На другия ден...

Втори потоп връхлетя в края на април общините Ружинци и Чупрене, където отново бе обявено бедствено положение. Как се носи човешката тревога, когато се налага журналистът да е лошият вестоносец? Ето какво видя колегата Цветомир Цветанов на мястото на бедствието, вижте тук. А в края на април най-засегнати от бедствието бяха селата Гюргич и Плешивец. Йорданка Петрова провери ситуацията на място, вижте тук.

В средата на май и река Дунав вдигна застрашително ниво и се наложи да бъдат издигнати временни диги, вижте тук.

Но-най-страшно стана, когато река Скът помете Мизия, Нивянин, Бяла Слатина... Тогава дежурен редактор в НОВИНИТЕ бе Дани Петрова. Тя бе и в първия екип на Радио ВИДИН, който замина за Мизия в първите дни на август. Какво видяха колегите там, припомнете си тук. Какво споделиха тогава хората в Мизия? Вижте тук.

На драмата в Мизия Дани Петрова посвети едночасово обзорно предаване, което нарече: Хората в Мизия: "Искаме някой да ни каже как да продължим живота си..." Вижте повече тук. Справиха ли се хората с бедствието, питам Дани днес:

"Справиха се. Сами. Това е. Сега, като се връщам във времето назад, съм още по-категорична: Хората разбраха, че трябва да разчитат на себе си; на подкрепата на познати и непознати, които по взеха присърце тяхната съдба, скръб, болка, тяхното отчаяние. Държавата даде по едни 325 лева... Да, кметовете на пострадалите населени места продължават да водят административни битки за средства по програми, но... Наводнените къщи и сега са необитанеми, защото са опасни..."

"Мащабът на бедствието ме шокира", признава Полина Тодорова, нашият редактор сайт. Тя бе сред колегите, които първи предложиха да помогнем с каквото можем и лично, като хора. Вижте.

Две седмици по-късно, в средата на август, Полина бе в екипа на Радио ВИДИН, който отново замина за бедстващия район. Абсурдно и страшно бе да се види как в наводнените къщи все още има вода, а на фасадите е сложен червен знак- означаващ опасна за обитаване сграда, която подлежи на събаряне... Вижте тук.

"Може би на това ни научават стихиите- когато няма от къде да получим помощ, да си помагаме един на друг. Първите хора, с които говорих в Бяла Слатина, бяха хора, дошли да помагат. Доброто го има. Трагедията сплотява хората. През социалните мрежи веднага се организираха групи в помощ на бедстващите. Така бе канализирано желанието да се помага, така че онези, които искат да помогнат, да знаят точно при кого отива тази тяхна помощ, без да минава през администриране, което, както знаем, винаги забявя нещата", коментира Поли.

За уроците от бедата питам и Дани Петрова.

"Искам първо по човешки да благодаря на хората, откомандировани в Мизия. Полицаи, пожарникари, доброволци- знаете ли как помагаха тези хора! За да стигнат до пострадалите вода, храна, лекарства, дрехи- всеки правеше, каквото му е по силите. За първи път видях как пожарна кола може да служи и за "такси"- за да помогне да прекосят хората наводнените участъци от едно сухо място до друго сухо място, или поне да видят потъналите си домове... Още на следващия ден помощи започнаха да пристигат от цяла България. Видях и една доброволческа организация от Елин Пелин. Те бяха дошли добре подготвени- с техника за комуникация, камиони, стълби, лодки. Питах ги как ги приемат институциите? Оказа се, че няма механизъм, по който бързо да бъдат включени в спасителните дейности такива доброволци- някой да им каже: "Идете там, направете това и това. Тук са пожарникари, тук полицаи, там сте вие..." Ясно е, че трябва да се поставят конкретни задачи, за да са максимално полезни. Ето- от тях има на какво да се научим. А и институциите има на какво да се научат. Защото най-страшна в първите минути на бедата е паниката. Много е важно да се овладее тази начална паника- трябва да има някой, който да каже на хората какво да правят или да не правят, къде да отидат...", споделя Дани Петрова.

Ще запомним 2014 година с тежките пролетно-летни наводнения и декемврийския лед, който скова десетки села за около седмица. Обледеняването достигна 5 килограма на линеен метър, обявиха от ЧЕЗ на 5 декември, последиците от Ледената епоха вижте тук.

Стихиите накараха хиляди наши земляци да се почувстват безпомощни пред Природата. Природата обаче все пак ни пожали- пороите и тежкият лед не взеха човешки жертви.

