Днешната неделя се нарича месопустна, тъй като в течение на седмицата, която я следва, Църквата предписва частичен пост и въздържане от месо. Би трябвало да разглеждаме това предписание, като вземем под внимание всичко, казано по-преди, за значението на подготовката.
Сега вече Църквата се ориентира към завършване на подготовката за подвига, който се очаква от нас след седем дни. Тя ни въвежда в началото на поста постепенно, знаейки нашата неустойчивост и предвиждайки духовната ни слабост.
В навечерието на този ден, през събота месопустна, Църквата извършва всеобщ помен за починалите с надеждата за възкресение и вечен живот. И това наистина е много важен ден на църковна молитва, посветена на отишлите си от нас членове на Църквата. За да разберем значението и връзката между поста и молитвата за починалите, трябва преди всичко да си припомним, че християнсвото е религия на любовта. Иисус Христос е предал на своите апостоли учение не за личното, индивидуално спасение, а им е дал нова заповед – „да любите един другиго”. И е прибавил: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Иоан 13:35). Следователно любовта е основата и самия живот на Църквата, която пък, по думите на свети Игнатий Антиохийски, е „съюз на вярата и любовта”, докато грехът винаги е отсъствие на любов, разделение, разпокъсване, война на всички срещу всички. Новият живот, дарен ни от Иисус Христос и предаден ни от Църквата, е преди всичко живот на примирението, на „събирането в едно на разпръснатите”, на възстановяването на любовта, разрушена от греха. Но нима можем да поставим дори само началото на завръщането към Бога, на примирението с Него, ако сами не се върнем към единствената нова заповед на любовта? В молитвата за починалите Църквата най-вече изказва своята любов. Молим Бога да помни тези, които споменаваме, а ние ги помним, защото ги обичаме. Молейки се за тях, ние се срещаме с тях в Христа, Който е самата Любов и Който е победил смъртта – тази най-висша степен на разединение и разлъка. В Иисус Христос не съществува разлика между живите и починалите, защото в Него всички са живи. Сам Той е Животът, а Животът бе „светлината на човеците” (Иоан 1:4). Като обичаме Христа, ние обичаме всички, които са в Него; обичайки тези, които живеят в Него, ние обичаме Христа – това е закон на Църквата и ясно обяснение на нейните молитви за починалите. Благодарение на нашата любов към Христа те са живи „в Христа”. И колко се заблуждават, колко безнадеждно се заблуждават онези западни християни, които свеждат молитвите за починалите или до учението за законните „заслуги" или „награди", или просто отхвърлят тези молитви, като ги смятат за безполезни. Заупокойната служба през събота месопустна (Парастас) е образец за всички други служби за помен на починалите и се извършва още през втората, третата и четвъртата събота на Великия пост.
Тема на неделя месопустна е отново любовта. През този ден евангелското четене е посветено на притчата на Спасителя за страшния съд (Мат. 23:31-46). По какъв закон ще ни съди Иисус Христос, щом настъпи този ден? Притчата отвръща: по закона на Любовта. Не хуманната грижа за абстрактната справедливост към анонимни „бедни”, а конкретната, лична любов към човека, към всеки човек, който по волята Божия срещаме в жизнения си път. Посочената разлика е много важна, защото в днешно време християните все повече и повече са склонни да отъждествяват християнската любов с политическата, икономическата и социалната грижа за хората. С други думи, те преминават от грижата за един определен човек и неговата лична съдба, към грижа за анонимни същества, които принадлежат например към определена класа, националност и т.н. С това не казваме, че подобен род грижа е ненужна. Ясно е, че християните, които носят гражданска или професионална отговорност, са длъжни да се погрижат според своите възможности и разбиране за осъществяването на справедлив, основан на равенство и изобщо по-хуманен социален и обществен живот. Безспорно всички тези понятия израстват от християнски корени и вероятно са внушени от християнството. Но християнската любов е все пак нещо съвсем друго и тази разлика трябва да се разбира и отстоява, ако Църквата желае да продължава своята особена, единствена по рода си мисия и да не прилича просто на някакъв социален посредник, какъвто никога не би могла да бъде.
