Входът Христов в Йерусалим е празник на радостта и вечната Божия любов

Евангелското събитие на днешния спасителен и велик празник ни предава: "Шест дни преди Пасха, Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."

На днешния ден Църквата Христова се стреми да ни запознае с личността на Господ Иисус Христос, Която е не мит, легенда, творение, а историческа, съществувала, вечна, спасителна за човешките души, както и да ни насърчи да разберем, че Христовото идване е изпълнение на обещанието от Бог към човека, че ще му изпрати Спасител, Който ще го обнови и примири с Бог.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Филипяни /Филип. 4:4-9/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Йоан /Ин 12:1-18/.

В рубриката "Съвременна Библия" - започва Страстната седмица. Всичко започва с един празник. Наричаме го Цветница. Исус бил посрещнатот народа в Ерусалим. Приел почит като Цар, Спасител и Месия. Хората вярвали, че Исус ще ги храни, лекува, защитава и прави щастливи. Това е работата на един Месия според хората и днес. Исус укротявал стихии, хранил тълпи от хиляди с хляб и риба, имал сила над демони и над смъртта. Дай, Боже, на всеки народ подобен цар. Проблемът бил, че Исус не дошъл с мисия да храни, пои, лекува и прави хората щастливи. Той бил избран да бъде Страдащия Месия. Нека да чуем думите  на най-силното месианско пророчество, записано в книгата на пророк Исая - 53 глава. Записано около 700г. пр. Хр., то ни открива невероятната мисия на Божия избраник - Исус. Бог дава на човечеството Спасител, приготвен да страда. Ръцете на Исус Христос трябва да бъдат прободени. Без белезите от рани, ръцете Му щяха да дават храна, риба, вино, здраве, но не и живот.  Живот се дава от прободените ръце на Христос, Месия. "В Неговите рани, ние се изцелихме!" - пише пророк Исая. За Него са раните, за нас изцелението. Такава е волята на Бога - един Страдащ Месия и едно изцелено човечество.