"Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат"

Неделята е посветена на евангелския разказ - притчата на Господ Иисус Христос за Митаря и Фарисея, които стоели на молитва в храма и по своему възнасяли прошения към Господ. Единият горделиво и надменно постъпвал, а другият - смирено и кротко. Единият бил отхвърлен, а другият - възнаграден.

С навлизането и отбелязването на Неделята на Митаря и Фарисея, Църквата Христова навлиза в дните за подготовка за навлизане във Великопостния период, който в смирение, покаяние, братолюбие и любов ни прави достойни за посрещането на Великия празник Възкресение Христово.

От днешната неделя в храмовете до Възкресение Христово в неделното Утринно богослужение се изпълнява песнопението:

"Отвори ми вратите на покаянието, Жизнодавче, духът ми бодърства в Твоя свят храм, носещ храм телесен цял осквернен; но като щедър очисти ме с благостта на Твоето благоутробие.

Настави ме на пътя на покаянието, Богородице; окалях душата си със срамни дела и преминах в леност целия си живот; но с Твоите молитви ме избави от всяка нечистота."

Този молитвен текст еточно изложение на състоянието, което Църквата иска да изгради в нас, за да подражаваме на Митаря, който се каеше и да пренебрегваме Фарисея, който се превъзнасяше. На Митаря да не подражаваме в Злите му и грешни дела, а Фарисея да предпочитаме в старанието му да пази Закона. И двете личности днес ни дават както положителни, така и отрицателни насоки. Ние трябва да предпочетем смирението, което ни дава Божията благодат, и да бягаме от гордостта, която ни отдалечава от Бога.

Евангелски текст:

"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Римляните/Рим. 8:28-39/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 18:10-14/.

В рубриката "Съвременна Библия" - новият гръцки премиер Алексис Ципрас е първият, който предпочете да не полага ръка на Библията. Той отказа и благословията на Гръцкия Патриарх. Макар и евроскептик, с такова начало той уверено стъпи в праволинейния европейския курс към охлаждане на взаимоотношенията с Бога. Един друг политик пък отиде в баскетболна зала и се помоли заедно с хиляди евангелски християни. Губернаторът на щата Луизиана Боб Джиндал призова народа си да се смири пред Бога и се помоли за духовно съживяване на цялата нация. И Боб Джиндал и Алексис Ципрас искат икономическо съживление. Но Боб иска и духовно съживяване. Защо ни е нужно? Изправени пред чистото зло на радикалния ислям ние все по-ясно трябва да разбираме, че зад лицето се крие дух. Ако не сме духовно живи, как ще се противопоставим? "Бог е дух!" - казва Исус. В тази невидима реалност има видими резултати. Някога княз Ян Собиески не се срамувал да се моли публично. Преди да вдигне меча и да освободи Виена от османските нашественици, полският княз застанал в молитва с всичките си войни. Но това е Европа от 17 в.  Богът, на когото се е молил княз Ян Собиески, обаче е същия и в 17 в. и в 21 в. Той е Святият Дух, който гради спасение и на Когото не бива да обръщаме гръб.