Християнската любов е „невъзможната възможност” да съзрем Христа в другия човек, който и да е той; в човека, когото Бог според Своя вечен и таен промисъл е решил да въведе в моя живот, макар и за няколко мига, и не просто като повод за „добро дело” или филантропично упражнение, а като начало на вечното общуване със Самия Него. Всъщност тъкмо любовта е онази тайнствена сила, която през всичко външно и случайно в другия човек – външен вид, социално положение, етнически произход, интелектуални способности, достига душата – единствения личностен корен на човешкото същество, частицата от Бога в него. Бог обича всеки човек, защото Той Един познава безценното и абсолютно съкровище – душата, човешката личност, която Той е дарил на всеки човек. По такъв начин християнската любов става участие в божественото знание и дар на божествената любов. Любовта не може да бъде безлична, защото тъкмо тя е чудното откровение на личността в един човек – личностен и единствен, посред общото и обикновеното. Тук се откроява достойното за любов в човека – онова, което му е дарено от Бога.
В това отношение християнската любов е противоположна на социалната дейност, с която в днешно време самите християни я отъждествяват. За социалния деец предметът на любовта е не личността, а човекът – абстрактна единица от не по-малко абстрактното човечество. Докато християнинът обича човека, защото той е личност. В първия случай личността се приема просто като човек, във втория случай се разглежда само като личност. За социалния деец личността не представлява никакъв интерес, той дори често я принася в жертва на „общия интерес”. Може да ни се стори, и не без основание, че християнството твърде скептично се отнася към абстрактното „човечество”; но християнството изменя на себе си и извършва смъртен грях всеки път, когато пренебрегне грижата за отделната личност и любовта към нея. Подходът на социалния активист е винаги футуристичен; той действа винаги в името на справедливостта, реда, постигането на бъдещото щастие. Християнството твърде малко се грижи за някакво загадъчно бъдеще, ала насочва цялата си сила към сегашния, решаващия момент, когато трябва да се прояви любов. Тези два подхода не се изключват взаимно, но не трябва и да се смесват. Без съмнение християните носят отговорност по отношение на земния живот и трябва да поемат и изпълнят тази отговорност. Дейността на социалния активист принадлежи изцяло на земния живот. Но целта на християнската любов отива отвъд неговите предели. Сама по себе си тя е лъч, който изхожда от царството Божие; тя минава и преминава през всички ограничения и условности на земния свят, защото нейната движеща сила, цел и завършек е Бог. И ние знаем, че единствената постоянна и преобразяваща победа в този свят, който „лежи в зло”, е победата на любовта. Истинската мисия на Църквата е да напомня на човека за тази лична любов и за неговото призвание да изпълни грешния свят с любов.
Притчата за страшния съд говори за християнската любов. Не всеки от нас е призван да работи за човечеството, но всеки е получил дара и благодатта на Христовата любов. Ние знаем, че всички хора се нуждаят от тази лична любов, от признаването на тяхната лична, уникална душа, в която цялото творение Божие се отразява по неповторим начин. Знаем също, че в света има болни и гладни хора и те са такива, защото им е била отказана тази лична любов. И в края на краищата знаем, че колкото тясно и ограничено да е по своите възможности нашето собствено съществуване, то всеки от нас носи отговорността за някаква мъничка частица от царството небесно, и то благодарение на това, че притежаваме дара на Христовата любов. Следователно ние ще бъдем съдени за това, дали сме поели тази отговорност, дали сме проявили такава любов, или сме отказали да го направим. Защото, „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили... ” (Мат. 25:40).
Превод: Анета Иванова, Мила Игнатова
Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяни /1 Кор. 8:8-9:2/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мат 25:31-46/.
В рубриката „Съвременна Библия” – до края на годината всички служители в банковата система на Холандия ще бъдат задължени да положат клетва, по подразбиране - в името на Бога. За пет години доверието на холандците в системата намалява с изумителните 48 %. Според някои анализатори, главоломният срив до голяма степен се дължи на липсата на протестантската етика, върху чиято основа е изградена икономиката на страната през 16 в. Резултатът - прекомерна алчност и мащабни злоупотреби. Този феномен е обрисуван от народния израз „скъсване на синджира”. Апостол Яков говори за последствията от скъсаните синджири. За това всеки има отговорността да реши дали животът му да се управлява от регулиращите норми или да приложи принципа на дерегулация. Първото води до просперитет, а второто – до кризи във всички области на приложение. От вас зависи да направите правилния избор!
Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена. По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..