Трагедията се случи на 1 октомври, когато се взриви барутната фабрика в село Горни Лом. Експлозията отне живота на 15 души.  Вижте тук. Осиротяха девет деца, като две от тях загубиха в промишлената авария и двамата си родители, да си припомним тук.

Страховете и болките на близките на загиналите сподели колегата от НОВИНИТЕ Анжела Каменова, вижте.

"Минахме през вода и огън, скова ни в края на годината и лед. Всяко следващо бедствие сякаш изместваше спомена от предишното. Най-страшно бе в Горни Лом. Ние сме хора. Ние не можем да се изолираме от мъката и болката на хората. Ние се мобилизираме, докато произнасяме фактите, но после... Няма как да забравиш страданието в очите на близките. Медиите не винаги са добре приети в такива моменти. Но пък след като споделят, сякаш на пострадалите им поолеква", смята Анжела.

Журналистите, които работят на мястото на случилото се нещастие, често са буфери за гнева на хората.

"Защо не ни предупредиха, че има скъкани стени на канали, че язовирите преливат, че водата идва?! За какво са сирените, камбаните?!..."- питаха нас хората в наводнените населени места.

"Защо не признаят, че близките ни са мъртви?! Ние бяхме там- от цеха не е останало нищо...", питаха нас близките на работниците от втората смяна на завода в Горни Лом...

Трима психолози от доброволния екип за реагиране при бедствия, аварии и катастрофи към БЧК Видин бяха командировани в нощта на взрива в село Горни Лом- със задачата да окажат психологическа помощ на близките на загиналите работници. Сред тях бе психологът Катя Райчева:

"Още същата нощ пристигнахме в Горни Лом. Срещахме се поотделно с всеки от дошлите на мястото на трагедията близки на загиналите. Надявам се, че сме помогнали. Не само при първоначалния шок, но и след това. Колегите и сега работят със семействата на загиналите- за да се справят с мъката си. Всяка човешка съдба е една вселена от чувства. Мисля, че най-тежко бе през първото денонощие, когато неизестността направо смазваше тези хора. Те чакаха и се надяваха, въпреки всички известни обстоятелства..."- признава пред репортера Стефка Павлова психологът.

Всичко, което екипите на Радио ВИДИН видяха и съпреживяха през 2014 година, мина и през обективите на нашите инженери, които са нашите фоторепортери- Светослав Цветанов и Пламен Генчев. Тежко ли е да си лошият вестоносец, питам най-младия ни колега в екипа- Пламен Генчев. Той бе до мен в нощта след тежката промишлена авария в село Горни Лом, когато стана ясно, че във взрива в барутната фабрика живота си са изгубили 15 човека.

"Това бе трагедия. Тежка трагедия. За съжаление не бе първата, не остана и посредната такава авария- на други места в страната и след 1 октомври се случиха подобни неща. Ние сме там. Там са всички възможни медии. Отразяваме фактите. Слушаме обещания. И нищо не се променя. Да, говори се. Говори се една седмица например... както се е случвало и в годините назад. И какво? Ние нашата работа я вършим- фактите са предадени точно- в ефира, на сайта на Радиото, в социалните мрежи. Предадени с думи, в снимков и видео материал. И какво?! Дни, седмици, месеци след това няма виновни, няма наказани...", споделя огорчението си Пламен.

Но нито той, нито друг от колегите е склонен да свие знамената. Да, боли ни, будуваме нощи наред, търсим начини по човешки да бъдем до близките на пострадалите. Правим и участваме в благотворителни инициативи. Радваме се, когато успеем да усмихнем едно самотно дете.

Да, големият урок на 2014 година бе ясен- пред силата на природната стихия човекът е малък. Може да оцелее само заедно с други човеци. А загубите са част от нашия живот- дълго ги носим като белези от рани. С времето някои стават по-дълбоки и по-трайни, а други- почти незабележими. Едни загуби ни правят по-добри или по-силни, а от други само ни боли. Така е не защото го искаме, или защото това е редното. Просто нямаме друг избор. Но изправени пред голямата беда, хората от Българския Сезерозапад показаха, че са добри. Затова и нашето пожелание- на всички нас от Радио ВИДИН, в края на 2014 година е: Запазете родените по Коледа светли надежди и вяра в доброто! Желаем ви здрава, мирна и честита 2015 година! Нека в сърцата ни има достатъчно любов и доброта, за да бъде делникът ни ползотворен, празниците- озарени от усмивки, а мечтите- без граници!