Днес отбелязваме силата на Божието човеколюбие и мощта на човешкото покаяние

От предложеното четиво виждаме и се прекланяме пред силата на Божията любов, човеколюбие и грижа за спасението на човека, както и се убеждаваме в мощта на човешкото покаяние и осъзнаване на греховете и стремеж към поправяне и подобрение на личността.

"След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 7:26-8:2/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 19:1-10/.

В рубриката "Съвременна Библия" - искаме ли да обичаме? Знаем ли как да обичаме? Бог заповядва да обичаме! Това е най-първата и голяма заповед. Един битов скеч от градската действителност ме накара да се замисля върху въпроса: дали когато искаме да обичаме, знаем как да го правим? Кондуктори инициират проверка в Софийски градски транспорт. Инспектират линията, обслужваща ромския квартал "Факултета". Придружени от полиция и камери те засичат масово гратисчии да ползват автобусните линии. В суматохата една баба започва да се кара на контролните органи. Кондукторите и полицаите плашили внучето и. Детето наистина започва да плаче. То възприема ситуацията чисто по детски и искрено се тревожи, за разлика от всички останали участници в скеча. Дали тази баба обича внучето си? Разбира се. Спестява ли му шока от житейската реалност? Не. Ако тази баба обичаше правилно внучето си, би си купила един билет, както е рекъл Господ и Софийска община. Не се шегувам. Ап. Павел пише: "Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта." Ако тази баба обичаше Бога с цялото си сърце, би отдала дължимия на Софийски градски транспорт билет. Историята има своята проекция във всеки човешки живот. Искаме ли да обичаме? Знаем ли как да обичаме? Бог дава направление в търсенето на правилните отговори.