Отбелязват 164 години от Белоградчишкото въстание

С тържесствена заря под стените на крепостта в Белоградчик ще бъде отбелязана 164-та годишнина от въстанието, избухнало през 1850 г.

По традиция тържеството ще започне в 19,30 часа с панихида за загиналите въстаници в храм "Свети великомъченик Георги Победоносец". От черквата към крепостта Калето ще се отправи литийно шествие, което спира на площад "1850 лето" пред историческия музей при паметника на въстаника. Там признателното население ще положи венци. Шествието ще завърши пред паметника на обезглавените ръководители на въстанието зад крепостната стена. Честването ще завърши със заря.

Белоградчишкото въстание е едно от най-големите въстания в Северозападна България против османското владичество. Преди 164 години тежките икономически условия довеждат угнетеното местно население до идеята за въстание. Начело на заговора застава Цоло Тодоров. В Раковишкия манастир е избран комитет, в който влизат Цоло Тодоров, Вълчо Бочев, Лило Панов, Иван Кулин и др. Решено е на 01.06. да избухне въстанието, но инцидент в Белоградчишко довежда до арестуването на инициаторите. На 29.05 "целият християнлък", както свидетелстват историческите документи, от Видинско, Белоградчишко и Берковско се вдигат на оръжие против турците. Водят се тежки боеве. На 09.06. въстаниците са обградени и след целодневен бой, са окончателно разбити. Жертвите са над 250, а задържаните в крепостта организатори са обезглавени.