Две жени в едно огледало

И така, ето ги. Две актриси в едно огледало, в което се преплитат сенките на оживели и на мечтани сценични образи.

"Три представления, два града, едно интервю, пропътувани триста километра. И не, не съм изморена, а влюбена! Да, да- влюбена в сцената, в публиката, в аплодисментите и в дълбоките поклони! А сега е време да махна грима и да легна... Влюбена в театъра и просто щастлива!!!", пише в личния си профил във Фейсбук Марина малко след полунощ, след гастрола на видинска сцена.

Въпросното интервю се случи след падането на завесата на сцената на видинския театър. Сцена, на която Силвия Тоцова е живяла в обувките на различни свои героини в продължение на 20 години... А докато си говорих с нея, край нас минаваха, целуваха я, коментираха нейните думи приятели от Видин, с които е работила. Приятели, които не можеха, а и не искаха да се разделят толкова бързо с нея, въпреки че прожекторите отдавна бяха загасени...

"Аз дойдох във Видин през 1972 година... Прие ме директорът Петър Антов. С много хора съм работила. За всички има място в сърцето ми и до днес. Ей сега, като минавам край кабината, очаквам вътре да е Маца. Помощник режисьорката. Нашата Радка Митева. А в гримьорната... В гримьорната като влизам- сякаш право срещу мен виждам гримьорката и дъщеря ми- на осем месеца, спи... Бузките върху крачетата- сгънала се е и спи. Докато аз бях на сцената, я гледаха гардеробиерката Корна, Веса, Иванка... Колко време мина... Дъщеря ми е вече на 40 години!

Питате за любими роли. Много са. "Любов под брястовете" на Юджийн О`Нийл. Знаете ли, винаги съм се стремяла да обичам героинята, която играя. Каквато и да е тя. Само така мога да я представя. Ако не обичам ролята, не мога да я изпълнявам. Една Поликсена играх в "Службоготци". Тя беше урод! Но аз си я обичам", признава Силвия Тоцова.

И с усмивка продължава да връща времето- при спектакъла "Щуро племе" (постановка на големия български режисьор Йосиф Венков, по разкази на Славе Македонски), една от най-високо оценените постановки на видинския театър, когато той се казваше "Владимир Тандафилов". Времето, от навечерието на разпада на българските извънстолични театри, настъпил с началото на "реформата" в бранша през 90-те...

"Много, много я обичам видинската публика."

От началото на 90-те Силвия е в трупата на Драматичен театър Монтана. Във Видин идва на гастроли. Този път в крайдунавския град я връща представлението на комедията "Красив като мечта!" Какво може да се случи в един луксозен апартамент, ако в него за малко решат да се отпуснат "като у дома си" Домашната помощница (Марина Мозжухина), Съседката (Силвия Тоцова), която води на верижка послушния си домашен любимец и Домоуправителят (Петър Митев), който е и майстор по поддръжката? Ами какво ли не... А какво публиката не знае за живота зад кулисите?

"Трудно е да се създава театрално изкуство днес. Да, липсва ми българската драматургия. Велика, велика драматургия имаме! Но сега е времето на камерния театър. Трудно се прави- защото трупите са малки, а натоварването на актьорите- голямо. Но пък така спектакълът е лесно преносим- пътуваме с него. Каквито и трудности обаче да има, няма нещо, което може да ме разколебае. Това е моят избор", обяснява Силвия Тоцова.

Къде в мечтите на сегашните млади хора стои актьорската професия- питам и Силвия, и Марина.

"Когато чух на прослушката "Моля Бианка да се яви на сцената", осъзнах, че аз започвам да осъществявам голямата си мечта", признава със светнали очи Марина.

"При мен нямаше капка съмнение, че искам да правя точно това- театър. Точно защото любовта ми към театралното изкуство е много голяма. Да работиш с колеги с опит е удоволствие. И възможност да се учиш. Ако искаш, разбира се. Моят преподавател- голямата актриса и проф. Цветана Манева- ни казваше "Крадете! Колкото е възможно повече! Оглеждайте се, слушайте, бъдете с отворено съзнание и душа." И така си е. Колкото и да си научил в Университета, на истинската сцена е истинското училище, сред колегите", обяснява ми младата актриса.

"Цветана Манева ме научи не само как да се държа на сцена и как да говоря на сцена. А ме научи и да обичам. Да обичам сцената. Да обичам публиката. Да вярвам на публиката. Да обичам хората. В моя личен живот. Защото, както тя ни казваше, каквито сме в личния си живот, както обичаме и както се отнасяме към хората, това същото ще го предаваме и от сцената на публиката. За да ни повярва публиката, а ние да се чувстваме удовлетворени", признава Марина.

"За да изберат театъра, младите хора трябва да общуват с него. Нещо, което в днешно време не се случва често. Започваш да уважаваш и обичаш живото изкуство, след продължително общуване с него", отсича Силвия.

Марина Мозжухина и Силвия Тоцова застанаха пред огледалото на "Калейдоскоп", минути след края на спектакъла "Красив като мечта!", с който гостуваха на видинска сцена. Марина е в началото на своя творчески път. А Силвия? Силвия казва: "Докато дишам, ще играя". През май 2014 година, в Деня на славянската писменост и българската култура, актрисата получи Почетната значка на Община Монтана, за което казва:

"Много ми беше приятно! Толкова съм се радвала! Много е хубаво..."

Да, толкова е хубаво признанието на един голям талант да дойде в живота му навреме.

За съдбовния избор да са актриси, за живота на сцената, за любовта към театъра си поговорихме днес в "Калейдоскоп" със Силвия Тоцова и Марина Мозжухина.