова, по време на обучение - привикване към спокойно отношение към инвалидната количката.

Треньор на голдън ретривър-а Мишо е Мартина Маринова. Тя е главен инструктор в училището на Фондация "Очи на 4 лапи". Опитът за кучета- водачи за хора с увредено зрение идва от руското училище за кучета- водачи, където са се учили българските инструктори: "В момента Фондацията работи по нова програма с колегите от словенското училище за кучета- водачи и кучета- асистенти. От тях се учим да обучаваме кучета - асистенти в България. Мишо е много добър ученик. Така се случи, че той като домашен любимец беше подходящ и за куче- асистент. От 1 месец е на същинско обучение и изграждаме някои от основните навици, които ще са необходими, за да помага той на Петър. Обучението трае не по-малко от 6 месеца. В зависимост от нуждите на конкретния ползвател, ние изграждаме в неговото обучение и съответните навици, които ще са необходими на този човек. Всеки, който има нужда от куче- асистент, може да кандидатства при нас. Ние ще определим какъв е неговия психо- моторен профил и в зависимост от това ще определим и работния профил на кучето, от което има нужда. Услугата е безплатна", каза за РАДИО ВИДИН Мартина Маринова и допълни, че от фондацията "Очи на 4 лапи" се надяват да има интерес към новата услуга куче-асистент.

© Снимка: Ивайло Иванов

Втората тема в предаването също е свързана с куче, но за разлика от Мишо, то си няма собственик. Казва се Мила и е белязана за цял живот- остава саката, без задни лапи, в резултат на човешка жестокост. В момента за Мила се грижи Христина Христова от гражданско сдружение "Добрина, хуманност, състрадание". Тя гледа Мила в своя дом. Сдружението и магазин "Матилда" във Видин провеждат съвместна акция - събират храна за бездомни животни. Има и обявена банкова сметка, по която се събират средства за лечение на кучето, но парите са малко, средства от събраната сума са изразходени за преглед и лечение на Мила в столична клиника, обясни пред Светлана Стоенелова Христина Христова, член на еко сдружението: "В София й направиха операция и извършиха лечение. Оказа се, че има паразити, които атакуват сърцето. В момента още е на лечение. Имаше интерес към нея, но беше в самото начало. В момента като им звъним казват, че вече не я искат. Значи целта им е била комерсиална. Както се случи с кучето Мима преди години. Мила не е единственото бездомно куче, което се нуждае от лечение. Търсим дом на още едно куче. Лекуваме го вече трети месец с човешки лекарства за парализа, защото тя е ударена от автомобил, с парализирани задни крака. Много ни е трудно. Никой не иска да си вземе бездомно животно. В момента я гледа момиче от нашето сдружение- Мони."

На всички ни е ясно, че голяма част от проблемите на бездомните кучета във Видин ще бъдат решени, ако има приют, в който ще се грижат за тях, ще лекуват болни и осакатени животни. Но това едва ли ще се случи...

© Снимка: Радио ВИДИН

Третата тема в "Еко Свят" днес е за чистотата. Потърси ни Гергана Георгиева от Видин. Има магазин пред спирката на бул. "Панония" 7, до блок "Кокиче". Проблемът е, че откакто затвориха пътя от блок "Кокиче" за парк "Нора Пизанти", движението на автобусите е по бул."Панония" и от Общината поставят автобусна спирка. В този район, няма нито едно кошче, в което минувачите да могат да си изхвърлят боклука. Това се отнася и за спирката, а тя се използва от пътниците. И какво се получава?

"Всеки чакащ на спирката, си хвърля боклука, където му падне. Общината нищо не прави. Обаждах се по телефона. Жената, която отговаря за екологията, каза, че трябва да подам сигнтал. Пуснах молба, но все още нямам отговор. Говорила съм и с жена от чистотата, която отговаря за този район, но пак нищо не се случи. Импровизирахме, поставихме кашон с надпис "кошче". И хората започнаха да го използват"- разказа ни Гергана Георгиева.

На дърветата около спирката и на самата спирка Гергана Георгиева е поставила "табели" - надписи на картони и на големи бели листа с призиви хората да пазят чистота и да изхвърлят боклука в картоненото кошче. От пресцентъра на Общината ни отговориха, че кошчета се поставят от фирмата по озеленяване. Попитахме и видинчани има ли достатъчно кошчета в града- ето и отговорите: "Не са достатъчно, особено по главната улица... Няма никакви кошчета, особено в нашия квартал. И контейнерите са изпочунепи... Въобще няма. Бях 12 години по чужбина. Там на 3-4 метра има кошче. Градът ни е много мръсен... Не, даже и парк "Толбухин" няма. Има само 2 кошчета там. В моето село има повече кошчета, отколкото във Видин, за съжаление..."