В дома на стария ловец Александър Каракостов от Ново село

А в дома на стария ловец Александър Каракостов коледната трапеза винаги се е откривала с ястие от фазан. Приготвено от самия него, с много подправки, с люта чушка и балучки- малки лукчета. А трябва да ви кажа, че те, ловците в Ново село, и домашните си свине не колят, а убиват с ловна пушка. За да не съжаляват, че са пропуснали последните празнични дни на годината, в които е разрешен ловът. Каракостов е ловец от 1952 година. И наш колега, дългогодишен сътрудник на сп. "Лов и риболов"- гласът на ловната дружинка във видинското село Ново село. Първата му пушка била с марка "Лондон". От тогава през ръцете му са минали поне десетина. С тях е ловувал на зайци и фазани, бекаси и пъдпъдъци, яребици, гургулици и гриваци, сърни и диви свине, лисици и чакали. Както казва той, не е стрелял само по вълци и мечки-стръвници. Но неговият учител от Дупница Любен Касаров го е учил, как може и с мечка да се справи. Три отличия е получил Александър Каракостов от Българския ловно-рибарски съюз. Най-скъпи са му златният медал за глиги - зъбите на убития от него глиган и званието "Отличник на БЛРС". Ловните трофеи на Каракостов, обиколили много наши изложби, днес са накичили стените в родния му дом. Е, не точно роден, защото е зет на къща, дошъл от Дупница чак. Но както ние се шегуваме, отдавна е осиновен тук.

Гордостта на ловците в Ново село не са само зъби и рога. Те са развъждали, пазили, хранили и изучавали дивеча. Сашо Каракостов е участвал в изграждането на две фазанарии, в които са се отглеждали до 2000 фазанчета - в месността "Камъка" и в блатото на месността "Каменна шума". А когато първите малки фазанчета се нагълтали с "турица", така наричат бодливите плодчета на бурена, ловците ги вадили от устата им с пинсети. Заедно с Благой Бондов организирали  построяването на ловната хижа в месността "Камъка". Когато свършили финансите, събрали на трапеза ловците, обяснили им за какво иде реч, и поставили шапка на масата- всеки да пусне своята лепта. Така заплатили труда на двамата майстори, защото всичко друго било доброволен труд.

С много обич и малко сълзи Сашо си спомня за "създаването на местообитания"- засаждането на борови и акациеви горички в "Камъка", "Чобанка", "Урва Коларина", "Бърдото". Традицията да се пускат млади фазанчета продължава и днес в по-малки размери. Поддържат се хайките за вреден дивеч, защото появилите се през 1982 година чакали унищожават полезните животни и прогонват лисиците. Продължават и общите трапези с веселите ловджийски лакърдии, в които често се споменава и старият ловец Сашо Каракостов, вече останал в къщи сред трофеите и спомените.