Вярата ни в Бог не се основава на доказателства и това не трябва да търсим

В първата неделя след славното Христово Възкресение, Църквата възпоменава сцената от Новия Завет, известна като "Неверието на Тома". През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – свeти апостол Тома.

След възкресението Си, Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани. Той казва: "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам".

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ". Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: "Господ мой и Бог мой!"

Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Деяния на светите апостоли /Деян. 5:12-20/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 20:19-31/.

В рубриката "Съвременна Библия" - един капитан на плавателен съд взима трудни решения. Решенията са още по-жизненоважни, когато кораба е пътнически. Реномето на професията изисква капитанските заповеди да бъдат чути и да се изпълняват стриктно. Това правят 476 човека, които пътуват на южнокорейския ферибот ,,Севол”. Те следват заповедите на капитан Ли Джун Сок и остават близо час и половина във вътрешността на потъващия плавателен съд. Когато най-накрая капитан Ли нарежда евакуация, вече е късно. Хората са в клопка. Спасяват се само 174 човека. Има капитански послания в този свят, които ни карат да стоим на потъващ кораб. Има време, в което тези послания ни звучат убедително. Стигне ли се до евакуация, тогава разбираме тъжната истина - ние сме в клопка. Когато разберем, че сме в клопка, във въздуха остават да висят въпроси: "Нали така ми казаха да правя? Ами сега? Дали не ме излъгаха? Аз ли съм виновен?" Подобни въпроси са се въртели и в други глави, като тази на апостол Тома. От клопката има само един изход - среща с Исус Христос. На среща с Исус беше и Тома Неверни. Кой ще управлява кораба на живота ни, капитан Ли Джун Сок или Исус Христос? Тома избира Исус!