В Ново село на Васильовден "код Мошику"

© Снимка: Светла Бондова

И така- в първия ден на новата година всяко младо семейство с невръстно детенце отива на гости при жената, помогнала за появяването му на бял свят- раждането на нов човек, на нов живот, на нов свят. Каква по-силна символика може да търсим в този обичай!?

С даровете, които младите носят, се подрежда празничната трапеза- питка, вино, варена кокошка и свинско месо, баница или тиквеник, яйца и сирене, плодове и дребни сладки. Така младите изразявали своята благодарност и измолвали закрила, здраве и плодородие и за през цялата следваща година.

За децата Мошиката е приготвила огромен колач. Бебетата Мошиката "прекарва" през колача, като ги вдига високо над главата си. В Ново село на това повдигане, почти подхвърляне, казват "титане": "Од Мошика да тъ тита" (= Ела Мошика да те вдигне на високо), казвала възраствата жена и наричала за здраве, късмет и успех на детето- "Да си здрав, да си памътън, да слушаш що ти вреву мума ти и тата ти" (= Да си здрав, да си разумен и да слушаш мама и татко). А всяко от другите деца- които вече ходят, трябвало сами да се проврат през дупката на колача. Мошиката наричала и на тях, като при по-големичките към традиционните пожелания се прибавяло и пожелание да се учат добре.

Старите новоселяни са намирали начин да внесат по нещо особено и уникално за всеки свой празник. Всяко действие са натоварвали с много значения- хем да предизвикат веселие, но и да пренесат знание. Да преминеш през дупка означава да бъдеш предпазлив. Затова преминаването през дупката на колача ще се запомни от децата като веселба, но и като състезание, изискващо внимание, пъргавина и съобразителност. Пък който мине най-добре днес, ще може есента да премине и през отвора на голямата бъчва и да я измие добре! За което наградата е била попара, надробена с руйно вино- да растат малчуганите здрави и весели.

Припомнихме за този стар обичай с надеждата и сегашните млади семейства да чуят, да търсят и влагат във всеки свой празник по нещо, което ще го отличава от другите, нещо неповторимо и родно. Пък и весело!